Изобразяването на сексуален акт в изкуството е древно, а в съвременния свят e неизбежна част от търсенето на по-реално въздействие. Като най-визуалното сред изкуствата, киното не изостава в това отношение, особено европейското.
Въпреки дълголетната пуританска цензура, американското кино също се отърсва от предрасъдаците, заемайки убедително водещата световна роля във формирането на масовите нагласи към женската сексуалност. Наградите „Оскар“ са демонстрация, че все по-често открито сексуалните сцени са широко приемани и поощрявани за показване пред масовата публика (да вземем например началните сцени на тазгодишния любимец на Академията за наградите „Оскар“ – „Анора“).
И все пак остава чисто творческият проблем:
Има различни подходи, като години наред най-разпространен е подходът да се показва единствено женското лице, докато изпитва удоволствие. Разбира се, корените на този метод са в Европа. А първа е актрисата Хеди Ламар (известна още и като създател на патент, който години по-късно ще бъде в основата на изобретяването на GPS сигнала и беззичната връзка Wi-Fi).
Вижте още:
Ламар участва в чешкия филм „Екстаз“, излязъл през 1933 година, който се приема за първия в света непорнографски филм , показваш сексуален акт и женски оргазъм на екран. Сцените във филма (както сами можете да се убедите тук) са предадени доста иносказателно, метафорично и дори поетично по съвременните разбирания, но посланието е пределно ясно.
През следващите десетилетия показването на женския, а и на мъжкия, оргазъм претърпява множество метаморфози. И все пак сравнително малко остават наистина запомнящите се опити за предаване на удоволствие, изключващи клишетата като близък план на ръце, впкопчени в чаршафа или кадър на лице със затворени очи и уста в стенание.
В опит да ви запознаем с наистина стойностните филмови кулминационни моменти, ви предлагаме различен поглед към 7 завладяващи интерпретации на екранни оргазми, които са секси, тревожни, трогателни и най-вече запомнящи се.
Когато обсъждаме екранния оргазъм, няма как да не споменем сцената с Мег Райън в закусвалнята в романтичния филм на Роб Райнър от 1989 г. „Когато Хари срещна Сали…“, в която тя възпроизвежда физическите жестове на кулминацията пред Били Кристъл, който с ужас научава, че повечето жени симулират оргазъм по време на секс:
Но в случая не става дума за тази кинопародия, а за сериозния подход на Джейн Кемпиън в психологическия трилър „Нож в раната“ от 2003 година. Въпреки че в главните роли се изпълняват от суперзведи (Мег Райън и Марк Ръфало), филмът остана някак недооценен от публиката. Което е странно, защото на вълнуващия сценарии и атмосфера днес биха завидели почти всички съвременни продукции в жанра, шестващи по стрийминг платформите.
Имаме суров детектив – женкар и насилник (Марк Ръфало), учителка, изучаваща градския сленг (Мег Райън) и сериен убиец, разчленяващ жените в квартала. Мацката е привлечена от детектива – и може ли да бъде иначе? – и в напрегнатите кадри се смесват очакване, напрежение, задълбочаващ се флирт, секс-сцена и разбира се – неочакван оргазъм.
Мастурбацията остава сред най-добрите начини за предаване на оргазмено удоволствие за жените в киното (уви, често така е и в реалността). Да се отпуснеш във ваната, докато в съседната стая дреме мъжът ти и изобщо и не подозира какво се случва – си е класическо изпълнение.
В комедията от 1998 „Плезънтвил“, много комично е показана жена на средна възраст (актрисата Джоан Алън), която за първи път в живота си получава оргазъм. При което всичко черно-бяло става цветно, а дървото в двора на къщата – лумва с неочакван огън. Разбира се, показването на мастурбация при жените за 90-те години вече съвсем не ново, нито оригинално, но в този филм е демонстрирано ясно, малко пуритански и достатъчно метафорично, че да е запомнящо се и ефектно.
Между другото, филмът е забавен за гледане и не е съвсем остарял. Поне не много. Но
на фона на почти липсващи нови колежански комедии, е добра идея да си го припомните.
Френската комедия на Ален Жиро, която се превежда „Ела, ще те заведа“ (доста далечно от англоезичното си заглавие) предава живота на страстно отдадена секс работничка на име Изидора. Tя изследва осуетената си връзка с нещастния герой на Жан-Шарл Клише, който не вярва в плащането за секс, стремейки се към нещо по-интимно.
Вечното желание на Исадора за кунилингус смущава клиентите и съседите, отчасти и заради експлозивните ѝ необуздани крясъци.
Печалният сексуален апогей на актрисата Хали Бери е в наградената с „Оскар“ роля на Летисия Мусгроув в „Балът на чудовщата“. Филмът, изследващ американската провинциална мизерия, идва под печата на продуцента Лий Даниълс.
Животът на бедната чернокожа майка, чийто съпруг (Шон „Диди“ Комбс) е осъден на смърт (само заради тези сцени си струва да гледаме филма отново с днешна дата…), а синът с наднормено тегло загива в резултат на автомобилна катастрофа – се оказва с тотално разбит.
Нейният спасител се появява от най-невероятното място, защото е расистки настроеният полицай, изигран Били Боб Торнтън. Той е и един от хората, помогнали за умъртвяването на съпруга на героинята на Бери на електрическия стол.
Двамата се харесват, което води до секс и разговори. Отчаянието на героите се превръща в удоволствие, а Бери изиграва убедително оргазъм, който, заедно с обсъждането му в леглото, звучи като добро начало за връзка.
Филмът на обещаващия и сравнително млад режисьор Ари Астер представлява поредна негова хорър сага (след „Наследствено“ и „Мидсомар“ ). Този път темата е за екзистенциалната криза, породена от токсичната връзка на мъж с неговата майка. И в крайна сметка освен ужаси има и нещо повече. Най-малкото буквално изобразяване на „малката смърт“ (la petite mort) – сцена, в която героинята на Поузи се превръша в парализирана статуя.
Макар и първоначално замислен като комедия, скандалният еротичен шедьовър на полския режисьор Валериан Боровчик от 1975 г. La Bête (Звярът) е маргинализиран години наред. Още в началото филмът стряска с кадрите на половите органи на коне. По тази, а и по много други причини „Звярът“ е бил дълги години забранен, като в Обединеното кралство е показан чак през 2001 г.
Според самия Боровчик това е „филм за механизмите на сънищата“, а в основата на сюжета седи форма на преразказ на историята за „Красавицата и звяра“. На места костюмите са твърде бутафорни, дори за тогавашното време – като този на Звяра в гората. Но пък сексуалните сцени и голотата са си напълно реални и макар в свят, доминиран от интернет-порното да не представляват нещо твъде скандално, артистичният елемент ги прави твърде любопитни. Така този филм може да се нарече спокойно „арт еротика“, тъй като е пълен както с необорим артистизъм, така и твърде много секс сцени, плюс достатъчен брой женски оргазми и мастурбации.
Цензурираната и орязана версия е свободна за гледане в YouTube. За нецензурираната ще трябва да се поровите в еротичните платформи:
В този невероятно успешен опус за живота на балерините и мозъчното „превъртане“ в следствие на перфекционизма, режисьорът Дарън Аронофски безмилостно разсича оргазмените женски табута. И дарява героинята на Портман – Нина с незабравим лесбийски оргазъм, който ще преобърне артистичната й кариера. Чувствителен изследовател на женската природа, Аронофски реди запомнящи се и вълнуващи сцени, които нареждат „Черния лебед“ сред любимите дарк-филми за високото изкуство, нелоялната конкуренция и борбата в крайна сметка със собствената си психика.
Вижте още:
