Какво е щастието и къде се „крие“?

Какво е щастието? Надценено, подценено? Кой ни внуши, че трябва да бъдем щастливи и да се стремим към щастието? Кой ни внуши, че трябва да пожелаваме именно „щастие“ на всички около нас по повод рождени и именни дни и всякакви празници?

Независимо откъде е дошъл този отчаян стремеж да се опитваме да бъдем щастливи, факт е, че желанието за щастие не е от вчера – простира се през цялата втора половина на 20 век. И днес, в 21 век, сме възпитани от детство до късна старост да преследваме фактори, които вярваме, че ще ни донесат щастие.

И напълно погрешно, както се оказва, наблягаме на неща като работа, кариерен успех и най-вече на материални блага.

Та кой не е запълвал празнина в душата си с обсесивно купуване на нещо напълно ненужно, но милиони пъти предлагано като банер в сайтовете, които посещава? Кой не е давал пари за предмети, дрехи или обувки, когато всъщност се е чувствал нещастен, тъжен или просто хронично недоволен по необяснима причина?

Как става така, че в борбата към истинска, неподправена радост, приоритизираме толкова много неща, че в крайна сметка започваме да се чувстваме нещастни, осъзнавайки, че ги нямаме. А може би искаме твърде много?

Но какво е щастието? И защо хора, които нямат определени материални блага, понякога се чувстват по-щастливи от други?

Експерти от Харвардския университет още преди години разкриха, че има само един ключов фактор, необходим за осигуряване на перманентно щастие. Само един! Не, сто – а един!

Всъщност става дума за проучване, започнало преди 86 години и продължаващо и досега. Учените от Харвард смятат, че могат да дадат отговора на това от кой фактор зависи в най-голяма степен щастието.

Започналото в далечната 1938-а година проучване най-накрая успява да покаже, че единственото нещо, което има ключово значение за усещането за щастие, са социалните отношения. Взаимоотношенията.

Наличието на човек или хора, с които да прекарваш времето си – дали в общ дом, или отделно, но хора, присъстващи в твоя живот на ежедневна база.

Първоначално проучването е проведено върху студенти, а след време в него са включени и мъже на 50 и 60 години, за да се разбере какво влияе на здравето и щастието им на по-късен етап от живота им.

Резулатите от проучването недвусмислено показват, че броят здрави взаимоотношения с околните, които успяваме да осъществим през живота си, оказва най-силно влияние върху това колко доволни и щастливи се чувстваме.

Д-р Робърт Уолдингер, ръководител на проекта, коментира за американското предаване на CBNC Make It: „Личните контакти създават умствена и емоционална стимулация, които са автоматични подобрители на настроението, докато изолацията е разрушителна за настроението“.

Той също така споменава добре известният факт, че самотата има убийствен ефект, който е толкова разрушителен, колкото този на тютюнопушенето и алкохолизма. Независимо дали става въпрос за приятели, семейство, съпрузи или други отношения, успешното междуличностно общуване и връзките с хората помагат за най-лек и оптимистичен път през живота.

Проведеното проучване, чрез което е наблюдаван живота на участниците, отбелязва, че успехът или неуспехът в различните им връзки се отразява пряко върху здравето им.

„Изненадващото откритие е, че нашите взаимоотношения и това колко щастливи сме в тях, оказват силно влияние върху здравето ни“, отбелязва Уолдингер. Той подчертава, че несъмнено грижата за себе си е важна, но управлението на взаимоотношенията е също толкова важно и е фактор, който често е пренебрегван.

Повече за изумителните резултати от проучването, експертът споделя в лекция в TED. Той обяснява и как са определяли факторите върху здравето и щастието на участниците в продължение на повече от 50 години.

Уолдингер казва, че холестеролът и други здравословни показатели не са толкова важни за определяне на състоянието, колкото здравите взаимоотношения.

Той обяснява: „Когато събрахме всичко, което знаехме за хората на 50-годишна възраст, не нивата на холестерола им на средна възраст предсказваха как ще остареят. Ключовото беше доколко са удовлетворени от личните си взаимоотношения.

Хората, които бяха най-удовлетворени във взаимоотношенията си на 50-годишна възраст бяха и най-здрави на 80-годишна възраст“. В проучването се подчертава, че добрите взаимоотношения имат положителен ефект не само върху тялото, но и върху мозъка на човека.

Валдингер споменава още един забележителен фактор.

А именно, че отношенията невинаги трябва да са гладки и безметежни (то и не е възможно), а по-скоро да са здрави.

„Добрите взаимоотношения не е задължително да са гладки през цялото време. Някои от нашите осемдесетгодишни двойки се караха помежду си ден след ден, но стига да усещаха, че наистина могат да разчитат на партньора си, когато нещата загрубеят, тези спорове бързо се заличаваха от паметта им“, казва той.

В този смисъл е добре да не забравяме колко важни са здравите взаимоотношения с околните. И най-вече в навечерието на празниците, когато сме склонни да правим равносметки и да се чувстваме нещастни, е добре да се запитаме какво наистина ни липсва.

Дали пък не е приятел, с когото да отидем на разходка? Или ни боли, че има член на семейството, с когото имаме обтегнати отношения? А дали постоянните разпри с партньора не са причина да се чувстваме депресирани?

Може би не е лоша идея да приоризирате връзките си с околните именно сега. Това е по-добре за здравето ви, отколкото си мислите!

Вижте още:

Майсторски клас по щастие: Как го правят финландците