„Тихо, да не чуят хората“…
Колко от вас са отраснали с тази фраза? Колко от нас са били осакатени в детството си, понеже стените в соц блоковете са тънки?
Колко пъти можеш да кажеш на едно дете да мълчи, преди да го откажеш от това да крещи?
Колко жени загубиха живота си, защото се мълчи?
Колко човека отнеха живота си сами, просто защото за някои неща като психичното здраве просто у нас не е прието да се говори?
И колко още ще търпим последиците на това мълчание и потискане в името на това да пазим фасон пред съседите? Кои са тези съседи? Не са ли и те като нас хора, със своите проблеми и терзания? И какво толкова има да не чуят?
Да не чуят, че се караме, да не чуят, че сме истински. Недей си боже, че сме наранени и че страдаме. Да не чуе никой, че имаме проблеми. Така, тихо се прокрадва болката.
„Тихо, да не чуят хората“…
Мълчанието често се счита и за израз на сила. От малки ни учат, че по-умният ще си замълчи. А в Библията пише: „Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен“ (Притчи 17:28).
Хората обаче мълчим по различни причини – децата мълчат, когато са сърдити; жените мълчат за наказание; мъжете мълчат, когато не знаят какво да кажат.
Това, разбира се, са само някои от най-основните стереотипи.
Понякога мълчим, за да се предпазим, друг път, за да си осигурим надмощие. Мълчанието само по себе си е изкуство, затова да знаеш кога да замълчиш, е наистина безценно. Ако обаче мълчиш, защото с години са те учили на роболепие и са ти показали, че да отстояваш себе си, не е безопасно – е не просто опасно, а унищожително. Унищожително не само за личността, а и за обществото.
Между тишината и мълчанието също има голяма разлика. Тишината ни дава възможност да се обърнем към себе си, дава ни спокойствие и уединение. Мълчанието е талант, то е знанието, кога да не нарушаваме тишината. Не по-малко важно е обаче защо.
Малко известно е, че популярната поговорка „Мълчанието е злато“ всъщност е само половината от оригинала, който гласи: „Говоренето е сребро, мълчанието е злато“. Което идва да ни напомни, че говоренето също има своята сила. Неслучайно едно от нещата, които отличава хората от животните, е способността да говорим, да изразяваме себе си.
Казват, че е достатъчно да посееш разбито детство, за да пожънеш насилие. Затова може би следващия път преди да кажете на детето си „тихо, тихо да не чуят съседите“, се замислете какво пазите – собственото си спокойствие, един криворазбран морал или нещо друго?
И когато чуете съседите да си викат и да се блъскат, може би, викнете полиция. Понякога спасява живот.
Вижте още:
