Има различни видове вегетарианство. Едни хора не близват месо, яйца и млечни продукти. Други не консумират месо и яйца, но хапват млечни. Трети пък въобще не се докосват до нищо животинско, дори мед (пълни вегани).
Изборът да не ядеш месо и да спортуваш е напълно възможен, но изисква повече организация и финанси. Нека не се лъжем – пържолата е в пъти по-достъпна, отколкото алтернативата й от растителен произход.
И все пак месото е почти заменим продукт. Има много заместители на пазара. Най-популярното е било и винаги ще бъде тофу. Това е соев продукт, който съдържа много протеини и важни аминокиселини, които са необходими на спортуващия човек. То е неутрално на вкус и, общо взето, с каквото го овкусите, такъв вкус ще придобие. Повечето месоподобни продукти тип „веган шницел” са направени именно от тофу.
Друг хубав заместител на животинския протеин е сайтан. Той не е толкова известен, но аз лично го предпочитам. Представлява житен протеин, който произхожда от Япония. По време на Втората световна японците са оцелявали само на сайтан, защото е бил много евтин и достъпен (това не може да се каже към днешна дата). В домашни условия се приготвя просто: тесто за хляб се мие много пъти, докато не остане само една малка топка чист житен протеин.
Сайтанът няма неутрален вкус, но сготвен, се доближава повече по вкусови качества към месото, отколкото тофуто.
Много е важно, когато сме избрали диета без пържоли, да ядем много ядки. Те са много важна добавка към балансираното вегетарианско меню. И понеже няма само един продукт, който да може напълно да замести месото като хранителни качества, трябва да се комбинират: растителен протеин с ядки, яйца с ядки. Всичко с ядки.
Вижте още:
12 храни, които дават тласък на либидото
Не близвах дори нещо, което е било сготвено заедно с месото, и тялото ми се чувстваше доста добре. Имах енергия, кръвните ми изследвания бяха прилични. Имах коса до кръста и чиста кожа.
Но дойде ден, в който започна да ми се дояжда нещо животинско.
Опитвах се да балансирам растителни протеини, ядки, яйца, млечни, веган кюфтета, но нищо не можеше да задоволи жаждата ми за една свинска наденичка. Понеже съм голям инат, продължих да се придържам към вегетарианството.
Измина една година в блян към наденицата. Тогава забременях… Всичко вървеше добре, докато един ден мъжът ми не купи „долен“ кренвирш, предназначен за едно бездомно куче. Ей, този прекрасен аромат, ау колко много ми се дояде! Но стисках зъби. До другия ден, когато се озовах на щанда с кренвирши, четяща съставките и избираща най-добрия продукт.
Дотук беше моето вегетарианство.
Искам да подчертая, че да си бременна и да не ядеш месо е възможно, но тук специално се изисква още по-добра организация и следене на кръвните показатели, защото белтъчините са изключително важни при развитието на плода.
И така – минаха месеци в бременност и ядене на всичко месно, любимо и забравено, та до днес.
Не се върнах към безмесното меню, сякаш след раждането любовта към наденичките стана по-силна и продължих да ям месо.
Особено когато имаш малко дете и спортуваш, най-лесният начин да си набавиш протеини и всички необходими вещества за едно движещо се тяло, е да хапнеш една вкусна пържола.
Има и други ползи от това да сме animal friendly. Не мислим толкова какво ще ядем на ресторант. В повечето случаи пак ще завършим с мръвка и пържени картофки със сирене – евтино и лесно.
Когато преди години проучвах вредите от месния протеин, попаднах на теорията, че консумирайки месо, ние ядем раковите клетки на бозайника. Стори ми се интересна гледна точка и я приех за вярна.
Дълго време това беше моят отговор към месоядните ми приятели, когато ме питаха „защо”.
Обаче има и други теории. Ние сме създадени със зъби, които са на всеядно животно. Нямаме тревопасни усмивки. Освен това, ензимите в стомаха ни са пълен пакет – разграждат всичко. Значи ние биологично сме създадени да консумираме месо. Сега това е моят отговор към веган приятелите ми когато ме питат „защо”.
Вегетарианството не изключва спорта, даже напротив. Има толкова много професионални спортисти вегетарианци – например Луис Хамилтън. Дори Джокович е на безмесен режим, но не много строг.
Както казах – нужна е организация и добър баланс. Но нека не се захващаме с режим, само защото в е модерен. Да си вегетарианец е кауза и начин на живот, а не моден тренд, който да следваме. Особено ако не сме направили съзнателен и проучен избор и нямаме план как да се подсигурим с подходящите заместители.
*Катрин е политолог по образование и спортен инструктор по призвание. Занимава се с Пилатес повече от 10 години. Обича да помага на хората да се превърнат в най-добрата версия на себе си. От професия, с годините писането остава нейно хоби и страст.
Вижте още:
Сладкият спорт. Възможен ли е изобщо?
