„Какво ще стане, ако налея депилиращ крем в шампоана на свекървата, за да ѝ отмъстя, че е толкова гадна с мен?“, питаше тази сутрин една жена анонимно в група за красота. И би ми се сторило ужасно екстремно, ако не знаех добре колко ужасни свекърви може да има на света. Такива, които на свой ред ходят да правят на снаха си черна магия при ходжа с кичур от косата ѝ. Или – още по-лошо, защото това с магиите е очевидна глупост, която не хваща – настройват сина си против жената до него непрекъснато и тенденциозно се стараят да му разбият връзката или семейството, за да си бъде завинаги само тяхното безценно момче.
Така или иначе, само слабаците водят война с подли действия зад гърба на човека, срещу когото явно не могат да се изправят и да си кажат всичко в очите. Както аз, на 16, на първата си лятна работа като рецепционист налях лакочистител в кафето на гадната колежка, която ме тормозеше, защото все още нямах характер да застана срещу нея и да ѝ кажа „Майната ти, Галя!“. Зрелият човек не води война така. И най-вече: зрелият човек си задава въпроса има ли смисъл да води война с близък. И кое е по-важно: да е прав или да е щастлив.
Работата е там, че от една такава война няма спечелили и щастливи. Кой знае защо, явно се иска твърде много емоционална интелигентност да направиш простата математика, че с конфронтация, злоба и конкуренция, ще нараниш и себе си и близкия човек, когото обичаш, и потенциалните ви деца или внуци, които никога няма да могат спокойно да празнуват празници с цялото семейство заради всеобщата ви липса на елементарни комуникационни умения. Независимо дали ти си свекървата или снахата.
И като казвам здрава, нямам предвид да сте близки. Ако не се харесвате, изобщо не е нужно да се опитвате да принуждавате взаимно за обратното. Нито пък да се преструват и да театралничите. Елементарно човешко отношение и уважение е предостатъчно. Ето няколко идеи, които може да помогнат:
Отворената и искрена комуникация е основата за добри взаимоотношения. Избягвайте конфликтите и се стремете към конструктивни разговори. Изслушвайте другата страна и изразявайте своите мисли и чувства по уважителен начин. Дори когато мислите, че тя не го прави. Отговаряте за своето поведение, не за нейното.
Показвайте уважение към неините мнения и житейски ценности, дори ако не сте съгласни с тях. Това не означава, че трябва да се съгласявате винаги, но уважението е важна част от взаимоотношенията. Не обръщайте разбиранията ѝ на тема за скандал, за ирония, или за сарказъм. Не приемайте обаче да ви бъдат налагани.
Проявете интерес към нейните интереси и занимания. Това може да ви помогне да се свържете и да създадете обща тема за разговор. На всеки човек е приятно да научи друг на свое умение или да сподели хобито, таланта или интереса си. Напълно възможно е вие да не се запалите по това занимание, но пък е също толкова възможно и да ви хареса и да се научите да правите нещо ново.
Бъдете ясни за своите граници, но с уважение. Ако има неща, които не се чувствате комфортно да споделите или да правите, изразете го по дипломатичен начин. С подмазване или със свиване на себе си не се печелу уважение.
Ако сте снахата, демонстрирайте своята грижа и отговорност, като покажете, че се грижите за своя партньор и за семейството си. Ако сте свекървата, предложете помощ, без да я натрапвате, бъдете насреща за подкрепа и не натрапвайте своите начини за правене на нещата, защото това не е помощ.
Взаимоотношенията с близките на партньора и с партньора на близките винаги отнемат време да се развият. Не се притеснявайте, ако не ви стане лесно от началото. Важното е да работите върху това, да не се отказвате и отчайвате и да не натрупвате горчилка, омраза и негативизъм.
Запомнете, че изграждането на близки отношения изисква време и усилия от двете страни. Не се отказвайте лесно и бъдете готови да инвестирате в тези взаимоотношения. И не забравяйте една глуповата, но вярна шега… Лошото детенце наплюло доброто седем пъти. Доброто наплюло лошото девет пъти. Изводът? Доброто винаги побеждава. Без частта с плюенето, но в отношенията винаги е така.
Вижте още:
