Понякога си говорим за изкуство, а понякога – не. Най-често си говорим за изкуство, което ни провокира, шокира. Разстройва? Днес ще си поговорим за един голям среден пръст.
Като този, който политиците ни отправят последните четири години, а преди това предишните пет години. Помните ли, когато си мислихме, че 2016-а е най- страшната година? Или когато всичко между 2020-а и 2023-а се сля в една безкрайно дълга година?
Този среден пръст е за тях, за всички преди тях и за всички след тях, които правят не само съществуването ни, но и самото ни оцеляване, трудно. Всъщност той се намира пред Италианската стокова борса в Милано от 2010 г. насам. Непосредствено след едно от най-големите икономически сътресения в модерната история не света. Е, нали не забравихте вече за икономическата криза от 2008-а? Може би най- разпространената версия за произхода на това произведение на изкуството е, че е израз на протест срещу финансовите институции след този икономически колапс.
Протест, и то какъв: 11 метра масивна инсталация. В „Сътворението на Адам“ на Микеланджело, само едно разгъване на пръста дели човека от божественото. Разгъване, оставено на свободния човешкия израз.
Но не каква да е любов, не просто народната любов, от която някои парламенти с години се пазят с метални прегради, а любов отдавна преминала границите в нещо съвсем друго. Не и божествената любов, до която Микеланджело намеква, че можем да се докоснем.
L.O.V.E. – Liberta, Odio, Vendetta, Eternita – Свобода, Омраза, Отмъщение, Вечност. Все неща, които асоциираме с една романтична връзка или по-скоро със самия живот. Свободата, понеже я нямаме; омразата, понеже често само тя остава; отмъщението, понеже ни се струва, че е необходимо, и вечността – защото какъв смисъл има без нея? Маурицио обаче не само е прегънал всички компоненти освен омразата, а безмилостно ги е отрязал.
Свобода – няма. Отмъщение – няма. Вечност – не съществува. Остава да стърчи един среден пръст – Омраза. Към кого? За какво?
Било чрез насилие, подтисничество или унижение. Независимо дали съзнателно или несъзнателно. Но най-вече за тези, които го правят несъзнателно. Защото сме родени свободни, макар и свободата да е отговорност. Сартр твърди, че човек е обречен да бъде свободен. Каква е тази толкова тежка присъда, която според него е свободата, защо да сме обречени на нея? Именно защото човек носи отговорност за изборите си. В това се крие непосилната тежест на истинската свобода.
С причина или без. Защото не ни е дадено нито да съдим, нито да унищожаваме. Най-вече нещо, което не сме създали ние. Човешкият живот е безценен,
Вечна младост, вечен живот, вечно богатство. Нищо в нашия живот не е вечно.
Но и омразата не е отговорът. Затова творбата се казва ЛЮБОВ.
Вижте още:
Тълкуване на Закона за защита от домашно насилие по македонски
