Разводът може да „счупи“ детето ви, а вие можете да предотвратите това

| от MamaMia |


Децата на разведени родители са по-склонни да развият социално-емоционални, академични и психични проблеми, като тревожност, стрес, депресия, безсъние, поведенчески проблеми, предизвикателства при намирането и поддържането на приятели и проблеми в училище. В общи линии изследванияте са единодушни по тази тема. Вече ви разказахме как варират ефектите от развода при различните възрастови групи.

Тези проблеми могат да засегнат децата по-остро в периода около развода на родителите, но често продължават да се проявяват, докато детето расте. Според Американската асоциация за брачна и семейна терапия приблизително 25% от децата с разведени родители изпитват постоянни емоционални и поведенчески затруднения, в сравнение с 10% от децата, чиито родители са все още заедно.

Не е задължително обаче това да е вашето дете, нито трябва да се чувствате гузни или виновни, ако бракът ви е приключил, често пъти така е по-добре дори за самото дете, отколколкото да живее в токсична или насилствена среда, или просто сред хора, които вече не се обичат или никога не са.

По-голямото пряко излагане на детето на конфликти може да увеличи неблагоприятните ефекти.  За децата, които са преживели повече родителски конфликти поради развода и/или продължителната неприязън между техните родители, е по-вероятно да проявят отрицателни последици в краткосрочен и дългосрочен план, независимо от възрастта им, когато се е случил разводът.

Споровете пред детето или ставането свидетел на разстройващи сцени между родителите, увеличава риска разводът да навреди на децата.

От съществено значение е да адресирате тези преживявания по успокояващ начин и да помогнете на детето си да се научи да се справя и да обработва чувствата си, а не да се преструвате, че нищо не се е случило и да чакате ситуацията да отшуми естествено. Сърцевината на въпроса е в самата връзка родител-дете. Ключово е да има доверие и комуникация и детето да се чувства така, сякаш собствените му отношения с родителите няма да се променят поради развода. Не е достатъчно само да казвате това на детето, трябва и да проличи в отношението ви към него.

Често романтичните връзки на децата за в бъдеще страдат от развода на родителите им.

Изследванията показват, че да си дете на разведени родители може да повлияе на бъдещите романтични връзки на децата, както и на възгледите им за брака и дългосрочните партньорства. Разочарованието от любовта и брака може да накара някои деца на разведени родители да имат проблеми с доверието в бъдещите си партньори и поддържането на собствените си връзки, казва Всъщност процентът на разводите е по-висок при децата на разведени родители.

Проучванията показват, че възрастните, чиито родители са се развели, са по-малко ентусиазирани относно институцията на брака, чувстват се по-малко лично ангажирани с връзките си и имат по-ниска увереност в способността си да поддържат романтични партньорства. Понякога, особено ако родителите са имали или имат много конфликти помежду си и/или открито се обвиняват един друг за разпадането на брака, децата може да се почувстват предопределени да повторят същия наратив. Те си дават сметка, че са комбинация от гените и характерите на родителите си.

Ако постоянно чуват „ти си същият като баща си/майка си“, започват да вярват в това.

Освен това, ако знаят за проблеми като изневяра или домашно насилие, може да са още по-разочаровани, негодуващи или уплашени, че ще повторят тези нездравословни модели. Знаем, че е трудно, но трябва да валидирате преживяното, видяното и чутото от тях и да го обсъдите откровено, за да им помогнете да се справят.

В крайна сметка, ако родителите им взаимодействат с децата (и, ако е възможно, един с друг) по състрадателен, любящ, обоснован и разбиращ начин, тогава децата имат много по-значителен шанс да се научат да формират безопасни, стабилни взаимоотношения.

Звучи лесно да се каже, но как да се приложи на практика?

Справянето с развода е трудно на всяка възраст – и вероятно ще продължи да бъде болезнено, докато децата растат, а дори и ако вече са пораснали, когато родителите се разделят. Въпреки това има много начини, по които родителите могат да помогнат на децата да обработят чувствата си продуктивно и да избегнат капаните, които могат да ги сринат след развода.

Оставете детето си да бъде разстроено и не му отнемайте  възможността само да реши какви са чувствата му от случващото се. Нормално е вашето дете да скърби след развода ви, както и тъгата му да не изчезне бързо. Оставете му пространство да е разстроено. Като родители сме склонни да се чувстваме виновни, искаме децата да са добре и да ни уверят, че ни прощават. Но да позволите на детето си да е тъжно, гневно или объркано всъщност е подарък. Иначе му отнемате възможността да се справи със загубата си. Характерни по-екстремни негативни последици от развода като младежка престъпност, употреба на наркотици и алкохол и тийнейджърска бременност са в пъти по-малко вероятни, ако родителят умее да навигира през емоциите на детето си, вместо просто да го принуждава да ги потиска и да изглежда весело.

Едно чувство обаче не трябва да оставяте у детето и това е чувството за вина.

Жизненоважно е децата да не се чувстват отговорни за щастието или нещастието на родителите си или за разпадането на брака. Повтаряйте им отново и отново, колкото е нужно, че и повече, че те не са причината за развода по никакъв начин и по никакъв начин, с нито едно свое потенциално поведение, не са могли да го предотвратят. Децата трябва да са сигурни, че разводът не се случва по тяхна вина и те не могат да направят каквото и да било, с което да накарат родителите си да преосмислят развода. Особено голямо предизвикателство за децата е да се откажат от мечтата родителите им да се съберат отново, особено при толкова много кино и литература, насочена именно към детска аудитория, където посланията са в обратния смисъл.

Ако разводът не е бил при екстремни обстоятелства, като домашно насилие например, постарайте се да поддъържате човешка и пълна с уважение връзка с другия родител.

Важно е да се култивират здрави отношения на съвместно родителство и да се насърчават и ценят положителните взаимоотношения на детето и с двамата родители. Избягвайте да обвинявате другия родител или да казвате, че единият родител е добър, а другият е лош. Не искате да подкопавате доверието им във вашия друг родител, а дори и да искате, това не е градивно за детето ви. В идеалния случай запазете целостта на любовта на детето към двамата родители. Въпреки че може да е трудно, трябва да се опитате да поемете по такъв път и да не губите човешка връзка с другия родител. Децата ви все още обичат и двамата си родители – ако им кажете, че другият родител е лош човек, те може да приемат това лично. Ще се чудят дали и те самите са лоши хора, или пък им предстои да се превърнат в такива.

В тази връзка, не забравяйте да им напомняте и колко са обичани те самите. 

Децата може да се тревожат, ако родителите им спрат да се обичат, че може също да спрат да обичат и децата. Подчертайте, че живеенето на две различни места няма да промени факта, че детето ще бъде в безопасност, обичано и обгрижвано.

Не мислете за терапията като за мръсна дума.

Ако детето ви изпитва затруднения, не се колебайте да потърсите професионална помощ. Също и ако усещате, че вие не сте сигурни как да общувате с детето. Колкото по-рано го насочите към професионална помощ, толкова по-скоро ще започне да се чувства по-добре. Терапията също може да бъде от полза за коригиране на отношенията на съвместно родителство. За съжаление, може също да се наложи да се откажете от някои свои собствени вредни поведения, като например опитите да контролирате това, което прави другият родител. Ако пък той говори наистина негативно за вас на вашето дете, вашето средство за защита е наистина ограничено. Опитайте се да се обърнете към разбирането на родителите за благосъстоянието на детето им.

Грижете за себе си, ужасно е да гледаш родителя си да се занемарява и да страда непрекъснато.

Едно от най-важните неща е да се грижите за себе си и да сте сигурни, че сте се стремите да сте на добро място. Това не е моментът да се справяте сами, това е моментът да се възползвате от подкрепата и съдействието на любимите си хора, да разчитате на любовта, вниманието и помощта им, и да ядете, спите, почивате и да се концентрирате върху фокуса си и вътрешния си мир.

Не променяйте рутината на детето или опитайте да му изградите нова.

Полагайте усилия да продължите рутината и да поддържате ежедневния график непроменен. Последователността може да помогне на децата да се чувстват по-сигурни. Освен това избягвайте да се увличате в това да бъдете „забавният родител“ или да компенсирате развода с подаръци и покупки. Може да бъде наистина изкушаващо да се опитате да надцакате другия родител, като оставите децата да стоят будни цяла нощ, да играят видео игри, когато пожелаят, или да ядат торта за закуска. Това обаче не е здравословно и не отговаря на техните нужди. Те трябва да знаят, че структурата в живота им е стабилна, предвидима и здрава.

Любящата и стабилна домашна среда може да помогне за драстичното намаляване на рискове за детето като психични заболявания, зависимости, проблемно поведение и евентуално нестабилен личен живот в по-късна възраст.

Както винаги, ако имате притеснения относно емоционалното или психическото здраве на вашето дете, не се колебайте да се свържете с педиатър, семеен терапевт или доставчик на здравни услуги.

Вижте още:

Смених работата си, за да бъда с децата си след развода, и не съжалявам