Разпространено е децата да възприемат домашните като задача, която ги изпълва или със страх, или с досада – много по-рядко с ентусиазъм. От позицията на родители обаче ние се плашим и дразним от домашните също като децата, с тази разлика, че ние сме хората, които трябва да контролират успешното случване на целия този процес.
Простото принуждаване на децата да пишат домашни е про форма, неефективно е, а вписването на самостоятелната подготовка в натоварения график на семейството също може да бъде предизвикателство. Не само това, но може да бъде наистина трудно да гледате как дете се бори с материала. Поради това повечето родители искат да се намесят по някакъв начин, но фактът, че са родители, не означава автоматично, че разбират от математика, химия или граматика, нито пък че ги бива като обучители. А има и още една нелека задача – да намериш баланс как едновременно да си отзивчив и помагащ, но и да не вършиш всичко вместо детето си, като му отнемаш автономията, товариш себе си излишно и в крайна сметка то нищо не научава.
Като малка се вбесявах, когато някой иска да ми помага с домашните. Умеех да се справям сама и възприемах това за своя отговорност. По-важно ми беше например да напиша нещо вярно или интересно, отколкото да се фокусирам върху краснописа – не така беше обаче според баба ми.
Хубавото е, че на помощ на родителите винаги има експертни мнения, които да ориентират в подготовката на самото родителско „домашно“.
Помощта в предучилищна и първи клас
Преди всичко работата на едно дете в тази възраст е да възприема задачите си като игра, казва Биби Пирайеш, основател и образователен терапевт в OneOfOneKids.org. Също така е важно да се извършват дейности, които поддържат двигателните функции, развиват корелацията между звук и буква и неформалните си математически умения. Като родители трябва да насърчваме естественото любопитство на децата и желанието им да инициират предизвикателства и учене, а не съвършенството и вписването в стандарти.
Все пак понякога на децата на тази възраст се възлага домашна работа, въпреки че през повечето време натоварването е малко и на децата се дава свобода на действие по отношение на това, което се очаква да постигнат. Що се отнася до ученето извън училище на тези възрасти, Кейтлин Риг, специалист по грамотност и четене, задачата на родителя е да бъде треньор, който работи за укрепване на концепциите, които се разглеждат в училище. „Например, ако учениците учат буквата „в“, родителите могат да се възползват от възможността да говорят за буквата, да отидат на лов за неща в къщата, които започват със звука „в“.
Преди всичко друго, не принуждавайте малкото си дете, когато става дума за домашни. Най-важната цел на този етап трябва да бъде децата да свържат училището и ученето с положителни емоции.
Началният курс и ранната прогимназия
До около трети клас учениците вече са започнали да получават задачи за домашно, които изискват повече инициатива, а не просто заучаване на материал, и подготовката по всеки отделен предмет изисква около 20 и повече минути дневно. В четвърти и пети клас, и това време нараства на средно поне по 30 минути.
В този период домашната работа вече се фокусира върху понятията, които децата изучават в клас, и целта ѝ е да упражнява и затвърждава вече наученото. Важно е децата да могат да правят по-голямата част от домашните си сами, без много помощ. Все пак много деца искат или се нуждаят от малко помощ с домашните си в началното училище и това е напълно нормално, акцентира Риг. Когато се налага родителят да съдейства, помощта следва да е ориентирана към дискретно насочване към самоподговка.
Подходящ модел е например „аз-ние-ти“ – родителят отговаря на първия въпрос и го обяснява, решават втория заедно, а третият вече е ангажимент на детето, като родителят съдейсва само с проверка на отговорите. При нужда, моделът може да се повтаря, докато заработи. Тази идея може да се адаптира към всяка учебна дисциплина. Това позволява на родителите да участват и да подкрепят образованието на детето си, но също така кара децата да развиват независимост.
Хардкор периодът на тийнейджърството
През юношеските и ранните тийнейджърски години децата все още развиват своите изпълнителни функционални умения – инструменти, които им помагат да планират и изпълняват задачи, отбелязва д-р Пирайеш.
В тази възраст от тях вече определено се очаква самоподготовка, а и спецификите на периода наот развитието им може да ги възспре да поискат помощ, дори когато такава им е нужна.
Можете да ги подкрепите дискретно, като им предложите структура, която включва да им помогнете да разделят задачите на по-малки, по-управляеми парчета и да си поставят ясни ежедневни цели. Домашните по време на гимназията все още трябва да са предимно за практикуване на вече преподавани умения и не са предназначени за заучаване на изцяло нов материал. Така че, ако родителят трябва да прекарва време в преподаване на своя подрастващ или тийнейджър на материала, обхванат от домашното, той трябва да се свърже с учителя на детето и да сигнализира, че има трудности по отношение на на възприемането на материала.
Ако детето ви може да изпълни най-вече поставената задача, но се нуждае от малко допълнителна помощ от време на време, това обикновено не е проблем. Учениците с обучителни затруднения като, като например диагностициран проблем с концентрацията, може да се нуждаят от повече родителска помощ при домашните. Това също е типично и е окей да се случва. Учителите може да не успеят да намерят време да осигурят тази допълнителна подкрепа за учениците, така че може да се наложи родителите да я осигурят у дома. Родителите могат също така да подкрепят тийнейджъри, които може да се нуждаят от помощ при учене и организационни умения, като същевременно помагат да намерят стратегии, които работят за техните деца, за да ги подготвят за зряла възраст.
Няма твърди и бързи правила, когато става въпрос за това доколко родителят трябва да бъде ангажиран по време на домашното. Целта обаче е една – детето да става все по-независимо с порастването. Има смисъл да следвате инстинктите си по отношение на това колко да помогнете или кога да се отдръпнете. В същото време домашното не трябва да бъде ежедневна (или по-скоро еженощна) битка, и ако се превръща в това, е напълно в реда на нещата да се свържете с преподавателите на детето си и да обсъдите проблема.
Вижте още:
