Първата думичка в живота!
Абсолютно всеки родител гадае кога звуците, които бебокът издава от първия си ден на тази земя, ще се преобразят в блестящо смислено слово, описващо чувствата и мислите на без съмнение уникалното отроче.
Какво неспирно вълнение съпътства дългото очакване бебето най-после да отрони нещо в отговор на безкрайните родителски лиготийчици: „Удари ли се, мами?“, „Успокои ли се, мечо?“, „Напишано ли е бебчето?“, „Искаш ли още една лъжичка, бубе?“…
Но най-много от всички роднини се вълнуват майките.
Още в третия-четвъртия месец след раждането доста родителки започват да се вторачват продължително в бебетата си с лепната, отдавна изпразнена от друго съдържание, освен от окситоцин, усмивка и примижали очи заслушано ловят различните интонации на гукането, все едно се наслаждават на класически симфоничен оркестър в зала „България“, а не на разпиляни звуци на неоформена човешка мисъл, с които хлапето имитира разговорите, дочути наоколо.
Разбира се, обикновено (независимо от преждевременното развитие специално на вашето бебе) в такива ранни периоди не е възможно да се чуят каквито и да е било смислени срички.
Но мъникът успешно извървява първото основно ниво на развитието си и ето го на 6 месеца, когато от бръщолевенето изведнъж започват да изкачат добре оформени, ясни, но еднообразни срички…
И майките надават ухо на всяко „бля-бля“, с надеждата да чуят „ма-ма“.
Точно тогава идва и първият ранен, но страшен шок: съществото, което сте кърмили, преобували, приспивали, на което сте пели, говорили, което сте целували и милвали, най-важното човече на света за вас, така и не изрича: „ма-ма“!
Вместо това то промълвява „та-та“ и продължава весело: „Та-та! Та-та… Та-те!!! Та-ти!!!“.
Много иначе корави жени са се сривали при звука на това предателство.
Някои от тях започват да се кълнат, че бебето всъщност казва „да-да“ и го окуражават: „Да, маме! „Да“, не „та“, с „Д“, а не с „Т“!“ Други, по-практични, използват момента, за да поискат нещо от обичайно по-малко натоварения с домашни задължения баща:
„Боже-е, малката пак каза „Тата“, чу ли я? Тя те обожава! А, така, гушни я, гушни я! Тъкмо ще я преобуеш, след като се изкъпете…“.
Съвсем друг е казусът, когато някое по-будно и интелигентно детенце изненада още в 7-ия месец с първа дума, която нито се състои от една и съща сричка, нито е свързана с роднините. Например с думата „айди“.
Питате се какво е „айди“? Това е „хайде“ с бургаски акцент.
„Айди-айди“ повтаря до преумора собствената ми дъщеричка – като дори нямаме роднини в Бургас. Откъде го е чула?
Това е нейна интерпретация на моето постоянно: „Айде да лягаме“, „Айде да спим“, „Айде да тръгваме“, „Айде да се къпем“. Чак се замислих дали дъщеря ми не си мисли, че името ѝ е „Айди“.
Но това, което ме удивлява е, че започва да употребява думата на съвсем уместни места. Например, преобувам я и тя ме подканя: „Айди, айди“. Играе си с нещо и си говори: „Айди-и, айди-и“. Опитва се да се изправи и се говори сама, шепнешком: „Айди, айди…“.
Не знам за вас, но за мен дума с две различни срички е повече от дума с две еднакви, а когато е казана на място, направо може да се брои за първа дума… Едва на 7 месеца! А вие си се фукайте с вашите „Та-та“, „Ба-ба“ и дори „Ма-ма“!
Аз седнах, и докато дъщеричката ми се търкаляше в краката на стола и ръмжеше: „Ъ-ъ-ъ-ъ“, написах целия този текст с идеята да поразсъждаваме заедно за смисъла и разбирането на първата дума…
Излъгах, разбира се!
Написах го единствено, за да ви се похваля колко гениална дъщеря имам! Като една истинска седяща у дома майка, аз нямам друга цел, мотивация и надежда, освен да видя един ден детенцето си Нобелов лауреат. И съм напълно убедена, че „Айди“ е достатъчно окуражаваща дума за начало!
Вижте още:
Първата думичка на детето… и защо почти никога не е „мама“
