Представете си как отваряте врата на доскоро прилично подреденото ви жилище и заварвате абсолютен безпорядък – накъсани и разпилени вестници и списания, разхвърляни дрехи и разбъркани предмети, както и мирис на нещо не особено приятно. И, не, в къщата не са влизали крадци, просто живеете с бебе и куче, а мъжът ви, който ги е пазил последните два часа, е успял да предотврати пожар и събарянето на няколко саксии, но определено е пропуснал навременна намеса за няколко пакостливи мига и пораженията са пред очите ви.
А как започна всичко?!
До не много отдавна животът ви е бил прекалено лесен и безгрижен, имали сте цялото време на света (без да го озъзнавате!), обичате животни – най-вече кучетата – и сте решили да си взимате верен, пухкав любимец.
Постепенно разбирате, че кучето не е толкова невинна покупка и вече сте отговорни за една добра и безгранично обичаща ви душичка, която е склонна към безброй пакости, особено в началото на съвместното ви съжителство. Но, когато домашният любимец не е просто прищявка, а отговорно взето решение, съобразявате графика си и напасвате живота си с новия член на семейството.
Свиквате с ранните разходки и недоспиването, свиквате с различните метеорологични условия и излизате често и неизменно независимо от времето, а преди не бихте си подали носа навън в мразовитата утрин, да не говорим за два часа преди началото на работния ден. Чистите повече, много повече, особено с малко пале, което тепърва изгражда хигиенни навици, което обича да си остри зъбките в новите ви обувки и направо си умира да прави пакости. Но минава този труден адаптационен период и когато вече сте решили, че се справяте добре, а и кучето ви е доволно от вас, може да добиете прекалено голямо самочувствие и да решите да си имате бебе. Не, че е задължително намерение или непременно необходимо, но се случва и то доста често, поне според скромните ми наблюдения.
И си мислите: Какво пък толкова може да се обърка?!
С половинката вече добре се справяме с отглеждането на кучето, разчитаме един на друг и си поделяме отговорностите, значи дори сме с някаква подготовка, а не като онези новоизлюпени родители, които и представа си нямамат с какво се захващат. Убедени сте, че ангажиментите ви ще се увеличат, но повярвайте ми – идея си нямате какво ви очаква!
Когато бебчето се появява, е шок за всички в домакинството, в началото – най-голям за кучето. Пухкавият приятел се чуди защо това малко, шумно и, много често, неприятно миришещо същество краде от времето му за разходка, вниманието, гушкането и всички други прекрасни ежедневни моменти. Вече къщата е с главата надолу, а едва от вчера бебешкият натрапник е у дома.
Пресните мама и тате постоянно се чудят как да го приспиват, нахранят, оригнат, все нещо не се получава по план, а къпането е такава драма,че всички се чудим как съседите не са извикали вече полиция, докато бебето пищи, а кучето вие в знак на съпричастност към него. Пак има адаптационен период, много по-дълъг и комплексно ангажиращ, отколкото с кутрето. Кучето най-бързо свиква с новите обстоятелства, учудващо лесно се примирява с новата си, малко поизместена роля, но и много по-отговорна, защото вече обича бебето безганично и иска да помага, с кавото може. А му се налага и да изтърпи доста неприятни моменти, почти без да се оплаква. Понякога трябва да побутва купичката си често-често, за да напомни, че са забравили да го нахранят, или да подрънква с каишката из хола, за да го забележат и да си спомнят, че е време за разходка, пък нищо, че бебето не спира да реве от часове и сякаш нищо не е в състояние да го успокои.
Бебето обаче не е склонно към отстъпки и не се съобразява с графика и нуждите на кучето.
Как пък се чувстват мама и тате, не го и вълнува, а дали в последните месеци има денонощие, в което да са спали повече от четири-пет часа, изобщо не го интересува.
Но, когато бебето пропълзи и проходи, за дружбата между него и кучето вече няма прегради. Кучето изтърпява стоически гушкането (понякога смчкване в неосъзнатите бебешки ръчички), не протестира на ресането, скубането и дърпането, дори когато мама не успява да се притече на помощ достатъчно бързо. Никога, ама никога, не е ухапало или наранило бебето, независимо от ситуацията.
А и бебето постепенно разбира как точно се гали и гушка и създава по-малко главоболия за кучето. Отново в къщата има период на нагризани обувки, най-вече домашни чехли, често заподозрените са двама. Дори ъгълът на стената в коридора може да е нагризан, а следите от зъби – бебешки и кучешки. Делят си бисквитите и солетите, играчките често са общи, а топката ту кучето, ту детето връща по-добре, зависи на-вече от настроението им.
За разходка навън най-ентусиазирани са пак двамата, а по-време на разходката поне мама тича само в едната посока, защото и двамата бягат заедно. В кално, снежно и мокро време прибирането е най-трудно и става с много уговорки, къпането на куче и дете след това, също.
Може да е трудно с бебе и куче у дома, направо си е взривоопасно. Но след първата една година на съвместно съжителство вече е станало ясно, че няма по-добри и грижещи се един за друг приятели и донякъде започва да става и по-лесно за измъчените до този момент родители, защото двамата се заиграват все по-често и за повече време заедно, и то без непосредствени бели и без да се излагат на опасност.
Вижте още:
