Дете на каишка? Точно толкова погрешно, колкото звучи

| от MamaMia |


До преди няколко години беше разпространено, да не кажем модерно. Водеше се, че подпомага прохождането, като все пак оставят контрола у родителя. С днешна дата повечето родители биха те разкритикували и „шеймнали“, ако научат, че планираш да използваш колан за прохождане. И с право – децата не са домашни любимци, че да ги водим на каишка.

От друга страна, ако трябва да навигирате с тях сред огромна тълпа или да ги гоните непрекъснато из населено място, вероятно изпитвате неизбежен страх, че ще ги изгубите, и идеята за за въпросния колан да ви се стори изкущаваща. Може би ще помислите, че ще го предпазите да не падне, забравяйки, че падането и ставането всъщност са част от порастването му. Може би наистина ще вярвате, че му помагате да проходи, без то самото да се страхува.

Според експертите по детско развитие обаче трябва да намерите друг начин. И то не само заради очевидно унизителната картинка, в която детето ви би изглеждало като куче, изведено да отиде по нужда в градинката. Има и още по-фини психологически аспекти.

Директорът на Центъра за детско и човешко развитие в университета Джорджтаун, д-р Нийл Хорън, обръща внимание на родителите, че децата тълкуват ограничаването на движенията и свободата им чрез така наречения колан като проявна форма на родителска агресия. За едно дете дърпането на колана му, когато се отдалечи, се усеща с интензитета на удар и има същото психологическо въздействие, пояснява Хорън. Да не говорим, че ако случайно дръпнете твърде силно „каишката“, детето може да изгуби равновесие и да се нарани. А може и неволно да се оплете в нея, което създава риск от задушаване или поне от изпитването на моментния страх от задушаване от страна на детето.

Физическите и психологически аспекти от детските колани все още не са проучени напълно. Липсва статистика колко деца са били наранени точно по този начин и как точно се е отразило върху психиката им случващото се. Генерално обаче се приема, че дърпането на „каишката“ има същия ефект върху детето, като да го теглиш с груба сила за ръката, когато не ти се подчинява безпрекословно. Това го травмира и вреди на връзката на доверие и любов с родителя. С времето първоначалното намерение за осигуряване на безопасност се превръща в борба за власт и надмощие. Еквивалентно е на физическа и психическа агресия.

Друг проблематичен аспект е, че ограничава самостоятелността, изследването на средата наоколо и ученето на новия умения.

Държането на каишка стимулира детето единствено да контролира импулсите си на любознателност и откривателство, а вие сами можете да се сетите доколко разумна стратегия би било това. Изпраща му и негативно послание, че не може да се справя само и че не бива да взима решения или да проявява инициатива. Наранява самочувствието му, а то се развива от най-ранна възраст. Още от съвсем малки те наблюдават света наоколо и забелязват, че възрастните не носят „каишки“, а единствено кучетата, и това се отразява на начина, по който идентифицират своето място в света около себе си.

Ако се чудите какво да направите вместо да използвате колан, когато сте в навалица и искате да предпазите детето си от изгубване или нараняване, детският психиатър Хауърд Прат има готов отговор. За най-малките алтернативата е добре познатата им вече количка. При по-големите деца, с които вече може да се води разумен разговор, помага да им се обясни предварително какви рискове крие средата и в кои моменти не може да хукнат да бягат от вас (без да се използват измислени заплахи като Торбалан, Баба Яга или Чичко Полицай – светът наоколо крие достатъчно опасности, за които ще се налага да ги предупреждавате, няма нужда да се раздуват страхове допълнително, а и с времето това ще доведе до уронване на доверието към родителя, който очевидно си служи с излишни лъжи). Можете да установите и правило помежду си относно това в кои моменти е важно да се държите за ръка – този жест е далеч по-персонален и будещ близост и доверие, освен това ви поставя наравно, а не в отношения на власт и подчинение. Спазвайте тези правила неотлъчно, за да не обърквате детето. Доброто родителство може да реши много повече проблеми, отколкото измамно лесните решения, каквото е държането на каишка.

Вижте още:

„Може да паднат от дървото!“: Защо не вярваме в децата си