архив на БНТ

30 признака, че си дете + 30, че вече никак не си

1 юни, 2022 13:08 | от Лора Младенова | Детето

На първи юни пътешестваме назад във времето в собствените си мисли – към дните, когато ни предстоеше да прочетем романите за Хари Потър за пръв път, чакахме с нетърпение детското в пет следобед и вярвахме искрено, че чичо ни е магьосник, ако ни извади монетка иззад ухото. Към изгубеното тотално безгрижие, разпиляното безкрайно дълго време, непроумяваната тогава жизнена младост на твоите родители.

Преди 20-30-40 години е, а се усеща като онзи ден. И грижите, и радостите ни са някак по-безпричинни, по-прости.

Така и някои от хората, на които понякога се дразним как твърдят, че по байтошово време било по-добре, са всъщност едновременно искрени и аполитични. По байтошово време просто са били на 10. А на 10 е по-добре. (Ето едно нещо, което вярно е било по-добре: филмите за дечица и с участие на истински пълнокръвни образи на дечица, като „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“ или „Куче в чекмедже“ превъзхождат в пъти съвременнните опити, в които неловки и дървени деца говорят по начин, по който никое дете не говори, нещо тип „Ооо, майка ми, как е? Не се стискай за кинти, че трябва да ти гепя за даскало“.) Тепърва предстои да слушаме за байкостово време, и за байцукърбъргово. И за някого друг пак ще е било вярно. Някой друг пак ще е бил на 10.

Понякога си мисля, че една от причините да създаваме деца, е, че искаме да преживеем отново детството. От един момент нататък това е единственият ни вариант. Освен ако не запазиш някои свои чисто детски привички, част от които показват, че си все така наивен и незрял, а други – че си запазил детинския ентусиазъм и семплата детска представа за смисъла от всичко. Като например следните:

Сладките, завити в шкафа за по-късно, са ти десет пъти по-вкусни, от сладките, наредени в чиния на масата.
Не разбираш защо вашите продължават да наричат връстниците си момичета и момчета.
Убеден си, че в припева нa Bomfunk MCs – Freestyler се пее „рака-мака-фон“.
Не намираш нищо вълнуващо в идеята за следобеден сън.
Идеята да те определят като „дете“ те засяга дълбоко.
Можеш да прекараш часове наред в наблюдение на шарките на тапета и откриване на различни фигурки по тях.
Намираш родителите си или за най-добрите хора на света, или за най-лошите. Обикновено двете се редуват.
За теб е от изключително значение да стъпваш само на белите плочки. Или само на сивите. Или през една. Или през три.
Когато поискаш от вашите куче и те ти кажат „ще видим“, храниш надежда, че наистина ще видят.
Смяташ, че е абсолютно в реда на нещата едно приятелство да започне със „Здрасти, искаш ли да станем приятели?“.
Стараеш се да обръщаш внимание поравно на всичките си играчки, за да не се обидят. Ама все пак си имаш любима.
Всички страхове и опасности приключват в момента, в който се завиеш презглава и се увериш, че никоя част от тялото ти не стърчи извън пределите на одеялото.
Никак не обичаш да ти подаряват дрехи или пари в плик.
Считаш слънцето с усмивчица в горния десен ъгъл и трите птички във формата на буква „V“ в левия за идеално допълнение към всяка картина.
Освен в някого от социалния си кръг, си влюбен и в герой от сериал, пък бил той и анимационен.
Всички книги ти се четат, освен тези от задължителния списък.
Планираш да се прехранваш с пица, пържени картофи и газирани напитки, когато пораснеш, и не проумяваш защо ти казват, че си оставил най-вкусното, ако не си изядеш соса на яхнията.
Смяташ за забавни игри на домакинство и на ходене на работа.
Ако те заведат на излет, прекарваш часове в търсене на четирилистна детелина.
Обожаваш лунапаркове, но най-великата атракция за теб си остава да построиш палатка от чаршафи насред хола.
Чудиш се защо ти дават други деца за пример, ако вземеш да изкараш „6–“.
Забавлява те мисълта бабите ти също да са били деца.
Измислил си поне един собствен език.
Ръчно нарисувана картичка, облепена с брокат, макарони или есенни листа, е идеалното ти решение за всеки семеен подарък.
Можеш да си играеш, че пушиш солета, за да си като готиния герой от някой екшън филм, но това не променя факта, че истинските цигари ти миришат ужасно лошо и се чудиш какво не им е наред на възрастните, та да дават пари за тях.
Вярваш в Дядо Коледа, Феята на зъбките или добрината на хората, не защото имаш обективно основание, а защото така ти се иска.
Ако някоя песен ти харесва, я пееш с цяло гърло, независимо дали знаеш текста – можеш да си измислиш и свой.
Категорично не виждаш къде е драмата в това да си окаляш маратонките.
Намираш първия сняг за повод за всенародни тържества.
Нямаш търпение да пораснеш.

А ето и 30, които показват, че по пътя оттогава досега си сбъркал някъде, и е време да погледнеш живота отново с детски очи:

Сладките може да са ти вкусни, но може да качиш килограми от тях, нищо че са безглутенови. Завиваш ги в шкафа и не ги пипаш. После ти докривява за нещо и изяждаш накуп всичките.
Злорадстваш, ако връстниците ти са заприличали на лели и чичковци.
Ако чуеш някой да слуша Bomfunk MCs – Freestyler, го молиш да намали, че те боли главата.
От месеци ти се ще да му дръпнеш един следобеден сън, ама си твърде зает за това, пък и да не си бебе.
Идеята да те разпитват кога ще имаш дете или как си гледаш своето те наранява до сълзи.
Можеш да прекараш часове наред в чудене защо го сложи точно тоя тапет и да теглиш ли един кредит, че пак да ремонтираш.
Намираш, че родителите ти са причина за всичките ти беди и несгоди, с това, че са били най-добрите или най-лошите.
Псуваш улиците, кмета, градската управа и избирателите, ако някоя плочка се обърне и те полее с кална вода по време на дъжд. Писнало ти е да ги помниш и прескачаш.
Когато децата питат за куче, казваш „ще видим“ и се надяваш да забравят.
Откриваш нещо подозрително в идеята някой да дойде просто ей така да се запознае с тебе и да се държи приятелски.
Обиждаш се, ако забележиш, че близките ти не ти обръщат внимание наравно с на другите им любими хора. Ти да не си им играчка?!
Убеден си, че всички опасности за децата ти се случват само по тъмно, затова се въртиш изнервен под одеялото, ако не са си у вас, като мръкне.
Гардеробът ти е претъпкан с дрехи, но нямаш какво да облечеш, а по поводи дискретно намекваш, че вместо изненада, предпочиташ пари в плик.
Абстрактното изкуство те дразни. То въобще даже не трябва да се брои за изкуство. Ами че то туй и децата могат да го нарисуват.
По-склонен си да качиш пост със секси герой от сериал и нецензурен коментар по негов адрес в социалките, отколкото да идеш да направиш първата крачка към човека, в когото си влюбен.
Не ти се чете, понеже вече ти е трудно да се концентрираш, но пък ако се насилиш да го направиш, смяташ за задължително да е някоя престижна класика.
Прехранваш се с пица, пържени картофи и газирано, понеже нямаш време да се погрижиш за себе си и да си сготвиш една яхния.
Не ти е никак забавно да се занимаваш с тази работа и с това домакинство, но няма и да ги смениш – по-добре да играеш на сигурно.
Ако те заведат на излет, прекарваш часоове в носталгия по четиризвезден хотел.
Не ти е до лунапаркове, понеже си толкова уморен и смачкан, че най-голямата атракция за тебе е да се навреш под камара чаршафи и повече да не помръднеш.
Най-голямата драма продължава да е да не би някой да те надмине в нещо.
Натъжава те мисълта за бабите ти, защото те са били последното доказателство, че и ти си бил дете.
Съжаляваш, че не си научил поне още един език, ама пусто време…
Гифт карта е идеалното ти решение за всеки семеен подарък, вместо да се чудиш, да обикаляш и да влагаш ръчен труд.
От няколко години насам все ще ги спираш цигарите.
Отказваш да вярваш в чудеса и изпитваш здравословно подозрение към всички, нищо че нямаш обективно основание.
Срам те е да пееш на глас – струва ти се фалшиво, пък и може да объркаш текста.
Пазиш си новите маратонки само за специални случаи, дето рядко идват, иначе ще вземеш да ги окаляш, пък толкова пари даде за тях.
Като падне сняг, проклинаш съдбата, размразяваш колата и настояваш да си хоум офис.
Ще ти се да не беше пораснал. На първи юни си качваш снимка от детството във Facebook и наблюдаваш колко хора ще ти я лайкнат.