Няколкото студени месеца, последвали раждането, прекарахме с бебето сред четири стени. Единственото ни разнообразие се състоеше в бутането на количката до парка. Може би затова, когато приятелка, също с малко бебе, ни покани на гости за няколко дни в нейната крайградска вила, реших, че трябва да отидем. Стига сме седели вкъщи! Време е за разнообразие, чист въздух и компания. Тя щеше да шофира, ние само щяхме да се возим!
Вижте още: Бременна на къмпинг: Nevermore, Nevermore
Следва да кажа, че четиримесечната ни дъщеричка е изключително енергична, рита постоянно с крака и ръси чорапки из цялата къща, ломоти, писка, прихленчва, не желае да лежи, освен ако не спи и иска постоянно да се изправя.
Ето как се приготвя багаж с такова бебе:
– Слагате бебето в бебешкия шезонг. То започва да се дере неистово.
– Взимате го на ръце: пеете, разхождате се, умаряте го малко и го успокоявате. Слагате го отново с шезлонга. То се укротява.
– Започвате да приготвяте багажа: памперси, пелени, мокри кърпички, сухи кърпички…
– Тишината откъм бебето е подозрителна – поглеждате го и разбирате, че положението е наакано – пелената под шезлонга е мръсна, бодито, панталонките – също.
– Спирате с приготвянето на багажа.
– Вземате бебето, слагате го на повивалника и го събличате. Докато го събличате, то успява да оцапа и крачетата и ръчичките си.
– Премествате повивалника на леглото, за да не е на високо, оставяте бебето за малко и отивате да приготвите ваничката за къпане.
– Къпете бебето. Увивате го с хавлията и в момента, в който го поставяте на повивалника вече чисто – то се напишква. Хавлията и пеленката отиват за пране.
– Отново го чистите. Слагате памперс и докато обличате суха дрешка, бебето започва да се дере неистово и да мята ръчички да се изправя. Изтърпявате всичко това, за да може да е облечено в чисти дрешки, подходящи за излизане. Готово!
– Когато изправяте бебето вече облечено, то се изповръща толкова силно, че сменените дрешки подгизват.
– Отново преобличате.
– Краят на тази борба завършва с поствянето на бебето отново в детския шезлонг.
– Абстрахирайки се от протестите, продължавате да приготвяте багажа:
Слънцезащитен крем за бебе – все пак вече е лято; сироп против повръщане – ясно защо; шишенце витамин D – педиатърът каза да го давате всеки ден. Дрешки – няколко бодита с къс и дълъг ръкав (бебето повръща твърде много, а и дали ще мога да пера на вилата?); десетина лигавника (бебето повръща твърде много!); ританки; няколко панталончета и цяла шепа чорапки, защото тя ги губи непрестанно.
Вижте още: С деца на път, или как да не превърнем влака и самолета в ад за всички
След това: раница, столче за колата, в което слагаме възглавничка, няколко одеалца…
Дрънкалка. Биберон. Верижка за биберона, защото го плюе. Помпа за кърма. Шишенце за кърма. Шишенце с вода.
ОДЕЯЛО ЗА ПИКНИК!
„Ще си почиваме на зелената морава на вилата… Ще си лежим и ще си гукаме…“
Всичко това се поставя в голям сак.
Въздъхвате облекчено и се захващате със собствения си багаж. Откъм бебето тишината е подозрителна. Поглеждате отново и с ужас осъзнавате, че причината за паузата отново е същата: бебето ПАК е наакано.
По дяволите! По всичко изглежда, че и то кара стомашния вирус, който удари и мен преди няколко дни! Ако бебето има разстройство, как ще пътуваме?
Преди да повторим процедурата събличане – къпане – обличане наново, се обаждаме на педиатъра за съвети какво да вземем при разстройство.
Вижте още: С деца на почивка? Вие в ред ли сте?
Преди да тръгнем, ще се наложи да минем през аптеката. А преди това – да не забравя – трябва да приготвя и своя багаж.
Само че не мога да оставя нааканите дрешки така цели няколко дни, докато съм на вилата – налага се да пусна пералнята на кратка програма, както и сушилнята.
Обаждам се на моята приятелка, за да ѝ кажа, че ще трябва да отложим тръгването с един-два часа. На което тя ми казва, че тъкмо е мислела да ми звъни, защото нейният син е заспал и не иска да го буди, за да го слага в столчето.
Успяваме да тръгнем няколко часа по-късно сред ревове и писъци. Налага се да държа дъщеричката си в раницата, докато сме в колата – тя не желае да седи в столчето за пътуване.
А докато заспива в скута ми, се хващам, че се усмихвам в колата по идиотския начин, на който само майките са способни. И си мисля с мозък, заслепен от майчина тъпота:
„Вила… Зеленина… Слънчице… ПОЧИВКА…“
Вижте още:
