Дори и когато вече сме възрастни хора, ние продължаваме да изпитваме нужда от любов, подкрепа и одобрение, идващи от нашите родители. Понякога това ни кара да адаптираме поведението си, стила си, даже житейските си избори към модела, който мислим, че би допаднал на майка ни и баща ни, за да получим „благословията“ им за личността си. Ако от малки сме отраснали с токсичен родител, който има вредни за нас поведенчески модели и очаквания, може да отнеме години, ако не и десетилетия, докато разпознаем какво не е наред, за да опитаме да се еманципираме от тези очаквания.
Затруднението да се идентифицира токсичният елемент във връзката между родител и вече порасналото му дете може да се дължи на две потенциални причини – или родителят е нормализирал и изгладил лошото си поведение с времето, или пък, дори ако го е влошил, самите вие продължавате да се надявате и залъгвате, че отношенията ви могат да бъдат спасени.
Вижте още: Ако си майка, значи грешиш
Важно е да се отбележи, че дори и най-здравословните взаимоотношения не са имунизирани срещу периоди на напрежение или несъгласие – и връзката ви с родителите ви не е изключение, независимо на колко години сте. Порасналите деца правят избор, различен от този на родителите си в много житейски области, и е нормално това да роди конфликтни ситуации в семейството. Начинът, по който се комунникират и разрешават тези разногласия, отличава обикновеното напрежение от токсичността в отношенията.
Токсичната динамика не се поражда отведнъж.
Натрупва се с години. Обикновено е налице семейна история на егоцентрично, контролиращо поведенние, прекомерна критичност, изместване на отговорността, избягване на разрешаването на проблеми. Когато родителите проявяват нарцисизъм, склонност към прекален контрол и борба за ннадмощие, това не се променя, независимо от възрастта на децата им.
Съществуват определени поведения, по които човек може да разпознае токсичния си родител или пък, съответно токсичността в своето собствено поведение:
Родителят проявява склонност към емоционална манипулация.
Токсичният родител използва срещу нас нуждата ни от одобрение и внимание, за да получи от нас поведението, което иска. Въпреки че може да взимаме правилни решения за себе си, родителите ни ни карат да се чувстваме, сякаш изборите ни ги нараняват по някакъв начин и заплашват да се отрдръпнат от нас, ако се противопоставяме на желанията ни, или пък опитват да ни убедят, че те знаят по-добре от нас коя е правилната посока в живота ни. Ако откажем да се подчиним, заплахите, че няма да ни погледнат повече, няма да ни проговорят повече, продължават. Изтъква се какво са направили за нас, търси се вменяване на вина – например, когато те не са приели работата, която са искали, за да ни отглеждат като деца, а ние избираме като вече възрастни хора да се преместим да живеем в различен от техния град.
Вижте още: Нарцистичните баба и дядо са по-вредни, отколкото предполагате
Родителят омаловажава емоциите ни и често ни заклеймява като „твърде чувствителни“.
Когато се опитваме да изразим болката или разочарованието си от дадена ситуация, независимо дали тя е свързана с отношенията между нас и родителите ни, или просто споделяме нещо от живота си, токсичният родител отхвърля или омаловажава чувствата ни – казва, че преувеличаваме, драматизираме, че сме насочили емоциите си в погрешна посока. След такива разговори често изпитваме неувереност и съмнения в себе си, появява се чувство за вина и малоценност.
Един от клиентите на клиничния психолог Крейг Малкин например израства с баща, който реагира на всяка проява на емоции с някакъв вариация на твърденията, че „трябва просто да си по-дебелокож“ или „трябва да се научиш да не отдаваш значение на това“. Това води до много срам и объркване около емоциите и стремежите на младия мъж в зрялата му възраст. След време той ограничава контактите си със своя баща. Макар и да общуват значително по-рядко от преди, всеки разговор между тях стандартно завършва със заключения, че синът е твърде чувствителен, твърде взискателен, незнаещ какво иска, в случай че не иска същото, което баща му очаква. Когато започва да работи и с бащата, Малкин установява, че той изпитва съмнения в самия себе си дори на по-дълбоко ниво в сравнение с постоянно криткуваното му дете.
Родителят ни обвинява в неуважение, когато изразим несъгласие с него.
При токсичните родители има едно правилно мнение и един правилен вариант – техният собствен. Няма място за здравословна дискусия или компромис. Дори когато сме вече възрастни, нашето мнение не тежи в диалог с тях. Независимо дали става въпрос за решение, което трябва да вземем в ситуация, или просто за дискусия за позиции и мнения по даден въпрос, ние няма как да сме прави. Ако не сме съгласни, значи не проявяваме респект към родителите си. Нямаме моралното право да им откажем молба, която са отправили към нас, въпреки че аргументираме отказа си. Единствено тоталната капитулация се равнява на уважение в очите им.
Вижте още: Детето расте брилянтен човек благодарение на 6 поведения у родителите
Критиката на родителя е насочена не само към решенията и мненията ни, но и към самата ни личност и характер.
Често се изрича с ирония или снизхождение – „ти нали си много докачлив, как можах да забравя“. Реално повечето родители имат навика да се намесват и да споделят непоискани, но обикновено добронамерени коментари за всичко по нас – дрехите ни, работата ни, интимния ни партньор. Макар че тези забележки обикновено са дразнещи и непрятни, те далеч невинаги са токсични. Токсичността се разпознава по това, че критиката е насочена към личността ни като цяло, а не към някоя конкретна ситуация. Вместо да изкажат предложение или идея за определена ситуация, избор, поведение, токсичните майка и баща изместват фокуса върху нас и ние се оказваме твърде мързеливи, твърде слабохарактерни, твърде придирчиви, твърде егоцентрични, твърде специални, твърде лекомислени, твърде чувствителни. Тези обидни обобщения подкопава порасналите деца, кара ги да се съмняват в себе си и да изпитват непрекъсната вина и усещане за малоценност.
Крейг Малкин има клиентка в 30-те си години, според чиято майка тя е твърде придирчива към мъжете, твърде разточителна в харчовете, твърде фокусирана върху външния си вид, а понякога – твърде небрежна към него. Лайтмотивът на всеки диалог е, че майката е винаги права и знае най-добре, докато дъщерята непрекъснато я разочарова с невежеството и лошата си преценка. Каквото и поведение да има едно дете спрямо такъв родител, то никога няма да е изпълнило неговите стандарти и очаквания, винаги ще е виновно, че го разочарова и тревожи, не е оправдало надеждите му.
Детето е виновно за емоциите и проблемите на родителя.
Вместо да поемат отговорност за грешките си и да се извинят за тях, поне веднъж, токсичните родители ще прехвърлят вината върху нас. Те са излели гнева си върху нас, защото ние с години сме съсипали нервите им. Ако сме се държали, както се очаква от нас, е нямало да се стигне дотук. Дори извиненията им не звучат като „ще ми простиш ли, че се отнесох така?“, а по-скоро като „съжалявам, че ти така го прие“. Ако сме ги послушали веднага, е нямало да се стигне дотук. Ако не сме били така неразумни в избори, е нямало да ги разтревожим. Нямало е да крещят, ако не сме ги провокирали.
След като установим токсичното поведение у родителите си, идва трудната част – да разберем как да продължим отношенията си с тях в по-здравословна и пълноценна посока. Как може да се случи това, ще ви разкажем в следваща статия. Очаквайте продължение!
Вижте още:
Родители, не правете това у дома си: Звездните деца с имена като Северозапад, Светец, Вълк и Ябълка
