Общото между всичките безброй много родителски стратегии и начини на възпитание е, че всички те са начинът на майките и бащите да опитат да отгледат детето си като човек, с когото биха се гордели. Редица родители не съзнават, че не всяка стратегия работи за всяко дете и често е се критикуват и осъждат взаимно, от което не излиза нищо градивно. Един баща може да изглежда безотговорен пред друг, докато просто опитва да научи детето си на самостоятелност и независимост и затова не се включва да свърши всичко вместо него. Една майка пък може да е загрижена, и то с основателна причина, за здравето и безопасността на своето дете, а да е обвинявана, че се държи като „майка орлица“.
Вижте още: Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?
Красотата на родителството е да опознаваш собственото си дете в процеса на възпитанието му, да откриваш нови негови черти и да му помагаш да ги развие по най-блестящия начин, адаптираш собствените си начини на оглеждане спрямо личността на човека, когото си създал. Няма по-приятно чувство от родителската гордост, когато някой ден това дете постигне нещо наистина блестящо.
Ако се надяваш да отгледаш дете, което да открие истинските си таланти и интереси и да се превърне в наистина брилянтен човек, трябва да започнеш отрано, от самото начало. Най-същественото преимущество на настоящото поколение родители спрямо предишното е, че ние не възприемаме децата като обекти, които просто трябва да бъдат нахранени, повити, на топло и в безопасност, а си даваме сметка за емоционалното и интелектуалното им развитие, което започва още преди тяхното раждане, по-осъзнати сме как да ги третираме, как да не им нанасяме травми или предаваме собствените си такива. Затова и шансът да започнем да насърчаваме детето си да открива себе си още с раждането е далеч по-голям.
Какво означава брилянтен човек – дете вудеркинд, малък гений?
Не. Брилянтният човек е успешният като личност. Брилянтното на неговите резултатите не се крие нито зад оценките му в училище, нито зад фиша на заплатата му за в бъдеще, нито пък зад количеството награди и отличия, които някога ще получи. Брилянтният човек е осъзнат, познава себе си, интересите си, способностите си, развива се до максимума на собствения си капацитет, сравнява се само със себе си, знае какво иска, умее да се владее, умее да изразява емоциите си адекватно, проявява търпение, учи се цял живот, довършва нещата до край.
Вижте още: Не, шамарите не са необходими за възпитанието на детето
Шест поведения на родителя благоприятстват детето му се да се развие в такава насока:
Сътрудничество
Умението за колаборация се съдържа във всичко – от това да се разбираш с другите мило, внимателно и спокойно до това да контролираш собствените си импулси, за да не се превръщаш в човека, който се налага във всяка ситуация. Освен чрез поведението си към детето, майката и бащата, тъй като са ролеви модели, трябва да демонстрират такова умение и в отношението си един към друг и към останалите хора в живота си, както и да дават възможност на детето да попада отрано в ситуации, където да развива способността си за гъвкаво и толерантно държание сред хора. Колкото по-разнообразна и мултикултурна среда успее да създаде родителят за детето си у дома и в социалната среда навън, толкова по-лесно ще бъде за това дете да се научи на сътрудничество и отношенията му в живота да протичат гладко.
Комуникация
Докато расте, човек е добре да овладее балансирано всички форми на комуникация – вглъбено и задълбочено четене, прямо и искрено говорене, подредено и логическо писане, слушане с вникване и разбиране. Това се случва по-лесно с подкрепата и участието на родителя и е добре да започне маскимално рано, като естествен процес, без натиск.
Съдържателност
Родителят е този, чиято отговорност е да се погрижи общуването в ранната детска възраст да е пълноценно и съдържателно, като подбира увлекателни и смислени книги, подходящи детски филми, които развиват въображението, а не просто държат детето като зомбирано пред екрана. Той дава тон за обсъждане на всичко видяно и прочетено, той отговаря на детските въпроси и е хубаво често да се сеща да попита и детето какво мисли по същия този въпрос. Ако просто го кара да млъкне, като го залъгва със смартфона и таблета, и съзнателно оставя вербалното му развитие на ниво „бау-бау“ и „мяу–мяу“, няма особено основание за високи очаквания и може да се сърди само на себе си, ако детето стане апатично и изпитва непрекъсната скука.
Вижте още: Зомбита и секс до дупка: филмите, които не са съвсем за пред деца
Критично мислене
То стъпва върху съдържателността на общуването. Изграждането му изисква родителите не просто да дават на децата информация, а да им позволят да разсъждават самостоятелно над тази информация, да правят заключения и да ги обсъждат съвместно. Родителят възпитава критично мислене, като го проявява – като задава въпроси и изследва обстойно различни гледни точки. Критично мислещият родител няма да каже „Замълчи, сега говорят големите!“. Напротив, ще насърчи повече въпроси, ще опита заедно с детето си да вникне в мисленето и мотивацията и на другите хора.
Творчески процес
Изобщо създаване на иновации от каквото и да било естество – рисуване, писане, музика, сглобяване на модели, научни експерименти, подходящи за възрастта на детето. Насърчаването на творчески процес изисква изпробване на нови и различни занимания и интереси, представянето им по атрактивен начин пред детето, съвместното участие в тях. Тук е мястото за деликатно мотивиране на детето да не се отказва при първата трудност, когато усвоява ново умение и твори, за да не остане на базово ниво във всичко, с което се е захванало.
Самоувереност
Нека тя не се бърка с нарцисизма. Абсурдно е да се държим сякаш егото, високото самочувствие и усещането за реална себестойност са нещо лошо, което трябва да се изкоренява. Те не пречат на човека да остане скромен и смирен, да се заземява, а само му помагат да открива мястото си в света, да не позволява да бъде третиран зле и унизително, да се стреми към развитие на капацитета и потенциала си, да не се примирява с нежелани комромисни варианти в личен и професионален план. И тук, както и при предхожните желани поведения, от родителя се изискват две неща – да демонстрира здравословна и градивна форма на вяра в себе си и да стимулира детето да си вярва.
Вижте още:
