Проблемите при говорене, общуване и изразяване на чувства са често срещани сред децата и юношите, особено в ранна възраст. Тези трудности се увеличават при тези, диагностицирани с нарушение на речта, които засягат приблизително 7% от детското децата. Скорошно проучване на изследователи от Групата за изследване на познанието и езика (GRECIL), включена в Центъра за електронно здраве в Университета Оберта де Каталуния (UOC) и Университета на Барселона (UB), анализира съществуването на разлики в емоционалната регулация при деца и юноши, които са били диагностицирани със специфични езикови увреждания, като наприемер разстройство на експресивната реч.
Учените установяват, че едно на всеки 14 деца има нарушение на езика в развитието. Езиковите затруднения на децата не са резултат от други състояния, като интелектуални затруднения или синдром на Даун, но засягат социалното и/или академичното им развитие и оказват влияние върху ежедневните им дейности. Авторите стигат до заключението, че емоционалната регулация между момичета и момчета със и без речеви разстройства е сходна както в детството, така и в юношеството. Има обаче тенденция тези, които в детството страдат от проблеми с говора, да изпитват по-големи трудности при регулирането на емоциите си. Експресивният речник, който децата имат на 5-7-годишна възраст, предсказва тяхната емоционална регулация 4 години по-късно. Наличието на по-богатият и по-широк речник помага за изясняване, разбиране и регулиране на емоциите през детството.
Вижте още: Да пречупим опърничавото дете… или направо да го счупим
Учените търсят и диференциални характеристики между половете в емоционалната регулация, но не откриват статистически значими разлики между момчета и момичета.
Тук се намесва ролята на родителя.
Изследването разглежда и аспекти като средата, в която децата растат и се развиват, както през детството, така и в юношеството, поради което е анализирана ролята на родителите в емоционалното развитие на децата им. Начинът, по който родителите регулират емоциите си, е много важен фактор за обяснението на способността на децата им да се справят с емоциите през детството. По време на юношеството родителското влияние драстично намалява, но в ранното детство то е значително.
Както майките, така и бащите, включени в проучването, са поканени да попълнят въпросниците за емоционална регулация. 83% от родителите, които откликват на молбата, са майки, което отново подчертава, че задачите по отглеждане на деца се поемат основно от майките. Повечето предходни проучвания се фокусират изключително върху въздействието на майките, често защото те са тези, които изобщо се интересуват от участие, тъй като жените продължават да носят повечето от отговорностите за отглеждане на деца.
Фокусирането и върху бащите е важно, за да се преразгледа ролята им в грижите за децата им и да се направят промени в патриархалното общество, което продължава да натоварва грижата за децата върху жените, подчертават изследователите. Жизненоважно е да се включи цялостен, холистичен възглед в психологическите науки, тъй като децата не могат да бъдат разбрани извън тяхното семейство и контекст, допълват те.
Вижте още: Да победиш детските крясъци
Децата с речеви затруднения проявяват по-малко емпатия, тоест са по-малко способни да улавят емоциите на другите хора и да показват собствените си емоции. Тези ниски резултати могат да показват трудности във връзката с други деца в ключови моменти от личностното развитие на детето и може да ограничат успешното установяване на междуличностни отношения. Тези деца демонстрират и по-нисък праг на гнева, по-често изпадат в истерични изблици. Такова поведение може да отразява намалено разбиране на собственото им емоционално състояние и това на другите хора, което може да попречи на изучаването на по-гъвкави стратегии за емоционално регулиране за справяне с различни ситуации.
Ключов аспект от регулирането на собствените емоции е възможността да ги изразяваме с думи.
Колкото по-добър речник и език имат децата, толкова повече инструменти ще имат, за да регулират емоциите си. Изследователите посочват, че твърдението, че езиковите затруднения на децата са причинени от родители, които нямат време да говорят с децата си, може да доведе до недоразумения относно причините за разстройството и дори да създаде повече тревожност. Езиковите трудности могат да бъдат провокирани и от генетични фактори.
Изследователите се застъпват за създавана и утвърждаване на пространства, в които да се работи с деца по отношение на развитието на речевите им умения, като се използват адаптирани за целта истории и анимационни филми. По този начин предаването на емоциите с думи ще помогне да се развият и да се разберат тези емоции в бъдещи ситуации при децата, независимо от тяхното разстройство. За постигане на максимално добри резултати следва да бъде включен и широкият семеен контекст. Той е нужен за разработване на работещи стратегии за интервенция при децата с речеви проблеми. Тези стратегии следва да включват всички значими фигури в живота на детето – семейството и близките приятели, хората, с които общува често, както в езиков, така и в емоционален аспект.
Вижте още:
