Всяко новородено, по-малко или повече, по един или друг начин разбутва и променя живота на родителите си. И всеки един татко – без значение какъв е бил преди раждането на бебето – влиза в ролята на някой от изброените по-долу типове:
Асистиращият
Таткото, който действително има желание, не е да няма желание, той иска да се грижи за бебето. Но е заел ролята на асистент на майката и за да свърши каквото и да е, чака от нея инструкции, наглеждане и има нужда и от окуражаване и успокояване. От негова гледна точка прави доста, но често жени с такива мъже до себе си се натоварват от подобно поведение и предпочитат те да вършат, доколкото могат, каквото има – за да не се окажат с две деца, вместо с едно и с един мъж.
Патриархалният
Този тип татко смята, че след като е изпълнил ключовата си роля – да посее семето си – оттам-нататък всичко около бебето е изцяло работа на майката. Че това с гледането на бебето е женска работа. Той нали работи и носи парите, сигурността в материално отношение. А и да не го прави – смята, че на един истински мъж не отива да бърше или дундурка бебе. Като детето стане на 7-8, ще се включи да го учи какво е да си мъж и така. Хубавото е, че лека-полека този тип татковци намалява като бройка.
Равноучастващият
Това е таткото, който не просто помага за всичко, а участва абсолютно наравно с майката, че понякога и повече. Разбира се, не кърми, но ако и майката не кърми, той пък храни с шише даже по-често от нея бебето. Поема нощните смени, сменя памперси, мие дупета, пудри дупета, стерилизира шишета, топли млека, храни го, приспива, успокоява, забавлява, къпе, преоблича и всичко останало. Обожава всеки контакт с бебето. Тип татковци, който става все по-често срещан и това е прекрасно най-вече за бебетата им.
Скритият равноучастващ
Същият татко както предния откъм участие в грижите за бебето. С единствената разлика, че се срамува пред приятелите си и когато успява да излезе на по бира с тях, пред тях се държи като Патриархалния. Често приятелите му са или без деца, или самите те от Патриархалния тип и този татко предпочита да не рискува „авторитета“ си пред тях.
Неоцененият
Подвид на Равноучастващия татко. Дори твърде често Равноучастващият татко си е Неоцененият. Обикновено майката го цени. Но от всички останали, които не са наоколо, получава нула признание. А повечето мъже ценят получаването на „евала“. Обаче от другите хора този тип татко обичайно чува „Браво на жена ти, леле, как успява да се справя и с бебето, и с работата, и с къщата!“.
Вижте още:
Неучастващата опора
Това са татковците, които почти не участват в грижите за бебетата си – дали защото не умеят, дали защото се притесняват, дали защото така им е по-удобно. Но! Те компенсират изключително ефективно чрез подкрепата, която умеят да бъдат за майката. Половинката на такъв татко обичайно няма нищо против върху нея да падат грижите за малкото. Защото този тип татко има ценното умение да ѝ бъде опора по най-добрия за нея начин – да успокоява страховете и бесовете ѝ, да я кара да се чувства желана и обичана, да ѝ дава сили.
Незнаещият да общува с бебе
Този тип татко е искал бебе, ето – има бебе, само че откакто го има, някак не е баш това, което си е представял. Защото малкото му прилича на някаква животинка, с която не знае как да общува и какво да я прави. Така че чака момента, в който детето да стане по-голямо, за да може да си говори с него, да си играят на нещо „по-човешко“, да му разбира какво казва и какво иска. За да му се радва по-пълноценно. Не е никак приятно за майката, когато такъв тип татко започва да губи интерес към бебето и изчаква този момент.
Татко тьотка
Какъвто и истински мъж да е бил този тип татко преди раждането на наследника си, след това събитие той се превръща в една вайкаща се лелка. В неговите очи бебето е толкова крехко, че все трепери да не би да му стане нещо през голяма част от времето. Тревожността и тюхкането заменят спокойствието и увереността на този тип татковци. Те изкарват много време около бебето, но обичайно са притеснени и страхуващи се за него.
Дезертиралият
Тъжно, но има и такъв тип татковци, който след раждането на бебето по някаква причина решава, че не е това, което е искал и очаквал, и бяга, неясно къде, за да търси свободата си или неясно какво. Тип татковци, който не познавам добре, за да опиша по-точно, но за да бъда честен, трябва да бъде отбелязан и той.
Вижте още:
