Парадоксално е, че точно когато сме с най-близките си и обичани хора, най-много проявяваме склонност да говорим без да мислим. Става ни удобно едни с други, твърде удобно. Вярваме, че можем да споделяме каквото ни дойде наум. И както ни дойде наум. Това понякога има отрицателен ефект. Ако той настъпи, се сърдим, че любимият ни човек се е отдръпнал, охладнял е, дразни ни се и вече не ни обръща предишното внимание, предпочита чужда компания.
Някои от най-вредните неща, които си казваме помежду си, са прости, а причиняват неподозирана вреда. И то не само в отношенията с интимния ни партньор. Някои от тях могат да нарушат хармонията във връзките и между родители и деца, приятели, братя и сестри.
„Хайде, не е голямата работа, ще ти мине“
Този тип реплики обикновено са добронамерени. Опитваш се да помогнеш на любимия човек да види някоя травмираща ситуация в перспектива. Не му помагаш.
Истина е, че ще му мине. Дори и да не е напълно, ще преживее критичния си момент. Точно сега обаче човекът няма как да види това и омаловажаването на преживяванията му го натоварва и разстройва допълнително. Кара го да се чувства като глупак и лигльо, задето е споделил терзанията, или задето изобщо ги има.
Затова позволявай на близките си да изживеят негативните си моменти и просто бъди до тях и ги изслушвай, доколкото ти е по силите (и нервите). Ако абсолютизираме това подло „не е голяма работа, ще ти мине“, ще забележим колко безчовечна може да бъде тази реплика. Нима на родител, преживял току-що спонтанен аборт, би било приемливо да кажеш „е, хайде, ще си направиш ново“?
„Същият си като майка си / баща си / лелинчо си или някой друг от родата до девето коляно“
Тази фраза е дори двойно обидна. Тя не просто има за цел да уязви човека, но и предполага, че някой негов обичен роднина е гадняр и омраз, комуто ни най-малко не би следвало да се прилича. Дори и сам да си го мисли, никой не иска да слуша от близките си каква чума е майка му и какъв ръб е баща му. Още повече ако сам се е доверил да разкаже за някакви свои проблеми с родителите си.
А и никой не е същият като майка си и баща си, макар и почти всички да сме взели и от хубавите, и от лошите им черти. Единственото вярно обобщение на тоя свят е, че всички обобщения са погрешни. Кой ще приеме критиката ни градивно, ако тя започва обида, и то свързана със семейството му?
Вижте още:
„Ти винаги ме пренебрегваш / Ти никога не ме слушаш“
Наистина ли? Абсолютно винаги и съвсем никога? Помисли си пак дали е така. Ако в петък вечер твоят човек предпочита бири с приятели пред кино с теб, това надали означава, че приятелите му винаги стоят пред теб във връзката ви. Ако пък наистина не те слуша никога, надали ще чуе и тази обратна връзка.
Абсолютизирането автоматично поставя отсрещния човек в отбранителна позиция и превръща диалога в потенциална караница. То омаловажава дори значението на комплиментите ни, защото ги кара да звучат пресилено и неискрено. Кой не би предпочел да чуе какво точно те е впечатлило в последния му дизайн, отколкото „е, да, ти винаги имаш приятни дизайни“?
„Не го правиш като хората, гледай тука да ти покажа!“
Безспорно знаеш най-добре за себе си с колко точно препарат да измиеш съдовете, как да забавляваш кучето по време на разходка и как да подредиш в папки сериалите, които сваляш на лаптопа. Партньорът ти, детето ти, брат ти, или комуто си се наточил/а да даваш акъл, също толкова безспорно знае за себе си как да се справи с тези малки ежедневни предизвикателства по своя система.
Ако не знае и има нужда от съвета ти, ще те попита. Ако не те попита, е по-добре да запазиш мъдростта си за истински важните моменти, когато твоят близък ще се нуждае от опита и насоките ти и ще има капацитета да ги чуе, защото ушите му няма да са препълнени с архидосадните ти наставления по напълно незначителни въпроси.
Може пък неговият начин да прави нещата всъщност да е по-бърз, енерго- и нерво- спестяващ. Защо по-добре не попиташ какъв е, ако наистина ти е толкова важно?
„Аз бях дотук с тебе.“
Не, не беше. Или поне не беше нито миналата седмица, нито преди три седмици, нито преди два месеца, когато твърдеше абсолютно същото.
Да хлопнеш вратата, да стегнеш куфарите, или поне да заявиш на някого, че повече няма да го погледнеш, има смисъл единствено и само тогава, когато наистина си решил/а, че слагаш финалната точка на вашите отношения. Във всеки друг случай това са напразни и хиперболизирани заплахи, които с времето стават все по-малко страшни, а ти все повече олекваш в очите и ушите на адресата им. Един ден той може би ще отговори с „добре“, ще го има предвид наистина, а ти ще се чудиш откъде дойде сега това и в ума ти печално ще отеква „леле, кво стана, кажи кво стана“ на Ицо Хазарта.
„Ти си прекалено чувствителен“
Не е справедливо да решаваш как друг човек трябва да се чувства. Напълно очаквано и нормално е понякога да не разбираш каква по дяволите е драмата, вероятно е и на чисто логично ниво да си прав/а. Това не значи, че няма драма. Ако не я схващаш, попитай. Ако тази битка не е твоята, отдръпни се тактично, като не забравяй да напомниш на своя близък, че все пак си до него, ако има нужда от теб. Дори и това би помогнало много повече, отколкото да обясниш колко е раним, истеричен, лабилен, слаб, а той да има нахалството да не се зарадва да го чуе.
Генерално избягвай да описваш другите с епитети. По-добре им посочи конкретни техни постъпки, които те навеждат до съответния ти прилагателен извод. И пробвай да го обясниш обективно, а не „прекалено чувствително“. Тъй, де, дай малко личен пример.
Мълчанието, което не е никакво злато
Мълчанието може да бъде също толкова вредно, колкото погрешната дума. Мислиш, че си моралният победител, ако извиваш ръцете на партньора си с демонстративно затваряне в себе си, отказ от диалог, напускане на стаята, изолиране за определен период от време? Не, само показваш колко емоционално незрял си и задълбочаваш проблема, който си смел под килима, вместо да разрешиш.
Когато се държиш така, човекът до теб няма да разбере с какво те е наранил и сигурно ще повтори същата грешка. Ти също ще го нараниш на свой ред с мълчанието си. Може би той ще склони да се извини пръв и известно време ще се снишава под страх от твоето следващо игнориране, но нима така изглеждат хармоничните и зрели човешки отношения, към които се стремите?
Вижте още:
