Не знам за вас, колеги бащи, но на мен лично ми е много по-ясно какво да правя като родител с дъщеря ми, когато е бебе и малко дете. Да, обаче нали децата имат особеността да растат. И ето, малката ми хулиганка влиза в онази възраст и всички започват да казват (не и аз, искам си момиченцето!) как вече се превръща в жена. Което, усещам, малко по малко ме поставя в едно небрано лозе, в което положението е различно и трябва да се нагаждам на промените.
Ето някои конфузни ситуации, в едни от които се ориентирам, но в други не знам още напълно какво да правя или как да се държа:
Темата с главна буква „Ц“
При едни на 9, при други на 13, но цикълът идва. Менструалният. И там, като татко, аз не се намесвам. Така си мисля, че е редно. За щастие, тук се включва смело другият родител, който има и подходящия опит. Така че малката (ми, малка си е, какво!) разговаря с майка си, каквото там има да се разговаря, предупреждава, подготвя и т.н. Уфф… Ако пък има нужда нещо да ми се сподели по тази тема, и аз не знам какво, разчитам, че ще го науча от майката. Засега ми е достатъчно, че го чакаме този цикъл всеки момент да стартира, но още не е.
Прането
Това е свързано с предното. Понеже съм от бащите, които нямат против да перат, простират и прибират прането и на децата, имам едно наум, че след като се появи „онова“ от горната тема, то може да доведе до едни моменти, в които да попадам на зацапанки с кръв гащички. И аз ще съм сконфузен малко, но повече вероятно детето. Но и тук решението е сравнително просто – пубертетката сама си се грижи за прането! И толкова.
Разговори за лакове и гримове
Вече дойде моментът, в който дъщеря ми сяда и ми говори по женски теми, които никак не ме вълнуват. Актуални сега са лаковете. Лакира се, показва ми, обяснява ми. Аз особено не мога да слушам. Помрънквам понякога.
Но си давам сметка за две неща и искам да ви ги споделя.
Първо: детето расте, в един момент може да не му виждам очите, да е все навън с приятелки и т.н.; та ако говоренето за лакове ще е новият начин за нашето евентуално спорадично общуване в тази възраст, аз съм ОК – по-добре от нищо. Второ: не знам дали момиченцето ми иска да ми говори наистина за лакове; струва ми се, че може просто да иска моето одобрение, че е красива; затова аз ѝ го давам – хваля я за вкуса и стила, правя комплименти. Като цяло тепърва ще се фръцка пред мен и с облекло, аксесоари, прически и т.н. – та аз съм настроен да не си пестя комплиментите, пазейки дистанцията на бащата.
Промени в тялото
Е, да. Това няма как да не се забележи. Зависи от детето, но моментът, в който промените настъпват видимо, е неизбежен. Фигурата става по-женствена, растат млечни жлези (да, онова имам предвид, ама не ми се пише по адрес на дъщеря ми). А акълът си изостава. И на моменти дъщерята прави напълно невинни пози и действия, които съвсем скоро ще знае, че не отиват на една дама. Какво правя аз? Гледам настрани с неудобство и си мълча, защото забележките ще предизвикат още повече неудобство.
Гушкане
И понеже акълът си е по-детски от тялото – в случая поне на дъщеря ми, иначе може да е и обратното при вас, други татковци – та, моята малка принцеса все още се гушва в мен както доскоро, сяда ми на коленете и ме прегръща вечер, като чета приказка, иска да се сгуши и тя и всичко това е напълно нормално. Но като татко на порастващо голямо момиче се случва и да слагам граници. Например – то това не е отсега, а добре, че си знаех да го заявя навреме – вече е голяма и не ѝ се разрешава по някое време нощем да спи при татко или при братчето. Гъделичкането е почти отпаднало. Плясването по дупето – изцяло отпаднало, даже не отскоро. И съответно когато аз посягам да я гушкам, внимавам, уф, защото повърхностите на детето се променят.
Чатовете
Дъщеря ми обича да ми пише във вайбър и използва много стикери, разбира се. Аз, да не остана назад, също ползвам такива. Това, за което внимавам, може да ви се стори издребняване, но за мен е важно да се знае границата (родител съм) – та затова гледам да не се подлъжа и да ѝ пратя стикер за целувка или сърце от колекция за гаджета (ако сте ги разглеждали, ще се сетите).
Момчетата!
Тук никак няма да е лесно. Ах, ах, татковци на дъщери, само вие ще ме разберете! От ей таковка сте я отгледали, хранили сте, бърсали сте дупе, правили сте плитки, щипкали сте бузки, приспивали сте, учили сте на колело и плуване, носили сте на ръце, какво ли още не, какво ли не. И ще ми се навъртат някакви неприятни пубери наоколо ли, бре! Тук е лесно решението. Една пръчка и маааарш, всички! Добре де – всъщност просто страшен поглед и темерутско поведение и толкова. Пък и кой ли ще те пита…
Вижте още:
Драматичните пърформанси на дъщеря ми
