Освен сладко, приятно и пристрастяващо, да се поддържа връзка, може, разбира се, да бъде и трудоемко, и неблагодарно.
Изисква се съобразяване, прощаване, приемане на дразнещите малки навици… Хм, навици, които „ако бяхме сами себе си“ – никога не бихме допуснали в пространството на дома си.
Например чорапите му на пода. Сутиена й върху тоалетната чиния. Или хвърлянето на маската върху масата в кухнята… Или НЕ пускането НИКОГА на пералнята и абсолютното нежелание да се измие собствената чиния. Или отказът да се чисти пода… Или пък по-сериозни неща, неотменно свързани с навиците на уж обичания индивид: хъркането, шмъркането, бъркането в ушите… Но ако искаме да сме във връзка се подразбира, че трябва да си траем за дразнещите черти на другия – в името на мира и разбирателството.
Вижте още:
Е, да, няма начин в някакъв момент да не избухнем. И все пак успешните връзки се разпознават по това, че в комуникацията партньорите се стараят да преценяват какво казват един на друг и дори след много години съвместен живот се опитват да са мили и любезни.
Дори и да мислим, че „не сме себе си“, ако не сме „естествени“, все пак трябва да се опитаме да прикрием нашите ужасяващи тревожности, липси и проекции, насочени към другия.
Факт – колкото и да сме „открити“ един към друг, има думи и изрази, които е добре да избягваме. Например:
„Трябва“
Неслучайно според някои експерти по връзките, „трябва“ е сред топ убиващите отношенията дума. „Трябва“ носи в себе си тъмния облак на всички онези очаквания към другия, че „трябва“ да ни направи по-щастливи, по-радостни, по-успешни, по-спокойни, по-сигурни. А половинката изобщо не е длъжна да прави това за нас всъщност.
Освен това да обясняваме на човека до себе си какво „трябва“ и какво „не трябва“ да прави и мисли показва, че всъщност не го приемаме такъв, какъвто е, и искаме да наложим своята воля в тази връзка. Не е странно тогава, че чуващите прекомерно много „ТРЯБВА“ от своите половинки започват да линеят и да се усещат, сякаш индивидуалността им е заплашена, защото постоянно получават наставления от другата страна.
Посланието на „трябва“ е „аз знам по-добре от теб“ – което не е никак добре за едни здрави отношения. „Трябва“ издава осъждане и поставяне на очаквания, които водят началото си от нереалистичните вярвания, неизразените нужди и осъждане на това какъв трябва да бъде партньорът и как да се държи. В „трябва“ се съдържа нещо поучително, някаква критика, която веднага предизвиква другия към самоотбрана. Ако искате да накарате партньора да се чувства отговорен за вашите чувства и изживявания – повтаряйте му „трябва“, докато не му се завие свят. Той със сигурност ще усети, че не го уважавате достатъчно и в един момент вероятно ще се замисли дали пък не „ТРЯБВА“ да си вдигне шапката.
„Винаги“
Тази дума може и да звучи сладко в романтичните филми, когато някой казва нещо от сорта на „Винаги ще те обичам“, но когато се използва в ежедневната комуникация, може буквално да скапе връзката. Да се върнем на чорапите на пода. Ако обвинително кажете на партньора си, че ВИНАГИ оставя чорапите си на пода (а това едва ли е вярно, защото той може би ги оставя там само от време на време), рискувате да се въвлечете в ужасен спор и да го накарате да се защитава. В крайна сметка има дни, в които той не си оставя чорапите на пода. Но… в крайна сметка какво точно толкова много ви бърка това всъщност?
„Никога“
Колко много връзки започват да се разпадат, когато се появи изразът: „Ти никога не…“ Подобно на „винаги“, и „никога“ е дума, която трябва да се избягва, когато говорите с половинката. Първо – надали това, в което обвинявате другия, „никога не се случва“… Второ – разговорът, който съдържа този израз, със сигурност ще бъде контрапродуктивен и ще предизвика защитата му.
За какво ви е да нападате?
„Да, но…“
Освен ако не обсъждате изключително важен интелектуален въпрос, използването на „Да, но…“ при разговори в бита със сигурност е контрапродуктивно, защото отрича онова, което другият е казал и подобно на „никога“ води само до превръщането на разговора в спор.
„Ти… ти…“
С „ти“, вие говорите на партньора какво мислите за него според вас. Неслучайно звучи обвинително – защото най-вероятно е. Може ли да си спестите изрази от сорта: „Ти ме влудяваш“, „Ти пак закъсняваш“, „Ти отново се моташ“ и всичко останало, с което показвате, че половинката ви е виновна за това как се чувствате. Не атакувайте и не съдете другия, защото той ще върне със същото. А тогава няма край.
„Нуждая се…“
Не, не се нуждаете. Не ви е нужно като въздуха присъствието на партньора, нито каквото и да е от онова, което той ви дава доброволно. Спрете да казвате от какво се нуждаете и започнете да живеете. Никой не обича да усеща, че най-близкият му човек е емоционално зависим и постоянно се нуждае – не го правете и не го толерирайте.
