Ако поискате човек да изброи пет най-често въртящи се реклами в телевизионни ефир, наред с пастите за зъби, лекарствата и най-новото намаление в някой хипермаркет, той със сигурност ще спомене и продуктите за лична дамска хигиена. В почти всеки рекламен блок се появяват група щастливи, красиви и ефирни жени, които подскачат и танцуват. В следващия кадър, досущ като бяла лястовица, изниква една дамска превръзка, върху която се лее мистична синя течност и която допълнително повишава настроението на дамите.
Това, което днес приемаме за даденост, а понякога гледаме на него с досада, само допреди няколко десетилетия се е считало за лукс. Нещо повече, самият термин „женска хигиена“ е възприеман като „мръсна“ дума и до 70-те години на ХХ в. е имало забрана за рекламирането на дамските санитарни продукти по телевизията.
Какво се променя? И кога всъщност се появяват самите дамски превръзки?
За съжаление на дамите, по-голямата част от историята е писана от мъже. Това означава, че много злободневни женски въпроси, свързани със здравето и козметиката остават не просто на заден план, а почти не са изследвани. Само допреди 200 години образованите представители на силния пол са смятали, че менструацията е физиологичен процес, който се появява, за да нормализира психическото състояние на жените и едва години по-късно за първи път изобщо се прави връзката с овулацията и репродуктивните функции. Това е една от главните причини да съществуват прекалено оскъдни материали за този деликатен процес, свързан с женската анатомия.
Древни продукти за лична хигиена
Превъртайки лентата назад, се връщаме още в древността и се спираме на брега на Нил. Тази река е свързана с целия жизнен цикъл в Египетското царство и съвсем естествено е част и от поддържането на личната хигиена на всички поданици. Освен, че във водите на Нил са прали, поили животните и са се снабдявали с питейна вода, древните египтянки са омекотявали и почиствали своите прото-тампони за многократна употреба, направени от папирус.
В Древна Гърция, от друга страна са взимали малки дървени пръчици, увивали са ги в плат и са ги поставяли на съответното място. За този пример, който звучи доста опасно, всъщност няма реални доказателства, и по-скоро е плод на съвременната рекламна индустрия и в частност на маркетинговите отдели на компаниите за тампони. Реално, липсват много и достоверни сведения за това какво наистина за използвали жените в Древен Египет и Древна Елада. Най-вероятно са били платове, по подобие на тези, употребявани по-късно от римлянките. Аристотел отбелязва, че менструацията е като наводнение от сакрално животно. Макар от съвременна феминистка гледна точка това да звучи донякъде обидно, великият философ вероятно свързва този процес с репродуктивната роля на жената.
Първият реален исторически извор, в който конкретно се споменава за женски санитарни материали, е византийската енциклопедия Суда. В нея се разказва как през IV век Хипатия, която остава в историята като първата жена учен, астроном, математик и философ – за да се отърве от един досаден ухажор в Александрия, хвърля по него употребен парцал за санитарни нужди. Смята се, че тогава, както и през следващите столетия, дамите използват много и най-разнообразни материали, за да се справят със своята менструация като: трева, мъх, пясък, хартия, памук, овча вълна, заешка козина, парцали и др.
Тъмните векове на личната хигиена
Има сведения и за някои по-нетрадиционни методи. В Средновековието понякога използвали изсушени жаби, вероятно поради твърдата им кожа. В един текст от Тъмните векове дори се споменава метод за намаляване на женското кръвотечение. Дамите трябвало да сварят рукола във вино, приготвеното да го увият в плат и да седнат върху него. Този текст по-скоро напомня на някои техники от народната медицина, свързани с женските болести. Както е случаят с белия равнец в българската традиция, известен още като „женската билка“.
За Япония са запазени повече сведения относно продуктите за лична женска хигиена. Дамите първоначално използвали лен, глициния или хартия от черница, а представителките на аристокрацията – „факуса“( плат, смес от коприна и хартия). Същият се използва и по време на чаените церемонии. По-късно като вид материя навлиза памукът, а в епохата на Едо се появява небедрена кърпа, наречена „пони“. Вътре тази кърпа се пълнела с тоалетна хартия, която се наричала „Асакуса“. Не само на Изток, но и на Запад, в продължение на столетия, когато изобщо са имали достъп до санитарни материали, дамите са използвали основно такива за многократна употреба.
За ужас на нас, съвременниците, като цяло в миналото се е смятало, че честото къпане и пране е нездравословно, затова не бива да се учудваме и че по въпроса с дамската хигиена са подхождали по този начин.
Ако не са съобразявали да слагат плат, парцал или друга природна субстанция, жените просто са оставяли кръвта да изтича и да попива в дрехите им. Запазени са дори сведения, че в първите фабрики са постилали слама, за да попие изхвърленото през този период от месеца. Този естествен подход е показан дори във филма „Маркизата“, чието действие се развива по времето на Луи XIV. Там героинята на Софи Марсо получава месечно течение и, разбирайки, просто продължава да си върши всекидневната работа.
На този изключително нехигиеничен аспект от историята на женските санитарни продукти трябва да се погледне и от друг ъгъл.
В миналото цикълът на жените е започвал по-рано, но и климактериумът е идвал по-рано. Също така дамите са раждали по много деца, средно по около 5-7, които са кърмели до поне годинка-две. Тогава продължителността на живота е била много по-кратка. Освен това е имало множество болести, инфекции, както и недохранване, вследствие на ниски доходи или войни. Вземайки предвид всички тези фактори, излиза, че през по-голямата част от жизнения си път, представителките на нежния пол не са имали цикъл. Това е донякъде успокояващо и помага да изтрием плашещите картини на рокли, пропити с кръв.
Новите идеи през XIX в.
Индустриалната революция носи нещо ново за дамите – появата на прото-превръзките за еднократна употреба – Southalls. Както се казва в една печатна реклама от XIX в. – „меки, абсорбиращи и антисептични“. В действителност това е огромно парче памук, зашито в тензух или т.нар попивателни за жени. Те обаче са изместени от продукта на „Джонсън енд Джонсън“ – Листер. И за двата вида обаче важи един и същи факт – били са прекалено скъпи и достъпни само за представителките на висшето общество.
По същото време, когато на пазара се появяват тези първи по-модерни санитарни продукти, в САЩ е приет закон, който забранява както промотирането на порнографски материали, така и на всички продукти, свързани с репродуктивните функции на жената. Слагането им под общ знаменател ще лиши маркетинга от възможността да популяризира този продукт и това положение остава в сила до 70-те години на XX в.
Въпреки въпросните възбрани, кутията на Пандора е отворена и индустрията вече посяга към производството на тази нова продукция. В периода 1854-1915 г. са платени над 20 патента за менструални продукти, включително и за първите менструални чашки, които са били направени от алуминий или твърда гума. Жените от различните слоеве на обществото започват все по-често да използват каквото намерят, за да намалят дискомфорта през този период от месеца. Най-често се употребяват парцали от фланели или от вълна. Те се прикрепват към бельото посредством еластични колани.
Раждането на съвременните санитарни продукти
Първата световна война също има голям принос за еволюцията на женските санитарни материали. Смята се, че именно тогава френските медицински сестри започват да използват бандажите за превързване на рани, за да попиват собственото си неразположение. Така XX в. приветства това ново изобретение и през 1918 г. се появяват първите дамски превръзки за еднократна употреба в съвременния смисъл на думата – Kotex.
Снимка: Getty Images
Компанията е основана през XIX в., но нейните продукти се срещат и днес. Те използват целулозата от бандажите и така създават първите си изделия за женска хигиена. Първите опаковки се продавали за 60 цента. За да се спести неудобството на дамите, в магазините поставяли специални кутии. В тях жените пускали пари и служителите разбирали автоматично какво искат без да има нужда дори да се спомене и дума. По-късно тези продукти започват да се правят от памук и се прикрепват към бельото посредством жартиери или пояси. Чак през 60-те години се появяват залепващите се превръзки и първите са Stayfree Minipads.
В края на 20-те години се появяват и съвременните тампони, по идея на доктор Ърл Хаас, който пръв ги патентова.
Гертруда Шулте Тендерих купува идеята и през 1933 г. на пазара се появяват първите продукти на известната компания Tampax, която днес е собственост на Проктър и Гембъл.
През 30-те години патентът струва немалката сума от 32 000 долара. Предвид последвалите печалби, инвестицията на Гертруда е напълно оправдана. Един от проблемите, който възниква при употребата на тампони, е т.нар. СТШ (синдром на токсичния шок). Смята се, че той може да бъде предизвикан от недобра лична хигиена при използване на тампони и затова някои дами избягват употребата им.
Малко известен факт е, че менструалните чашки всъщност не са нова мода. Даже обратното.
Освен, че се появяват още през XIX в., те реално се оказват един труден маркетингов продукт. През различните десетилетия отделни компании се опитват да ги наложат на пазара, но без особен успех. През 1937 г., например, когато отново се опитват да ги направят водещ продукт, техните продажби са пометени от покупката на тампони Tampex.
Както през 60-те години хипитата връщат на мода употребата на превръзки за многократна употреба, в търсене на по-природосъобразен начин на живот, така днес био-продуктите залагат на изработването на менструални чашки, в опит да намалят замърсяването на планетата.
В България иновацията дамска превръзка се появява сравнително късно. И по нашите земи са слагали сено, за да не се цапа мястото, където се сяда, а бабите ни са използвали най-различни парцали или памук през този период от месеца.
Съдбата на майките ни също не е за завиждане. В най-добрия случай те са имали лигнин, който представлява двупластова медицинска вата. Днес също може да се намери в аптеките и се използва най-често в периода след раждането, когато изтичат лохиите.
Днес жените се радваме на разнообразие от санитарни продукти. В търговската мрежа има памучни и копринени дамски превръзки за еднократна употреба, тампони, превръзки за многократна употреба, както и менструални чашки.
Изчислено е, че по време на живота си една жена изразходва средно около 10 000 дамски превръзки. Едно от предизвикателствата пред съвременната индустрия за санитарни материали е как да ограничи замърсяването от тези продукти, но да не наруши комфорта, на който са свикнали жените.
Кой е верният път, предстои да разберем.
Още от Десислава Михайлова:
На добър час в тази щура епоха, ученици!
За култа към мъжката рожба и други истории
Дигитален първи учебен ден? Нека не го причиняваме на децата
Жената и нейната социална роля: позволено ли ни е да имаме всичко?
