Творец по призвание и телевизионер по занимание, Ралица Стефанова е типичният пример за една работеща майка. С филми и телевизия започва да се занимава през 2001 г., през сърцето й минават множество продукции, но голямата й любов и „нейно първо дете“ (както обича да казва) е предаването „Преди обед“. То се утвърди в ефира на бТВ и се радва на вярна аудитория вече 9-ти пореден сезон. Отдадена на работата си, тя става майка за първи път едва на 34 години, но после бързо наваксва с още две поредни бременности. Днес Ралица е майка на две момчета (Адриян на 7 г. и Боян на 1 г.), а скоро очаква и момиченце.
Ако се чудите може ли една влюбена в работата си жена да се отдаде по същия начин и на децата си, ще разберете, като надникнете директно в живота й. Още за и от Ралица Стефанова можете да прочетете и гледате в първия и втория текст от поредицата ни „Супермама“.
В очакване на раждането
Много жени мечтаят за бременност. В представите нахлуват щастието от вида на двете чертички върху теста, радостта от споделянето на новината, вълнението при вида на увеличаващото се коремче, от първите ритници на бебето… Но едва ли в тези мечти фигурира моментът с раждането. Болка, страх от неизвестното, напрежение… Все чувства, за които не сме свикнали да мечтаем, но точно те съпровождат кулминацията на чудото да създадеш живот!
Всички казват, че пътят е по-важен от крайната точка.
Наслаждавайки се на радостта от бременността, продължавах да вървя по пътя си (и в прекия, и в преносния смисъл) между офиса и дома. Да, това се оказа моят път. Всяка една от трите ми бременности преминаваха, съпровождани от служебните ми ангажименти. Вече мога да посоча всички плюсове и минуси на това да си на снимки и срещи до последната седмица преди раждането и да отговаряш на мейла си веднага след раждането.
Плюсовете са, че:
Минусите няма да изброявам.
Всеки има свой образ в главата си за неотдадената майка, която не отделя достатъчно време в грижа за себе си и бебето по време на бременността и за детето си след раждането. Така че нека всеки сам съди, според разбиранията си.
Да се върнем на темата. Как аз, въпреки работата, успях да мина спокойно по пътя към раждането.
Раждането е събитие, което няма с какво да се сравни.
През дългите години, в които очаквах да забременея с първото ми дете, скачах в периоди с неистовото, маниакално желание за бременност до други с отчаяние, примирение и отдръпване от идеята. И двете състояния бяха крайни и точно показваха емоционалния дисбаланс, който изпитва всяка жена, която иска да има дете, но не се получава.
Когато забременях с първото си бебе, бях готова да изтърпя всички неудобства на бременността, изпитвайки благодарност, че те са част от мечтаното събитие. В онзи миг още не мислим за раждането. Раждането е моментът, за който не мечтаем, но чакаме и знаем, че това е изходът от всяка бременност. Жадуваме да прегърнем малкото си бебе, а ако може да не се ражда в болки и усложнения, ще е още по-добре… В деня, в който родих за първи път, грееше силно августовско слънце, а щастието ми конкурираше сиянието му.
Първото ми раждане мина перфектно и във видеото ще споделя как се подготвих за това, както и предизвикателството, с което се сблъсках втория път.
