„Мами, какво да правя, детето ми е на 17 месеца и хапе, скубе и рита другите деца на площадката“, „Моето удря мен“, „Ухапа кучето“ – често попадаме на подобни оплаквания по форумите за родителство, повдигащи въпроса за ранната аресия у децата.
Нека се опитаме да внесем малко яснота по тази така болезнена тема.
Спокойно – не отглеждате бъдещ насилник и не, детето ви няма лоши гени, не е нужно да ровите из родословието на съпруга си за масови убийци и рецидивисти.
Детето ви е във възрастта, в която формира отношения с другите. Досега се е възприемало като центърът на вселената, а като започне да общува с други деца, разбира, че светът е съставен от множество подбни вселенски центрове, което си е фрустриращо откъдето и да го погледнеш.
В повечето случаи агресивните прояви се дължат на липса на умения за общуване или за потискане на импулси (понякога и на вас ви се иска да изритате някого в кокалчетата, нали? Разликата е, че у детето контролът върху подобни пориви тепърва се изгражда).
Разбира се, първо се замислете дали вие самите не реагирате твърде импулсивно и буйно – неща, които детето да копира от вас. Знаете, малките ангелчета слушат какво им говорим, но най-вече ни гледат какво вършим и го повтарят, особено ако не сме били на висота.
Причините за агресивни прояви при децата между годинка и три са най-разнообразни, въпросът е какво да правим?
Не „лекувайте“ проявите на насилие с насилие.
Ако искате да научите детето на добро поведение, показвайте му добро поведение.
Можете да хванете ръчичката му, когато посяга и да кажете „не“, но по-ефикасно е да кажете: „погали“.
Наблюдавайте го и като видите, че е раздразнено и се кани „да избухне“ клекнете, за да се гледате в очите, погалете го и му кажете нещо мило. Ще видите как то се стъписва, а после настроението се разведрява и то забравя, че се е канило да удари или да ухапе.
Също така, когато децата хапят или ритат, те не си дават сметка за болката, която причиняват и за чувствата на другите.
Затова обяснете, че вас ви боли, когато ви хапе. Да, ако толкова държите, можете да го ухапете, но не веднага, а когато се поуспокои.
Никога не казвайте, че детето е лошо, лоша е постъпката, а не то. Правете тази разлика, тя е важна. Ако детето реши, че е „лошо“ то ще постъпва зле, за щастие и обратното е вярно.
Също така като превенция – го хвалете, когато прави нещата, както трябва.
Когато веднъж изчака другото дете в пясъчника да му даде кофичката си, вместо да му я тегли от ръцете – похвалете го. Така насърчавате поведението, което искате, и увеличавате вероятността да го виждате по-често.
Често агресията се дължи на невъзможност за изразяване и проявите намаляват, когато детето проговори и се научи да се изразява.
Тук вие отново трябва да го учите да различава чувствата от действията.
Нормално е детето да се почувства раздразнено, ако някой не иска да си сподели играчките. Тогава може вие на глас да изразите повода за гнева: „Ядосваш се, защото Б. не ти дава играчката си!“ Така детето вижда, че го разбирате и понякога това се оказва достатъчно, за да се успокои.
Понякога причините за агресията се дължат на недоспалост или глад. Следете за тези неща. Смяната на обстановката също може да породи раздразнение и агресия.
Каквито и да са причините детето ви да е страшилището на детската площадка, бъдете наясно, че това е временно.
Периодът е труден и изисква внимание и търпение, но помнете, че е временно и детето ви ще порасне като нормален, възпитан, способен ан емпатия човек.
Пък и ако друго не помогне, винаги можете на висок глас да кажете: „Не знам какво му става, толкова възпитан и мил беше, но вчера си игра с едни невъзпитани копеленца и те го научиха да се бие.“
