Бракът и съвместното съжителство изискват постоянно усилие. Но какво се случва, когато се запитаме струва ли си? Когато лошите моменти са повече от хубавите, а минусите в личен план – повече от плюсовете? Какво става, когато обвиненията станат повече, отколкото извиненията? Когато презрението към мъжа, а и към себе си, започне да си пробива път през мъглата на ежедневието?
Преди да се забързаме към мисълта за развод, е време да спрем за малко. Да, бракът изисква усилия, но знаете ли колко усилия се искат за развод? Колко емоционална болка, съжаления, сметки и разпределяне на имущество и деца – да, деца!… Да не говорим за адвокати, документи и пари, пари, пари… Разбира се, ако нещата наистина не вървят, нека се стигне и до развод – това е единственият начин.
Сигурна ли сте, че сте направила всичко възможно, което зависи от вас, за да не се стига дотам?
Всъщност много от жените, които са в нещастни съжителства и бракове, знаят прекрасно, че и те самите са лоши половинки, добавени към едно несполучливо цяло. Дори да са потънали в обвинения към човека, който според тях им съсипва живота, не могат да отрекат своето участие в драмата.
Затова е добре да се замислят и върху други начини на поведение.
Може ли признанието, че сме лоши съпруги и се държим отвратително с човека до нас, да промени нещата? Отговорът остава за вас.
А ето и няколко болезнени признака, които ако сте честни със себе си, драги дами, ще признаете, че ви правят ужасна съпруга:
И редовно изпадате в гневни пристъпи. Което води единствено до продължаване на списъка с грешките му. Неговите. Не вашите. При това страдате, че той не се подчинява на волята ви, защото ВИЕ знаете най-добре как трябва да се гледа детето, как трябва да се води домакинството и какво трябва да се случва всяка една минута. Вашата работа в тази връзка се е превърнала в тази на надзирател: трябва да сте винаги нащрек, за да посочите къде точно съпругът ви греши. И понеже не се чувствате щастлива, искате и той да се чувства нещастен. Затова го злепоставяте публично, принизявате усилията му и най-редовно стъпквате волята му. А той все повече се отдръпва, все по-силно и отчаяно се радва на краткото ви доволство, но в крайна сметка желанието му да ви угоди се е свело до НУЛА. Всичко това води до безкрайна спирала от скандали, презрение и домашни проблеми.
Вижте още:
7 мита за децата и развода
Вашите мечти, желания и отговорности са номер едно за вас. Това е ясно. Но някак си забравяте, че сте във връзка, което означава, че индивидуалните ви пориви трябва да бъдат съобразени с човека до вас. Пренебрегвате мъжа си и го отстранявате от пътя си, за да може да си „свършите нещата“? Ами вероятно нямате нужда от него изобщо. Още по-зле, ако до толкова сте го принизили като приоритет, че изобщо се чудите за какво все още той се върти наоколо. Самото му присъствие сякаш ви озадачава. Спокойно. Един ден той наистина ще изчезне. Дано изобщо забележите това.
Просто самото му присъствие ви дразни неистово. Когато каже или направи каквото и да е било – или избухвате, или се правите, че не чувате. Понякога се обръщате и излизате от стаята, друг път направо се обличате и излизате. И правите всичко възможно, за да не сте в едно помещение.
А ако се поставите за миг на мястото на вашия съпруг, на човека, който е обещал да ви обича и приема – ще разберете, че проблемът е във вас самата. Когато вие се държите така, сякаш самото му дишане е отвратителна обида за вас – връзката няма как да продължи дълго. Но вие постъпвате подло – той ви приема, но вие него явно – не.
Казват, че мъжете не се променят във връзката. Но това не е съвсем вярно. След дългогодишно съжителство с вас, той вече не е същият човек, за когото сте се оженили. Но вие сте толкова заета да мислите, че съпругът ви е същият човек, че не сте разговаряли с него за неговите нужди и мисли от цяла вечност. Единственото, за което говорите, сте вие и това, което искате. Нормално е, че той се чувства маловажен. А вероятно отдавна се чуди дали изобщо си струва да се опитва да запази брака си с вас… Но вашият егоизъм е заглушил всички усилия, които той полага в полза на връзката.
В главата ви бракът означава, че „притежавате“ съпруга си. Той „ви дължи“ своето пълно внимание, освен ако не прави нещо, което вие одобрявате или сте му разрешили да прави. Никой не иска да бъде контролиран по този начин – това е робство, а не брак. Това, че съпругът ви има собствен живот, не означава, че ви е предал. Това, че се упражнявате в микромениджмънт обаче е предателство спрямо него.
***
Истината е, че всички ние понякога сме лоши съпрузи. Това не означава, че нещата са загубени. Но означава, че е време да поемете отговорност за ролята, която играете в отравянето на брака, от който твърдите, че сте толкова потиснати. Може би преди до адвокатската кантора е добре да се насочите към кабинета на семейния терапевт.
И в крайно време да поработите върху това да промените себе си, преди да захвърлите съпруга си.
Разбира се, ако смятате, че си струва да положите усилия върху контролирането на собственото си поведение, вероятно съвсем не сте толкова лоша съпруга, колкото изглежда на първо четене.
Вижте още:
10 признака, че най-близкият човек лъже
