За добро или за лошо, светът през последните сто години се променя с по-бързи темпове от когато и да било през своята история. През 1923 г. той се е борел срещу кошмарните последствия от най-мащабния и смъртоносен военен конфликт, с който човечеството се е сблъсквало до момента. Около 5% от населението на Земята е загинало вследствие на пандемията от испански грип няколко години по-рано, в повечето държави жените още са нямали право да гласуват, Форд Модел Т е най-популярната кола, а Чарли Чаплин – най-голямата звезда на екрана. Въпросната година е една от най-мрачните и съдбоносни и в историята на собствената ни съвременна държава. По това време, някъде из дебрите на българска територия под чуждо управление, на невръстната възраст от четири години, е растяла прабаба ми.
Живееше в къща, носеше забрадка, готвеше на огън и умееше да прави неща с ръцете си, които вече виждаме предимно по музеи. Когато остана вдовица, основната ѝ разтуха бяха разговорите със съседите вечер на пейката пред дома ѝ. Тогава, като в някакъв балкански вариант на „1001 нощ“, с другите деца седяхме на тревата в краката им и слушахме разкази за животи и мироглед, толкова отдалечени и любопитни за нас, че дори и да се беше появила някоя Шехеразада с приказка за шейховете в Самарканд, едва ли щеше да на учуди повече.
Слушахме за цар, който в представите ми беше нещо като бащата на любимата ми героиня Фантагиро, за завръщане на родна земя само с багаж, пълен с дрехи и семейни ценности. За къща, купена срещу четири старинни златни монети. За войната, за трепетно очакване на близки хора, за болести и травми. Как се „ходи на война“ не можех да проумея, ще ми се още да не знаех. Други истории ни забавляваха. За това как един съсед не харесвал името на жена си, затова я наричал с друго. За млада девойка, носеща тежко, поради което не дава път на улицата на майката на момчето, което обича. И двамата биват оженени за други хора поради този акт на неуважение. Заживяват заедно близо петдесет години по-късно. За собствената ми прабаба, която се омъжва за дядо ми от съжаление, понеже той и братята му са останали сираци и някой трябва да се грижи за тях.
Прелюбопитно е как от позицията на годините една и съща информация може да ти се струва първо достойна за възхищение, романтична сълза или смях, а впоследствие – силно смущаваща.
Съществуват множество твърдения, че днес хората гледат прекалено свободно на взаимоотношенията помежду си, че браковете преди са се сключвали повече и са траели по-дълго, тъй като хората са притежавали по-сериозни морални устои, любовта е била по-трайна, а взаимно уважение и доверие е царяло във всички домове. Че институцията на брака в последните години е започнала безвъзвратно да се променя. А дали е така наистина?
Истината е, че като всяко обществено отношение, и бракът е търпял много промени през годините. Това не е нов процес. И все пак брачните връзки преди век са били доста по-различни. Едва в началото на XX век срещите между влюбените като контрапункт на ухажването стават обичайни. Около 50 години по-късно „свободната любов“ – или сексът без обвързване
– също ще влезе в картинката. С многовековното развитие на романтичните връзки не е изненадващо, че и бракът също преминава през трансформации. Това, което оказва най-голямо въздействие върху мисленето и възприятието на поколенията, е не толкова самото наличие на промяна, а фактът колко драстична е тя. Ето как и какво се променя в браковете през последните 100 години.
Не е лъжа, че брак без любов съществува и днес, но в развитите общества не бихме го нарекли норма. И все пак, до не толкова отдавна, ситуацията е била доста различна. Сватбата по своята същност е била празник не само на двойката, но и на семейството, показвала е принадлежност по родова, класова, етническа, верска или териториална характеристика. Бракът е бил твърде важен като икономическа или дори политическа институция – това е начинът, по който висшата класа подписва мирни договори, средната класа сключва бизнес споразумение, а за по-ниската класа така се донабавя работна ръка за семейството.
Немалко време отнема на хората да осмислят напълно напълно идеята, че любовта и бракът могат да са взаимосвързани понятия. Едва в началото на миналият век се разпространява масово идеята, че бракът трябва да се основава на любовно привличане между двама души. За обосноване на нуждата от сексуално сходство и удовлетворение ще трябва да почакаме още.
Вижте още: Традиционна сватба? Не, благодаря!
Макар че любовта и привличането стават все по-важни с напредването на века, късното задомяване или безбрачието остават неприемливи – както за мъжете, така и за жените. Налице е сериозен натиск от властимащите в посока задължително сключване на брак – в някои страни се появява тъй нареченият „ергенски данък“, а неженените мъже по-трудно получават повишение. Към жените общественото мнение е жестоко и безмилостно. Все пак събития като Голямата депресия и Втората световна война оставят траен негативен демографски отпечатък върху брака, въпреки огромната социална тежест.
Позледвалият „златен век“ на брака, всъщност не е чак толкова златен. Петдесетте години носят индустриален бум и от двете страни на Желязната завеса и броят на браковете отново расте. Но както гласи Шекспировата поговорка – „не всичко, което блести, е злато“.
На Запад това е периодът в съвременната история, в който най-малък процент от жените работят. По този начин динамиката на мъжът, подсигуряващ финансово благополучие, пуска корени, но всъщност това не е никак традиоционно и е обвързано прекалено много с изкуствено наложени полови стереотипи. В нашия край на света се утвържадава друг, изкуствено създаден образ. Жената влиза в ролята на шесторъкия Шива – тя задължително е изрядна работничка във фабриката с шестдневна работна седмица, помага в земеделската работа на ТКЗС-то в неделя, едновременно с това е грижовна съпруга, добра възпитателка на децата си и самоотвержен член на БКП и организациите към нея.
От наша гледна точка, бракът би бил допълнително сложен поради кратките ухажвания, които затрудняват двойките да се опознаят истински. Но това далеч не означава, че всички бракове са били обречени. Често, хората са се женили за полов стереотип и не е имал какво да обмислят и променят. Браковете на хора с различен цвят на кожата, етническа и религиозна принадлежност са табу. Бременността извън брак остава непростимо престъпление срещу обществените нрави.
След „бейби бум“-ът от 60-те, семейното планиране започва да се разпространява в обществото. Първата форма на орален контрацептив („хапчето“) е одобрена през 1960 г., но до 1965 г. е позволена употребата му само от брачни двойки. Сексът преди брака вече не е табу. Хората могат да се срещат и поддържат връзки без задължително да мислят за дългосрочни ангажименти като брак и деца и подобни идеи стават все по-широко приемани. Хипи поколението е катализатор на промените. Средната възраст на сключващите брак се увеличава, но раждането на деца от неомъжени жени все още не се приема. У нас се появяват „родилни центрове“ – пансиони за бременни жени в малки и отдалечени места, където те могат да прекарат бременността си „на спокойствие“ да родят, да оставят децата си за осиновяване /ако имат късмет/, след което да продължат живота си без дамгата на обществено осъждане. Това далеч не е патент на тоталитарната власт. В Ирландия, да кажем, подобни практики са били сериозно разпространени още от началото на миналия век, с подкрепата и благословията на католическата църква.
Нарастването на съжителството срещу брака.
След настъпването на демократичните промени, това се случва и у нас. Въпрос на морално падение и разпад на ценностите? Не съвсем. Движението за правата на жените се счита за една от причините за това, както и намаляването на обществения натиск, отхвърлянето и срамът за разведените двойки. От икономическа гледна точка бракът не е задължителен – все повече жени имат професия и все по-малко се страхуват от публичен линч. Бракоразводните услуги стават достъпни и все по-често се повдигат темите за неприемливостта към тормоз и насилие в семейството. Личният избор и индивидуалното чувство за удовлетвореност и принос си проправят път над колективното мислене и подчиняване на обществените норми.
Вижте още: Индонезия забранява със закон секса извън брака, богохулството и абортите
Популярният наратив, че всички млади хора днес избягват обвързване, е мит. Изчислено е, че повече от половината жени в Европа и САЩ на възраст между 25 и 39 години живеят или са живяли на някакъв етап с партньор. Но е факт, че все по-малко хора изпитват потребност да потвърдят взаоимоотношенията си пред обществото чрез административна санкция. Броят на браковете намалява, дори и в държавите, в които съюзът е легален и за хора от един и същ пол.
На прага сме да проследим все по-намаляваща важност на брака в съвременното общество.
Странно е да мислим, че бракът ще последва съдбата на динозаврите, но според експерти това е напълно възможно. Ако бракът и любовта отново станат отделни концепции, то от нас зависи да продължим по пътя на по-важната. Ако се наложи да избираме между човешките взаоимоотношения и облечената в правила формалност, то с радост да запазим по-значимото.
Окончателното отпадане на брачната институция за момента е по-скоро тема за футуристичната литертура и според мен, така и трябва да бъде. Не защото съм твърде голям почитател на институцията, а защото вярвам, че основна ценност, от тези, за които се твърди, че нямаме, е свободата. Защото свободата и изборът може да сложни и неедностранни феномени, да не сме винаги готови за тях, да не сме узряли да ги изживеем напълно, да не осънаваме позитивите, негативите и отговорността. Но те са си лични и наши. И грешките са си наши, собствени. Както и името ни, което само ние можем да променим. Да живееш сам.да бъдеш с някого цял живот, да имаш много партньори, да сключиш брак по джапанки на плажа или да танцуваш на „Бяла роза“ през двеста души, седящи пред свинка пържола- it’s up to you, както казват в гнилия Запад. Една арабска поговорка гласи : „Приличаме повече на времето си, отколкото на родителите си“. Все още много хора смятат, че бракът е важен и нужен. С толкова много промени само за един век обаче, ни остава да се чудим, как това мислене ще продължи да се развива.
Вижте още:
