Така възкликна новата ми най-добра приятелка. Няма да навлизаме в етимологията и инфантилността на израза „най-добра приятелка“, защото този текст всъщност е за нещо друго.
Почувствах се като животно в зоопарка. Ето, вижте, това рядко екзотично същество – момичето, чийто приятел ще я чака на гарата.
Бях се подготвила за 6-часово пътуване в автобуса, с един много дебел учебник, когато Лора връхлетя в живота ми с гръм и трясък (и торба с банички и боза, разбирате, че беше необходимо да се сприятелим) и ме просветли по темата каква съм късметлийка, че имам такъв приятел.
Наистина и до ден днешен това си остава най-свястното ми гадже. С него нещата винаги бяха ясни, знаех къде са отношенията ни, интересуваха го нещата, които му разказвах и т.н. Нямаше го чуденето това сега situationship ли е или rizz?
По- тъжното е, че 5 години откакто вече не сме заедно, все още приятелките ми ме питат за него. „Как е онова хубавото момче?“, „Няма ли да се съберете?“. Е, не, няма. Тази романтична история няма щастлив край, не всички имат. (За сметка на това Лора си намери едно „нормално гадже“, та балансът във Вселената е възстановен).
А какво всъщност е нормално? Такова, което ще ти организира изненада в хубав ресторант; което ще ти избере подарък според нещата, които си споделила, че харесваш; ще се посрещне, ще те изпрати, ще ти задържи палтото да се облечеш…
Да, знам, че са елементарни неща, че описвам просто добре възпитан мъж.
Впечатли ли ви? Защото докато още ни прави впечатление и то силно впечатление – до степен да се обърнем и да извикаме на приятелките си „Вижте, намерих един!“ или „Еди-коя си е намерила един!“, то значи това не е нормата в нашето общество, а по-скоро изключението. И това е най- плашещото.
Пожелавам ви по едно „нормално гадже“ за празниците. Още по-силно ви желая повече качествени мъже в живота ви всеки ден – грижете се за тях, благодарете им; раждайте ги ги, възпитавайте ги. Тези неща имат значение.
Вижте още:
