Сексуалната революция може и да е започнала от Уудсток, но това не означава, че едва през 1969-та година жените са открили клитора си!
Нито пък че мъжете са се докоснали до удоволствието от стимулирането на простата. Разбира се, в днешния морално пропаднал (както биха го определили ватиканските кардинали, старейшината на някоя амиш-колония и леля Анастасия Величкова от седмия етаж) свят колкото и да се говори, показва и прави секс, все още много, ама наистина много неща от сексуалната сфера си остават скрити-покрити. Заметени под килима от незадоволена домакиня. Или записани с таен код в дневник с катинарче от гърдеста тийнейджърка, възпитавана в строг юдейски лицей.
Изстрадани, премълчавани, сънувани. Сексуалните фантазии на всички нас. Според Фройд всички неврози имат своята първопричина в неудовлетворените ни желания. И все пак…какво щеше да се случи, ако всичко, за което си мечтаехме да ни се случи в сексуално отношение, беше реално възможно?
Тогава, предполагам, Гоя щеше да се вдигне от гроба и да пренарисува наново „Сънят на разума ражда чудовища“, а Достовски щеше да пренапише „Бесове“ във вариант, подходящ за филмова екранизация, чийто продуцент щеше да е някой с псевдонима Percy Van Dick.
Искали ли сте някога да се напиете до степен, че да признаете пред вашите приятели по чашка за какво мечтаете? Не за друго, а просто за да отворите поне веднъж личната си кутия на Пандора? Какво ще получите в замяна на откровението?
Срам? Облекчение? Оргазъм може би?
Аз съм от малкото привилегировани хора, които, без да имат диплома за квалифициран психотерапевт, знаят какви мръсни тайни и желания занимават мислите на техните приятели, познати, а даже и на някои случайно срещнати по житейския път овчарчета, козарчета, манекенки, травестити, любени-недолюбени, врели-некипели, черно-бели, зрели-недозрели, ни-риба-ни-рак личности…
Ето за какво някои от мечтаят да им се случи в леглото. (Като под „легло“ трябва да се разбира също: офис-мебел, асансьор, пейка в парка, склад за боеприпаси – you name it!)
Моята 33-годишна приятелка К. веднъж изпи 13 рома с кола, изпадна в хипогликемичен шок и докато повръщаше наум (понеже тя НИКОГА не повръща наяве, за да не хаби материал и пари), сподели, че винаги си е мечтала за double penetration. И веднага пояснявам – по един член във всяко отверстие. Попитах я към кого трябва да са прикачени тези пениси, а тя отговори :“Нема значение, стига да не са на един и същи човек!“
За бившия ми студент Станислав (26), с когото сме в особено близки отношения и чийто любовен живот (или по-често отсъствието на такъв) следя със затаен дъх и бутилка хайнекен в ръка, върхът на сексуалното удоволствие би бил, ако може да прави любов с… делфин, и цитирам: „В дупката, през която диша, човече“.
А колежката ми по френски от университета пък си мечтаеше не за нещо, което съдържа думата „френски“ в названието си, а за това да пребие с дръжката на прахосмукачката превърналия се в аскесуален, разплут охлюв свой съпруг. „Само тогава – когато видя как мозъкът му хвърчи из целия хол и залепва върху тапетите, ще съм в състояние да изпитам някаква сексуална възбуда,“ твърди тя.
„Защото последният път, когато това ми се случи, беше през пролетта на 1988-а година, докато, четейки „Гордост и предразсъдъци“, си представях, как леко, съвсем свенливо близвам главичката на пениса на мистър Дарси.“
Фризьорът ми пък, с неговите ексцентрични екскурзии до южноамериканския континент, естествено, че фантазира да бъде шляпан по задника с джапанка Ipanema, докато партньорът му шепне в изваяното му от пластичен хирург ушенце: „¿Quién es tu papi, bitch?” (Кой е твоето татенце, кучко?)
Другата ми най-добра приятелка, която в момента е и бременна, казва, че се възбужда за секс със съпруга си най-вече, когато гледа гей порно. Никога не уточнява обаче дали и мъжът й хвърля към екрана по едно око.
Вероника, служителка в НАП, иска да прави секс в IKEA, на легло в секцията „Детски стаи“. Това аз лично много-много не си го представям, понеже само задникът на Вероника е с размерите на пералня Електролукс. И си представям какво се случва като започне да центрофугира! Едва ли едно детско креватче, пък било то и от солидни шведски материали, би издържало на вибрациите…
Борко, който идва да ми поправя това-онова по апартамента, мечтае да се върне в осемдесетте, по времето, преди да се ожени, да намери бъдещата си съпруга, да й прекърши врата с едно врътване, и после да се ожени за Цеца Величкович или някоя друга от сръбските фолк-икони на социализма. Аз му казвам, че това не се брои за сексуална фантазия, а той веднага възразява: „Как да не е! Като си представям как убивам тая моята харпия и моментално ми става!“
А в най-най общ план положението със сексуалните фантазии стои така: Мъжете искат пенисът им да бъде уважаван непрекъснато, най-вече устно, а жените искат да получават оргазъм, докато си лакират ноктите.
Но това, разбира се, би могло да случи само в един по-добър (или иначе казано, измислен) свят… Като този, пресъздаден от Джеймс Камерън в „Аватар“, в който хората са сини, опашките им са сексуален орган и придвижването става върху гърбовете на летящи дракони.
