Възможно ли е детето ви изначално, от ден първи на своето раждане, да излъчва постоянно и непроменливо усещане за щастие?
Ясно е, че повечето деца постоянно подскачат, тичат и се движат енергично, но наистина има някои, на които щастието и безгрижието им личат почти постоянно: те практически не плачат, освен ако нещо не ги уплаши, стресира или нарани много силно. На тези деца усмивката не слиза от устата, а ентусиазмът им е заразителен. И най-странното: по-голямата част от децата са такива.
Разбира се, има и по-тревожни и нервни мъници, които по-трудно показват позитивните си емоции и по-интензивно излъчват негативните. И докато някои деца просто се изправят и леко се изтупват след като паднат от дърво, то други плачат интензивно и неспирно, дори и единствено бисквитата им да е леко счупена.
Предвид тези различия, е съвсем уместен въпросът дали децата се раждат щастливи или щастието е нещо, което се учи.
Вижте още:
Много учени и родители биха казали „да“ – щастието, а може би и нещастието – изглеждат вродени. Независимо от това къде се намира детето ви в спектъра по настроение обаче, е добре да познавате естествения му темперамент, за да можете да го подкрепяте, докато стане доволен и пълноценен възрастен.
В статия от сайта BabyCenter цитират Лиза Елиът, автор на „Какво се случва там? Как се развиват мозъкът и умът през първите пет години от живота“.
Елиът подчертава, че макар щастието да е по-скоро настроение, отколкото вродена черта, някои аспекти на естествения темперамент на малкото дете – дали е оптимист или песимист, срамежлив или смел – могат да играят роля в определянето на това колко щастливо ще стане то.
И макар че учените не могат да посочат ген на щастието или да изолират възел на „капризите“ в мозъка, редица изследвания показват, че темпераментът – основния емоционален и социален стил – е заложен в мозъка на детето още при раждането.
Всъщност, според Елиът, това изобщо не е задължително. Детското развитие представлява смес от вродени качества и възпитание.
Най-добрият вариант би бил да се възползвате от биологичните дадености на вашето бебе и да започнете да го отглеждате така, че да бъде щастливо през целия си живот. „Макар че темпераментът се определя от природата, това не означава, че той е постоянен“, казва Елиът. „Темпераментът се променя от опита и в крайна сметка се получава онова, което наричаме личност.“
Личността на детето се управлява от фронталния лоб на мозъка. Това е мястото, което учените приемат, че е източник на положителните и отрицателните емоции. Ние изпитваме „положителните“ емоции с лявата част на фронталния лоб, а „негативните“ – с десните. Смята се, че хората с по-щастлива нагласа към живота имат по-голяма активност в левия фронтален лоб.
Но балансът между двете части на фронталния лоб не е даденост – частите се формират в зависимост от преживяванията на детето. Централно място в тези преживявания, разбира се, заемат отношенията на детето с родителите. Всъщност частите на фронталния лоб продължават да се развиват поне до края на тийнейджърската възраст, така че, родители, вие имате достатъчно време да помогнете за формирането на личността и нагласите на детето си.
Вижте още:
