Онзи ден се събудих с лаещо кучев лицето ми.
Ние нямаме куче.
Това, което се случи, е че почти 2-годишната ми дъщеря, която спа в леглото ми тази нощ, решила да играе игра на телефона ми вместо да ме събуди.
Въпреки че оценявам нейните усилия да ме остави да поспя, това ме накара да осъзная всичките предпазни мерки, които са необходими, ако ще споделяте едно легло с детето си.
Когато и тя, и синът ми бяха бебета, да спим в едно легло беше лесна работа. Кърмех ги, търкулвах ги на матрака до мен, те заспиваха без проблем и всички бяхме щастливи, топли и сгушени. Не разбирах какъв е проблемът със спането в едно легло, докато децата ми не започнаха да прохождат и тогава адът се стовари върху мен и спалнята ми.
След като сега прекарвам няколко нощи на седмица с гърчещо се миниатюрно човече до мен, реших да споделя няколкопроникновени съвета за тези от вас, които също са се озовали в същата ситуация.
Подгответе се да иматеогромно легло, от коетови е позволено да използвате само 7 см.
Не знам на коя възраст човек започва да спи вертикално в леглото си, но знам, че 2 и половина години определено не е тази възраст. Малките се преобразяват в разтягащо се чудовище и могат да обхванат абсолютно цялото легло. Преди няколко нощи в 3 сутринта се събудих в шок, тъй като бях в процес на падане от леглото си. Краката надетето ми буквално ме изритаха навън.
Инвестирайте в добра защита за лицето си, защото ръчичките и крачетата на дететови винагище намерят главата ви.
Имат магнит в малките си тела, който ги тегли към лицата ви със сила, която не могат да контролират. Ще се събудите от силна болка, защото дететовие ударило в окото, ритнало в ухото или се е търкулнало върху устатавии следователно бавно, но сигурно,ви задушава. Когато се събудите, ще установите, че те все още сладко си дремят, докатовашиятнос е насинен.
Свикнете да спите в кутия за играчки.
Обръщала съм се върху пластмасови вилици, събуждала съм се от книгата за Елмо, забила се в гърба ми и също така смятам, че няма нищо по-плашещо от това да си отвориш очите, и да видиш, че пластмасова кукла бебе си е вперила празнияси поглед в теб. Няма нищо по-плашещо! Може да прочетете някое от произведенията на Стивън Кинг, за да се подготвите психически за това, коетови очаква, ако решите да споделятелеглото си с прохождащ човек.
Ще има груби събуждания.
Някъде в миналото са дните на бавни събуждания в тихата утрин на новия ден. Сега ще се събуждате с викове като: „Мамо! Гладен съм!“, или ще се сблъскате с вековния въпрос: „Ако си пъхна пръста в носа на мама, ще докосна ли мозъка й?“. И ако не могат дави събудят така, че намерят някакъв вид устройство, което да хапят, да блъскат по стената и ще отворят всички проложения на телефона, така че да изхабят батерията още преди да сте станали от леглото.
Енергията им не спира, дори когато са заспали.
Убедена съм, че водните легла са станали демоде веднага щом родителите са започнали да спят с децата си в едно легло. Ако трябваше да спя на водно легло с прохождащо същество, щях да взимам лекарства срещу морска болест всяка вечер. Те се мятат, въртят и мърдат толкова много, че не мога да разбера как изобщо се събуждат отпочинали. Наистина не знам.
Не препоръчвам да си споделяте леглото с децата си, защото това носи със себе си доза риск, но разбирам защо някои хора го правят. Понякога поглеждам спящите си деца с техните отворени нацупени устенца, докато ехото на сладкото им подхъркване се отблъсква от стените на спалнята, и веднага усещам прилив на най-истинската любов. Те са спокойни, щастливи, здрави и те са всичко за мен. Моментът е съвършен.
И тогава едно от тях кихва в лицето ми.
Не всичко е цветя и рози, ако решитеда делите легло с прохождащите си деца. Надявам се, че след този текст вече знаете какви мерки трябва да вземете, за да оцелеете.
