Когато викате децата да дойдат за вечеря, да излизате или за каквото и да е друго нещо важно, може да крещите имената им като ненормални и накрая те да кажат невъзмутимо: „Не съм чул(а)”. Има обаче много други ситуации, в които, без да ги викате изобщо, те пристигат, вниманието им е привлечено и направо е наложително сега да им обърнете внимание. И почти винаги в неподходящи моменти, нали? Просто някак си ги подушват ей тези ситуации:
Отваряне на опаковка
Шоколад, чипс, пуканки, солети, вафла – все едно. Всички те са с едни шушкащи опаковки. С един такъв специфичен шум, който привлича и най-разсеяното, и в най-далечната стая стоящото, че и най-дълбоко спящото в този момент дете. Колкото и да сте се скрили, колкото и да сте тихи и внимателни. И ето – като във филм на ужасите – детето изниква до вас отнякъде, някак си. Защото знае, че това, което издава шумът, е нещото, което то иска да ви го изяде.
Подаръци
Когато ги опаковате. Или когато ги внасяте у дома. Или когато ги поръчвате онлайн. Или докато ги криете в някой висок шкаф. Та-да-да-дъъъъм – детето изниква отникъде и засича това ви действие – сори, вече не е изненада какво сте му купили.
Важен разговор по телефона
Колкото е по-важен и колкото е по-неотложен разговорът, толкова по-скоро детето идва при вас и е по-настоятелно да го прекъсне. Може да си играе на най-интересната игра, но сякаш му е важно вие да не правите нищо в този момент. Още по-малко то да е важно. И ако не е така – просто идва да ви пита например онзи път, когато сте гледали онзи филм какво точно е имало тогава за вечеря или друго, измислено на момента, маловажно въпросче, но повдигнато с маниера на нещо животоспасяващо.
Важен разговор между родителите
Намерили сте занимание на детето или го издебвате да е заето с нещо интересно, за да може майката и таткото да седнете на спокойствие и да поговорите за нещо проблематично във вашите отношения или друго проблематично в поведението на детето. Или каквото и да е, което не е за ушите на малкото зверче. Е, да, но то ви е подушило и е там, зад вратата и слухти, или директно застанало до вас и сякаш ви подканва – „Хайде, говорете си, искам да ви слушам разговора“.
Гимнастика
Събудили сте се рано и, докато другите спят, се опитвате да сте тихи. Проветрили сте и започвате да си правите дихателните упражнения, лицевите, йогата, клековете на спокойствие. Дотук. Съненото дете идва и иска да ви гушне за добро утро, да ви цунка, да го вдигнете за голямо гуши, да се поборичкате и все хубави неща, които слагат край на гимнастиката.
Тайна дрямка
Тайна, защото явна няма как. Пуснали сте детското на лаптопа ви, а то е ново и много интересно. Сипали сте солети или крекери, или пуканки, там да му е още по-ангажирано на детето. И ба-авничко, и тихичко сте се оттеглили в друга стая, за да дремнете малко, докато трае детското филмче. Еми – не! Тъкмо се унасяте и детето цъфва: „Татеее/мамооо, свършиха ми солетите, гладен съм, увеличи ми звука, не чувам, не ми е интересно, искам друго филмче, искам да играя с теб, искам, искам, искам…“ и дори „Викаш ли ме?“.
Докато им правите братче или сестриче
То влиза. И се започват едни оправдания и обяснения от ваша страна…
Пари
Седнали сте да си преброите останалите пари в брой, да ги разпределите по пера/сметки/разходи и хоп – ето го хлапето – с въпросите и коментарите си. „Леле, колко много пари (те винаги му изглеждат много), дай малко, колко са точно, какво ще си купиш, истински ли са, трябват ли ти монетите“ и други такива абсолютно невежи и неадекватни изказвания в неподходящ момент.
Нещо на телефона, което не за деца
Много ви е интересно и забавно да го гледате, обаче идва детенцето и иска и то да гледа. Вие не му давате, но то не се отказва, затова пък вие се отказвате и затваряте. После, когато се сещате да го догледате онова интересното и забавното, се сещате, че не сте го запазили. И така. Край.
