Е, да, родителите не са съвършени, но поне е редно да са по-зрели и разумни от децата. Мозъкът им да работи по-логично и смислено. Това, което изискват и правят, да следва някакъв смисъл. Да, да, трябва. Но е достатъчно да видим тези няколко често срещани примера:
Бой за бой
Когато децата са поне две, независимо от какъв пол; дали са малки или по-големи; с малка разлика, близнаци или пък с голяма разлика – те се бият от време на време. И това е нормално да се случва. Не че боят изгражда. Просто това е един от начините детето да отстоява себе си, да се опитва да се налага – и е в някаква степен здравословно (отстояването). Разбира се, родителите, като пораснали и зрели същества, трябва да им дадат пример, да ги научат на по-цивилизовани начини за решаване на конфликти, а не чрез използването на шамари, щипения, шутове, удари, скубене, дърпане, блъскане и всякакво друго от сферата на боя.
НО! Коя е най-често използваната фраза от родителите в тези моменти, която следва обикновено първата реплика „Не се бийте!“ и идва в изнервения момент, в който виждат, че първата реплика не е сработила? Ами да – това е „Ако веднага не спрете да се биете, ще ви нашамаря!“ (и нейни производни). Ами да, точно така – ще бъдат набити, за да не се бият. Гениално!
Четенето е важно
Няма да обясняваме защо и дали е редно да караме децата насила да четат. Но когато не четат, родителят много се надява те да свикнат да четат. В общия случай, в един момент малките ученици започват да четат. Любими рядко им стават книгите от списъка със задължителната литература за лятото, който им дават от училище. Но пък си намират заглавия, които им стават интересни и четат, четат.
НО! Ето че родителят пак се дразни – този път защото детето чете книгата, а не уроците си. Няма угодия.
Сънчо, ела и постой!
Родителят е много изморен, през цялото време. Жадува за почивка. Особено тежко му е, че не се наспива. Че детето не заспива лесно, иска приказки, гушканици, вода, има въпроси, има нужда да пишка пак, трябва да бъде завито, да бъде успокоено, да му се пожелае лека нощ пак и пак. Детето се буди – защото му се пишка; защото се е напишкало; защото му се пие вода; защото пак му се пишка; защото се е уплашило от странен шум (или от обикновен); защото е сънувало нещо лошо; защото е гладно; защото му се пишка. Детето става рано – преди родителя и затова родителят няма време дори да си изпъне морните телеса в кревата…
НО! Когато, в редките случаи, детето заспи навреме, бързо и без да се буди скоро след това, какво прави вечно изтощеният родител? Ляга да спи и да си отпочине? Не. Той си пуска филм, цъка из Facebook, прави си сандвичи по нощите, дори прави секс и други все неразумни действия, вместо да си отпочине, да поспи повече, щом сега може.
Със и без
Нали знаете двата момента, при които на един родител му е най-трудно – единият е времето, изкарано с децата, а другият е времето, изкарано без децата. Съответно – когато е с децата, често се случва да си мечтае да си почине, да остане насаме, на тишина.
НО! Когато е без децата, се тревожи за тях, мисли си какво ще правят заедно после, като е с тях, и за ред други отговорности около малките.
Тишина!
Особено когато детето е повече от едно, а още по-важи, когато децата са повече от две, сред най-изнервящите и изтощителните (разбира се – и терапевтични, и сладки – но само когато родителят е спокоен и отпочитал, а това колко да е често) неща е аудиото. Аудиото, което генерират децата. Общо взето, то се характеризира най-вече със своята непрекъснатост.
НО! Когато на родителят му дойде малко в повече шумът, какво прави той: крещи. Той крещи. Крещи за тишина. „Тишинааа!“. Добра логика, а?
Куче, коте, зайче
В общия случай става следното: Детето иска домашен любимец. Родителите не разрешават. После им става мило и решават да вземат. Кълнат се един пред друг убедително, че така най-вече ще научат детето на отговорност. Съобщават. Детето се радва много. Родителите поставят условие на детето да се грижи за котето (или каквото). Детето се заклева. Родителите изпитват топло усещане, хубаво им е. Минават две седмици. Детето не върши нищо за домашния любимец, а само си играе с него понякога, най-вече докато той е бебе. Родителите се дразнят. И понеже са отговорни, поемат те грижите за домашния любимец. Заради животинката грижите им като цяло се увеличат още повече.
НО! Минава време. И родителите повтарят стъпките.
Вижте още:
