Ако досега животът не е успял да ви убеди, че на този свят жените ставаме за 70 неща – мусака и 69 – то новият сезон на най-романтичното реалити в родния ефир е тук да довърши работата. Да го гледаш е мозъчна пила, да го коментираш е гузно удоволствие – един 360-градусов цикъл на змия, захапала опашката си. Възмущаваш се с усещане за превъзходство как може да има толкова плиткоумно предаване, докато с гледането или коментарите си вдигаш рейтинга му и го популяризираш, също както правя и аз точно в този момент.
„В Перник имах случай да се сближа за пръв път с простия български народ, със селянина, и да изуча неговия бит, нрави и обичай, всред една девствена природа“, пише Вазов, и ако прочетем думите му иронично, то едно сходно намерение води и мнозина от нас в дълбоките дебри на необятния онлайн Перник на интернета. Там, където винаги можем да сверим часовника си със съвременните тенденции в о, свещената простота. Подобно намерение ме води и на страницата на „Ергенът“ (най-романтичното реалити!!!!!), за да се запозная с евгениката на тазгодишните участнички всред една не чак дотам девствена природа. Защото няма как да си причиня тричасов епизод, прекомерно е, при все че целият отминал сезон може да се обобщи в „много мило – Алекс е кучка – Благовеста пак реве – Ролекс“.
Наличието на точно този тип реалити формат така или иначе връща часовниците около два века назад по отношение на мястото на жените в обществото, свеждайки го до един наивистичен наратив за принца на бял кон, чието сърце трябва да бъде спечелено от нагиздените като за бал, или в случая за VIP сепаре в някоя чалга, девойки, и той на свой ред да ги подсигури за докато смъртта ги раздели. В екстаз съм.
Предварително ясно ми е, че личната ми представа за романтика тип „чорлав битник и пъстроцветна мъжкарана дискутират философия, смърт, секс, политика и травми на пейка, над бира, в четири сутрин“ не би имала място в телевизия. (Най-малкото, защото голяма част от така разсъждаващите хора обичаме да черпим излишна гордост от липсите си на телевизори.) И все пак ми се иска от масовата телевизия малко повече да личеше, че има повече от един начин да си човек. И по-конкретно да си ергенка или ерген. Не за друго, ами защото – както казват противниците на човешките права – „na kakvo gi u4ime de4icata“.
Какво научих за съвременния образ на „една българка“ от краткото представяне към визитките на участничките в творчеството на „Ергенът“?
Кристина се хвали, че е израснала в „типично патриархално семейство“ – пасторална родна картинка, която несъмнено си струва да се предаде нататък.
„Когато е във връзка, Айлин е отдадена на любимия си и мисли единствено и само за него.“ В това изречение профилът „Айлин и Евгени Генчеви“ във Facebook вече се пече на бавен огън. Една жена няма какво много да му мисли, когато е влюбена. Освен за човека до себе си, или както е по-желателно да се казва, „мъжа си“. Единствено. И само.
„В лицето на Евгени тя [Микаела] е сигурна, че ще срещне мъж, който ще ѝ хареса, тъй като все пак е селектиран по най-високи критерии“.
Докато Боряна на свой ред се „надява участието ѝ в „Ергенът“ да прекъсне серията ѝ от неуспешни връзки и да срещне голямата любов в лицето на Евгени“. И не само това, ами и „Райя се надява, че скоро ще срещне човека, с когото да се разбират без думи и да гледат в една посока, и искрено вярва, че ще намери тази истинска и чиста любов в лицето на Евгени“.
Изречението, че се търси истински джентълмен и голямата любов в лицето на Евгена Ергени се перифразира и преразказва толкова пъти, колкото е нужно спрямо броя на участничките. Голямата любов несъмнено е само една, а „селектиран по най-високи критерии“, наред с добро копи за етикет на деликатесен сорт, трябва да го играе и комплимент за човек.
Мария пък знае две и 200.
„Продава абсолютно всичко – от дрехи до автомобилни гуми. Тя е градско момиче със стил, без тежък грим и корекции. Смята, че притежава твърд характер и самоирония и това я отличава.“
Тук идва ред да научим две неща – характерът, самоиронията и естественият външен вид са някаква изключителна рядкост сред българките, а Евгени ще свали Мария много лесно, ако ѝ каже „умна си като за жена“. Още по-голяма рядкост обаче трябва да представлява случаят на Милица, която „възприема себе си като „рядка порода жена“ – красива, интелигентна, работлива и борбена“. Вие виждате ли сте такава жена, аз – не, даже мислех, че важи само за породите лабрадудъл.
Положителните характеристики, с които си струва една жена да се похвали, продължават с Теодора, която „не я интересува чуждото мнение и дори предпочита да е обект на сплетни и интриги“ – несъмнено рейтингово качество. Теодора „не може да дели мъж“ – явно точно тази ѝ черта я е довела в „Ергенът“, за да се строи на пазара за безплатни булки.
Там обаче я очаква безпощадната конкуренция на Ивелина, която „знае как да печели мъжкото внимание и вярва, че талантите ѝ, в комбинация с вродения сексапил и вътрешна красота, я превръщат в рядък скъпоценен камък“. Отново презентирани като небивала рядкост, положителните качества на Ивелина следва да ѝ помогнат в най-важната битка на живота ѝ – тази за печелене на мъжко внимание. Надява се животът да спре „изпречва“ на пътя ѝ „неправилни мъже“, което явно я е навело на мисълта да ги търси във формат, по по-подходящ като атсмофера за търсене на „някой свестен“ дори и от нощен клуб с подчертан аромат на наргиле.
Наред с привлекателните качества, на преден план излизат и нежеланите чудатости на една жена.
Плюс сайз моделът Пам „не робува на предразсъдъци и въпреки пищните си форми, обича тялото си и се наслаждава на живота“, от което би трябвало да следва, че принципно пищните форми водят към точно обратните действия. Толкова за привидната позитивност към всяка фигура.
Ирина пък признава, че „понякога мъжете се плашат от нея, защото ги е страх да не смачка егото им“. Митът за страховитата силна жена е застъпен и при Елисавета, която „разчита предимно на себе си и се гордее, че е независима жена. Може да се справи с всичко сама, но признава, че ѝ липсва мъжката опора“, за да не си помислим все пак, че е твърде горда или пък твърде самостоятелна.
До същите изводи е достигнала и Меган, която си търси принц, от OLX. „Тя има право на канадско гражданство, но отказва да го вземе, защото вярва в максимата, че „човек обикаля света в търсене на това, от което се нуждае, за да се завърне и да го намери вкъщи.“ На адашката на миналогодишната победителка, Виктория, пък ѝ е трябвало да стигне, чак до Индия, където „осъзнава, че има нужда от любов, и решава да се запише за „Ергенът“, докато е на хиляди километри от тук“.
И ако дотук изброените аспекти на женския сборен образ не са достатъчни, за да си представим кое следва да минава за „готино“, „нормално“ или „странно“ в праймтайма, то най-добре го синтезира визитката на Габи.
„Габи е от град Пловдив и е инфлуенсър. Тя е тунинговано миньонче, което изпъква не само с 1400 кубика напред, а и с неподражаемо чувство за хумор. Определя се като изключително забавен човек, който подхожда към хората и ситуациите със закачка. Габи никога не се съобразява с мнението на околните, обича да спори и нейната дума да е последна. Въпреки предизвикателния ѝ вид, никога не се е влюбвала истински, но като всяко момиче мечтае за семейство и сериозни отношения.“
„Държи нейната дума да е последна“ е похвално, колкото „никога не поздравява първи“. За сметка на това се иска „неподражаемо чувство за хумор“, за да приемеш за комплимент за живо същество „тунинговано миньонче, което изпъква не само с 1400 кубика напред“. Предизвикателният вид, изглежда, е предпоставка за това да се влюбваш, и то не как да е, ами истински. За финал незнаен копирайтър е решил да ни напомни за какво мечтае „всяко момиче“, та ако мечтаем за нещо друго, да се коригираме. И да не забравим да се облечем „като всяка бизнес дама“, олицетоврена от Евгения, която „през цялата година носи рокли, обождава дантели, а любимият ѝ аксесоар е ветрило – символ на власт и контрол“.
Покрусена от поредното горчиво напомняне, че не съм като всяко момиче, нито като всяка дама, се оттеглям да се теша единствено с мисълта, че една участничка е отпаднала още в първи епизод и на нея със сигурност ѝ е по-тежко от на мене.
„Лиа мечтае да напише бестселър, но докато успее да пробие в света на литературата, работи като оценител на недвижими имоти в семейната фирма. “ И аз така. Мечтая някога да имам шанс да гледам нещо читаво по телевизията, но докато да ми се случи, коментирам „Ергенът“. И си водя записки как да стана „като всяко момиче“.
Вижте още:
Всичката Мара втасала, та и „Ергенът“
