Дори за най-красивите хора селфито или изобщо образът им на екрана на телефона в режима предна камера могат да бъдат искрено сдухващи. Има едно „себе си“, което виждате в огледалото на тоалетката, и то е страхотно. Обаче има и друго „себе си“ в предната камера и то е различен човек – по-остарял, по-подпухнал, с по-отпуснати черти. Сигурно се чудите защо се случва това. И кои сте истинските вие. Отговорът може да ви успокои. Не, не сте друг човек. Онзи в селфи камерата не е истинският. Просто определени ракурси ни променят.
В основата на всичко стои въпросът за изкривяването на лещите и перспективата. И така, да се върнем в час по физика. Изкривяването на перспективата има отношение към близостта ви до обекта на наблюдение и неговата позиция спрямо околната среда. Колкото повече даден обект в нашето зрително поле се доближава до лицата ни, толкова по-голям изглежда той по отношение на обектите зад него и обратното на това също е вярно. Относителното разстояние от обектива и зрителното поле на този обектив са факторите, които ще повлияят на вида на обекта в изображението. Това е критичен фактор за правенето на добри селфита. Защото важи и за лицата ни също толкова, колкото за всички останали обекти.
По-дългият обектив изисква да сте по-далеч за същото кадриране. Това води до създаване на ситуация, при която чертите на лицето изглеждат по-близки, хомогенни и пропорционални, докато по-широките обективи имат по-широко зрително поле и докато се приближавате, най-близките до обектива черти, изглеждат едри и непропорционални.
Стандартната камера на телефона използва доста широк преден обектив, някъде около 32 мм за iPhone (еквивалент на 2,87 мм) и това е доста широко (особено като се има предвид, че стандартното зрително поле на човешкото око е около 45 мм). Предвид това, най-близките до камерата човешки черти, ще изглеждат доста преувеличени и няма да са представени точно. Логично, това е носът, който има огромна роля в балансирането на чертите и лицевата симетрия.
Вижте още: Майката, която продава голи селфита из нета
Но има и друга причина, поради която разликата наистина се откроява и е свързана с това колко различно работят мозъците ни от обектива на камерата. Ако някога сте се целували с отворени очи, сигурно сте забелязали, че лицето на любимия човек продължава да изглежда все толкова привлекателно. Той не започва да изглежда като извънземен само заради дистанцията. Това е така, от една страна защото очите не работят като камери и лещи, и от друга, защото мозъкът се намесва, за да коригира.
След известно време мозъкът се научава да коригира и преобръща образа в правилната посока, докато обработва регистрираната информация. Прави магията си, също както при сценария с целувките отблизо. Донякъде се приема, че човешкият мозък запомня пропорциите на човешкото лице от стандартната дистнация, и когато човекът до вас е на дъх разстояние, мозъкът го възпроизвежда в този му образ. На практика мозъкът ви лъже.
Обективите и сензорите обаче не могат да направят това. Обаче компютрите могат…
Така че можете или да промените рамката за вашите селфита, да добавите филтър или да коригирате впоследствие. Снимката, а не лицата си.
Вижте още: Следващата ера в селфитата: Анимационни, артистични и дело на изкуствен интелект
Няма съмнение според мен, че бъдещето на изображенията е дигитално и все по-обвързано с възможностите, които предлага изкуственият интелект. Така че, можем напълно резонно да очакваме, че в близкото бъдеще технологиите ще могат да коригират изображенията ни по същия този начин, по който мозъкът го прави с лицата на близките ни. Помислете си за това, преди да решите, че нещо не е наред с носа ви или с друга ваша черта, и да хукнете към офиса на пластичния хирург.
Вижте още:
