Getty

А дали случайно не си и ти кифла?

29 януари, 2018 11:49 | от Ния Лазарова | Пред огледалото

Те са много и навсякъде, но още повече присъстват в разговорите и мислите ни. Осъждаме поведението им, наричаме ги “кифли” със задоволство и убеденост, че не сме като тях. А дали не сме?

Дали сме по-различни от жените, които заливат фейсбука си с напълно идентични селфита от тоалетните на барове и кръчми, от фитнеса, мола и задължително от предната седалка на колата? Тия, които сякаш съществуват само, за да си покажат новия лак на ноктите и нацупените устни?

Може би без да се усетим постепенно усвояваме от типичните кифленски черти, които по принцип критикуваме?

Е, има само един начин да се разбере дали това е така и то е като се вгледаме в собственото си поведение пред другите – както тия, които срещаме лице в лице, така и пред “приятелите” ни в социалните мрежи.

Няколко са основните издайнически доказателства, че кифленството е започнално да обзема и вас, дори и това да ви се струва невероятно. Ето и основните признаци:

Сменяте профилната си снимка през ден, най-много през седмица. Защо? Защото тайно се надявате да получите колкото се може повече “лайкове” – модерен и кух еквивалент на одобрение, както и да се “покажете” пред хората. Също така да чуете комплименти, написани най-често от майка ви, сестра ви или най-добрата приятелка, колко сте хубава.

Интересен факт е, че има ясна закономерност между скофтените отношения с партньора и честата смяна на профилните снимки. Колкото по-зле се развиват нещата в личен план, толкова повече се засилва “ВИЖ МЕ” синдрома в социалните мрежи.

Качвате си безброй сефлита, всичките от които си приличат покъртително много и не показват нищо по-различно от това, че имате нос, очи, вежди, коса и устни, които успешно могат да застанат нацупени в т.нар. поза “кокошо дупе”. Тия селфита може да не играят ролята на често сменящи се профилни снимки, но да са също толкова досадни и излишни.
Споделяте снимки по бельо – ето тук вече е “тежката артилерия” на кифлеенето и отчаяният зов за внимание. Разбира се, ако сте били на море, ще е странно да нямате снимки по бански, но пък замислете се с какъв кръг от познатите си споделяте тези кадри? Някак не е готино колегите ви, шефове и други лица, с които имате професионални отношения, да гледат как голото ви тяло се търкаля по пясъка, пък било то и на много хубав плаж.
Непрекъснато отбелязвате къде сте. Освен ако не се намирате на другия край на света в изключително интересен парк или специален ресторант, това упражнение е напълно излишно. Разбира се, няма нищо лошо да се отбележите от кръчма със смешно име (във Велинград има една “Гол баджак”) или пък от необичайно за вас място, на което сте се озовали. Но да държите всички информирани, че сутринта сте били в Западен парк, после в кварталното кафе, обяд в съседната кръчма, а вечерта в дискотека в Студентски град, е глупаво, досадно и излишно.
Не спирате да качвате цитати или откровени клишета. Да, Хемингуей е казал, че всичко далеч от морето е провинция, но можете ли да изброите три заглавия на произведения от тоя автор? Повярвайте, личи си от километри, когато някой споделя цитати от книги, които никога не е чел. А да взаимствате цитат от някой велик ум, без да го цитирате или поне едни кавички да сложите, и така такчитно да въведете околните в заблуждението, че вие сте автор на мисълта, се нарича интелектуална кражба и е доста унизително. Бъдете сигурни, че дори да заблудите повечето, винаги ще има поне един, който ще усети плагиатството и ще се изложите като кифли.
Да се снимате изстипосани пред всяка една по-лъскава кола, която видите. Тъжно, смешно и наистина излишно.
Да чувствате гордост от това, че сте отишли на фитнес/зумба/канго/йога, гримирани като за бар и да качите минимум две селфита в огледалото – в цял ръст и в лице, за да се видят хубаво тези ваши сладострастни джуки!
Да споделяте поне през седмица селфи с поредния филтър от снапчат с еленски ушички, котешки мустачки, влажни очи на сърне, тънко вратле, валящи сърца, венци цветя и всичко, каквото още се предлага. Да, понякога е забавно и смешно, но когато се превърне в навик води до това, че вече не можете да възприемете лицето си каквото е, а се опитвате да го измените или замаскирате и така да намерите повече комфорт.

И на финал могат да се споменат още две неща, които не са кифлоопределящи, но със сигурност са страшно глупави и дразнещи, а именно:

Да пишете тъпо и упорито на шльокавица. Нямате оправдание да не е на кирилица, след като може да се инсталира за по-малко от минура на всеки един смартфон, компютър, лаптоп, таблет и т.н.;
Да споделяте пиксализирани картинки с цветя, вина, икони, четирилистни детелини, еднорози, кръстове, здравец, Веско Маринов и т.н. С гръмкия надпис “СПОДЕЛИ ЗА КЪСМЕТ”. Можете да бъдете на 100% сигурни, че никакъв късмет няма да се обърне във ваша полза или пък ущърб чрез подобна дейност в интернет.
Също така не тагвайте на подобни картинки други хора, когато имат някакъв празник. Напишете им едно съобщение или ги чуйте за една минута по телефона – много по-смислено, мило и ефикасно действие, отколкото да ги спамите по подобен начин.