Абсурдът на социалистическия език може да се види в изложбата "Арефакти" на художничката Ния Петрова
До 28 октомври в столичната галерия Depoo ще се преплетат минало и съвременност чрез най-новия проект на младата художничка Ния Петрова - изложбата "Артефакти".
Експозицията официално отваря врати в 18:00 ч на 19 октомври.
Творбите са създадени специално за пространството на галерията и представляват естествено продължение на дипломния проект на авторката, която в началото на тази година завърши своята магистърска степен в катедра "Текстил" към Националната художествена академия.
В своите произведения Ния Петрова преосмисля познатите социалистически табели и лозунги през специфични текстилни техники, колаж и цитати.
Творбите съчетават разнородни материали - от плътни платове и кожа до фина дантела, тюл и непредена вълна. Чрез шиене, бродерия, куилт и пачуърк някогашните заповeдни послания придобиват съвсем ново визуално излъчване, а увеличената им скала подсилва въздействието им в пространството.
В текст към откриването кураторът - проф. д-р Аделина Попнеделева - поставя изложбата в контекста на постмодерната култура, където повторението и цитатът са основни инструменти за изграждане на смисъл.
Като представител на поколението Z, Ния Петрова подхожда към социалистическите артефакти не с носталгия, а с засилен интерес към езиковите парадокси и абсурди.
В центъра на изследването ѝ попадат надписи като "Да приберем навреме хляба на народа!", "Да живее международното положение!" и "Всички луди на борба за мир". За куратора привлекателността на тези фрази се крие в възможността за езикова игра и в ироничния препрочит на анонимната политическа пропаганда.
В изложбата текстилът функционира като концептуална медия.
Авторката деконструира фрагменти от реалността и ги превръща в букви, съставящи съществуващи вече текстове. Пачуъркът тук се превръща в метафора за самия постмодерен свят - мозайка от отделни елементи, събрани в нов контекст.
Проф. Попнеделева подчертава и феминисткия слой в избора на техники.
Бродерията, шиенето и апликацията исторически се свързват с домашния женски труд, поставян в периферията на каноничното изкуство.
В този смисъл работата на Петрова резонира с понятието femmage (съчетание от female и collage), въведено от американската художничка Мириам Шапиро. Този подход разширява представите за колажа и заличава традиционните йерархии между изящното и приложното творчество.
Използваните меки десени, пастелни розови тонове и разнородни текстури смекчават строгата дидактика на оригиналните лозунги и ги отдалечават от първоначалния им исторически контекст.
Устойчивият интерес към появата на подобни артефакти днес потвърждава, че езиковият парадокс и иронията остават животворен източник за съвременното изкуство.
