За какво се сещате, когато чуете изразa „защита на традиционното християнско семейство“? Освен, че съдържа съмнението за някаква опасност, надвиснала над „традиционното християнско семейство“, този израз определено наподобява сектантско говорене – пълно с идеология и лишено от смисъл.
Какво е традиционното семейство? Този въпрос е достатъчно объркващ сам по себе си, но когато добавим към него и думите „християнско“, а може би и директно „православно“, вече съвсем можем да се изгубим.
Не ни е нужно да питаме Ангел Джамбазки какво има предвид с подобни изрази в месеца, в който празнуваме и защитаваме правата на сексуалните малцинства. Нека вместо това се опитаме да пробием под празната риторика на закопнелите за власт „патриоти“, които само преди два месеца останаха извън парламента. В надежда да се сдобият с депутати при следващите избори, Джамбазки и компания са се развихрили в много активна предизборна кампания, чрез която щедро и единодушно подкрепят омразата, пропагандирана от т.нар. „патриотични организации“. Очевидно проявата на тази омраза включва и известно насилие, изразяващо се в зачестили напоследък хомофобски атаки.
Всичко започна на 25 май, когато беше вандализирана витрината в столично заведение, в което се представяше детската книга “Мравин и планетета гора”. Причината: част от героите в книжката са в еднополови връзки.
На следващия ден организираното насилие в името на „традиционното семейство“ се прехвърли в Пловдив, където при представянето на две книги, посветени на ЛГБТИ хората, агресивни мъже атакуваха участниците в събитието. Само намесата на жандермерията спаси присъстващите от по-сериозно спречкване.
Следват акции по провалянето на прожекции на филми, лепене на хомофобски стикери, раздаване на листовки, съдържащи реч на омразата, и още цяла редица прийоми, наподобяващи началните месеци при саморазправата с евреите в Хитлерова Германия.
Следващата стъпка в хомофобската програма на „патриотите“ от ВМРО, начело с евродепутата Джамбазки и сдружението РОД Интернешънъл, ще бъде организирането на шествие в „защита на традиционното християнско семейство“ и „срещу пропагандата на ЛГБТИ“, което ще се проведе, каква случайност, в деня на Прайда – 12 юни. Разбира се, успоредно с хомофобията, „патриотите“ се целят и в Стратегията за детето на ЕП. Явно защото в „традиционното християнско семейство“ детето НЕ ТРЯБВА да бъде защитавано от посегателства от страна на родителите.
В тази връзка ще се опитаме да опишем що е то „традиционното християнско семейство“ в мокрите сънища на агресивните хомофоби от патриотичните организации и партии и да отговорим на въпроса: има ли такова животно изобщо?
„Традиционното християнско семейство“ е семейство от един мъж и една жена, сключили граждански брак в Ритуална зала „Красно село-Хиподрума“ и църковен брак в църквата „Света Неделя“. Мъжът и жената имат възрастова разлика 5 години в полза на мъжа. Според патриархалните традиции тука е така. Традиционно.
Пак традиционно това семейство трябва да има деца, защото иначе няма как да бъде „истинско семейство“. Не е добре детето да е едно, защото е егоистично. Всяко детенце трябва да си има братче или сестриче. Но не може да са и две – има демографска криза. Не е ОК да са и три обаче, защото с три отиваме към многодетно семейство, като семействата на онези други врагове на „патриотите“ – ромите, които винаги в представите на националистите раждат „прекалено рано и прекалено много“. Хм, явно по въпроса с броя на децата, при „традиционното семейство“ нещата са сложни.
Децата в семейството, разбира се, трябва да са заченати по време на хетеросексуален полов акт в мисионерската поза.
Зачевания чрез донор, ин витро или сурогатство противоречат на християнското, според представата на онези, които защитават християнските ценности. Осиновените деца също едва ли са част от традиционното християнско семейство. Или ако са осиновени през първите месеци на живота им и са от бялата раса, може. Хората на Джамбазки мълчат по тези въпроси. Може би още не са стигнали до толкова подробно развиване на предизборната си програма.
Семейството ходи на църковна литургия всяка неделя, обикаля църквата три пъти на Великден и лови халва или яйце на конец за Заговезни. Ако семейството се състои от атеисти или хора, изповядващи друга религия (в България свободата на избор на религията и вярата е подкрепена от конституцията и от Закона за вероизповеданията), то не е „традиционно християнско семейство“ и съответно не е обект на защита от страна на ВМРО и националистите. А ако не са обект на защита от тях, явно следва, че могат да бъдат нападани и тормозени. Колкото и да звучи кухо, този израз за традиционното християнско семейство май крие доста смущаващи концепции…
***
Нямаше да се налага да пиша този текст, ако повече хора имаха навика да вникват в посланието, идващо отвъд думите и изразите. Със сигурност ако се опитате да обясните на някой поддръжник на националистичната риторика как точно изглежда „традиционното християнско семейство“ и двамата яко ще се объркате. Точно защото такива семейства в истинския живот няма. Те съществуват единствено в празните глави на алчните за власт провалени политици.
