Сигурно сте чували термина „обсесивно-компулсувно разстройство“. И не, не става дума за чревно разстройство, заради което, плувнал в пот, броиш като обезумял оставащите автобусни спирки. Ако не в реалния живот, то поне сте се натъквали на проявления на това разстройство в психо-трилърите, в които бъдещият убиец си мие ръцете с антибактериален сапун през 20 минути или включва и изключва нечетен брой пъти осветлението при всяко влизане във всекидневната. После убива някого и за известно време забравя да си мие ръцете или да святка лампата, защото е прекалено зает да се крие от закона. Такива работи…
В моето скромно по размер социално обкръжение почти всеки от познатите ми проявява забележителни странности, които ако не напълно, то поне са на ръба да се впишат в диагнозата на ОКР. Например, Б. от работата при никакви обстоятелства не ходи на тоалетна извън дома си. Казва, че е заради микробите, които в нейните очи са с големината на селскостопански добитък и причиняват щети, съизмерими единствено с падането на метеор с големината на община Перник. Веднъж даже направи 14-километров преход в Рила, без нито веднъж да кръшне встрани от туристическата пътека. Друга една моя позната, домакиня, подрежда отпадъците в кофата си за боклук така че, когато следващият път отвори капака, боклукът да изглежда като от панорамна картичка от средиземноморски курорт.
Когато аз самата започнах да проявявам призници на ОКР (не питайте какво точно, само трябва да знаете, че е нещо, свързано с пластмасови бутилки, опаковки от вафли, околна среда и деца под 7-годишна възраст), реших да се поинтересувам дали съм сама на тази планета с моето ОКР или има и други като мен. Оказа се, че солиден процент хора имат същото нещо – тормозят ги недоброволни натрапени мисли, и в момента, когато се оставят да ги завладеят съвсем, тревожността им се превръща в страх, че нещо лошо ще се случи. Страдащият извършва ирационални, отнемащи време и енергия действия, за да отстрани причината за страха. Не само аз и моите познати обаче извършваме странни ритуали в опита си да държим под контрол натрапчивите си импулси.
Ето седем ВИП персони, които открито признават, че страдат от ОКР.
Леонардо ди Каприо може и да е оставил далеч в детството си натрапливото си разстройство, но твърди, че споменът за него никога няма да изчезне напълно. „По пътя към училище, ако случайно стъпех на пукнатина в асфалта или на петно от размазана дъвка, трябваше да се върна и да го настъпя още веднъж. Отстрани погледнато, сигурно съм изглеждал като много, много откачено хлапе.“
Джесика Алба признава в интервю от 2011 г., че изпада в паника при мисълта, че е излязла от дома си, без да е изключила ВСИЧКИ елетрически уреди от контакта. Това я кара да се връща обратно по няколко пъти и да проверява дали нещо не гори.
ОСД-то на носителката на Оскар Чарлийз Терон се отключва всеки път, щом пред очите й попадне неподреден шкаф или чекмедже. „Как може,“ възкликва разгневено тя, „хората така небрежно да наблъскват всякакви предмети в шкафовете си и да ги затварят, преди цялото им съдържание да се изсипе! Всеки път щом видя разхвърлян шкаф, изпитвам неистово желание да сложа нещата в ред.“
Снимка: Getty Images
Бившата футболна звезда Дейвид Бекъм изпитва сходна на Терон компулсивна нужда да подрежда. „Когато вляза в хотелска стая, първото нещо, което правя, дори преди да си отдъхна от пътуването, е да разтребя. Моментално отстранявам всички брошури от настолните масички и подреждам предметите и мебелите, ако не са в правилната конфигурация.“ Бекъм посещава терапевт, с чиято помощ се надява да овладее своето ОСД.
Ако сте фенове на хитовия сериал на HBO „Момичета“ (Girls), значи задължително знаете коя е Лена Дънъм. Това, което обаче е възможно да не знаете за носителката на два Златни глобуса е, че страда от остра форма на ОСД.
„Диагностицираха ме, когато бях на девет. Беше ме страх буквално от всичко и по цели нощи не можех да мигна, защото си мислех за храна, която мама не е опитала, понеже ако аз вече съм яла от нея и е била отровна, няма да умрем заедно. После нещата се влошиха още повече, защото развих ужасно крайна форма на хипохондрия. СПИН, жълтеница, тиф, проказа – мислех си, че съм болна от всички болести, познати на човечеството.“
Снимка: Getty Images
Една от най-сексапилните актриси на всички времена – Меган Фокс, изпитва ужас от тоалетни чинии с вдигнат капак. „Всеки път, когато някой пусне водата в тоалетната, милиарди бактерии буквално се изстрелват във въздуха. И ако след това не спусне капака на тоалетната чиния, цялата тая гнус се полепва ПО МЕН!“ Освен това Фокс си има и друго ОСД: тя никога или в много редки случаи използва приборите за хранене в ресторантите. „Не мога просто да сложа в устата си вилица, която преди това е била в хиляди други усти, нали така?“
Макар че ОСД е доста серизно заболяване, което не бива да се приема с насмешка, се обзалагам, че всеки би паднал от смях, ако разбере какво е ОСД-то на Доналд Тръмп. Настоящият американски президент може и да страда от съвсем обикновена фобия от микроби, но при него тя се изразява в отказ да натиска копчето за приземния етаж в асансьора, както и да се ръкува с… учители. Тази си странност той обяснява по следния начин: „Според скорошно проучване, за което четох, учителите имат една от най-мръсните откъм микроби професии. В това отношение бият всички останали, даже чистачите на тоалетни.“
