Нация от съдии

| от Борис Томов |


Много успешно всички се отгледахме едни такива знаещи всичко кое как е, кой какъв е и най-вече кой и за какво е виновен.

Може би доста помогнаха и траш предавания като „Съдебен спор“, в които в залата се задаваха въпроси на публиката от типа: „Така само като го гледате, виновен ли е?“ и се получаваха прилягащи отговори: „Така, като го гледам, ми е ясно – виновен е!“.

Бързаме да раздаваме присъди, дори и когато никой изобщо не ни пита.

За секунда сме готови с въжето и след още секунда сме го стегнали на врата на виновния според нас.

Бесим за норматив. И хич не се колебаем. Понякога обаче лекичко надяваме и на своите си вратове примка – с негативните емоции, които сами си създаваме. Но за да не изляза и аз от тия – само че да беся бесещите, което не е по-малко за бесене – целта на тази статия е съвсем ненатрапчиво да ви помоли да не бързате.

И да се поколебаем малко дали пък няма и друга реакция освен: „Така, като го гледам…“

Кучешко лайненце на тревата

Ама как може?! Селяците със селяци – ако ще гледат кучета, поне да им прибират говната, да не ги гледаме, защото пък ако не ги гледаме, а са там, стъпваме в тях! Аа, как ще им…

А може би точно това изпражнение, което ни се е изпречило на пътя и на гледката е от куче, но куче, което е улично и изобщо в „картинката“ на реалността го няма измисления от нас стопанин селяк, който не си прибира дрисъците на кучето.

Не казвам, че трябва ти да го прибереш в някое найлонче за кофата, но отнема доста по-малко енергия и време от псувните и цупенето.

Пияницата в градския

А може би господинът, който още преди обед се е напил, не е редовен пияница, който се прибира (ако уцели пътя) от редовния нощен запой и може би той не заслужава задължително да го снимаме и да го пуснем във Фейсбук, за да му се присмеят повече хора.

Може би пък тази нощ да е станал баща, да е събрал приятели, за да почерпи хубаво за здравето на новородения си наследник.

Или пък да си е баш пияница, но на негово място може би и ти щеше да си пияница, след като не знаем кой с какви проблеми се бори в живота си – може би са такива, които ти още не си срещнал, за да ти се изпита волята. И изобщо, ако си пътува кротко, наша работа ли е защо е пил?!

Гадта мръсна, която те изпревари гадно и мръсно с колата си

Да, да, най-вероятно си е гад мръсна и затова така прави. Но дали и на нас самите няма да ни е по-малко стресът, ако просто си кажем: „Абе може би бърза да си прибере детето от градина, а са го забавили в работата“ вместо да го наречем с такива думи, които пред децата си вероятно не бихме произнесли?

Надутият познат, който не ни е поздравил

Гледаме го в очите, бе, в очите го гледаме и никаква реакция! Как може да се прави, че не ни вижда и да не ни каже здрасти?!

Кво се надува точно пред нас, нали се знаем още от яслата и какво се прави, като още ясно помним как тогава се напишкваше всеки обеден сън! А може би просто наистина не ни е видял.

А знаеш ли колко хора носят очила с диоптри, та като ги свалят са като къртици – и не виждат на повече от 40 сантиметра. Приближи се, ако ти е важно и го побутни, ако трябва. Най-вероятно ще ти отпадне нуждата да се ядосваш, че точно теб се прави, че не вижда.

Сийнва ме, а не отговаря! %§^$№@§^!!!

А може би не те е оставил(а) нарочно без отговор в чата, след като го е прочел(а). На теб не ти ли се е случвало абсолютно никога да прочетеш съобщение и да си кажеш айде после ще отговоря, да помисля, като имам време, че светна зеленото, че бързам, че трябва да проверя нещо преди това и т.п.? Дори и да не ти се е – ами на някои пък им се случва.

Може би ще е по-лесно просто да пишеш отново, да подсетиш – пък ако пак те сийнне – тогава псувай свободно – има по-голяма вероятност да имаш право.

Какъвто родителят, такова и детето

Ами да, като знаем какъв е родителят – ясноооо, то затова детето е такова! Ми не – нищо не знаем. Въпреки поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото“, много деца са точно обратното на родителите си. Да приберем въжето, моля – може би не сме толкова „знаещи“.

Примерите са безкрайни.

Важното е „Така, като го гледам“ ли приложи, или „Ами ако…“

Още от автора:

„По наше време беше по-добре“


Повече информация Виж всички