Защитниците на консервативната реторика често твърдят, че съвременните млади хора „решават“ да имат нетрадиционна сексуална ориентация или изпитват колебания в половата си идентичност поради „мода“, наложена поради по-широкото представяне на свързани теми в медийното пространство в последните години. Тоест, че медиите и натискът от страна на връстниците ги карат да се съмняват в себе си или да се презентират по определен начин, за да се впишат.
Опасение и на редица родители е, че децата им може да се „заразят“ от обществени трендове, вместо да са наистина верни на самите себе си и своите собствени усещания и чувства.
Наративите, потвърждаващи такива страхове, разказват за „бързо настъпваща полова дисфория“, тоест за незабавно възприемане на идентичности без достатъчното им обмисляне и осмисляне. Това е един от основните аргументи срещу широкото застъпване на теми, свързани със секс, сексуална ориентиация и идентичност, в общественото пространство, медиите, образованието, изкуството.
Авторите на ново изследване, публикувано в списание Pediatrics, обаче донякъде развенчават този наратив, тъй като между 2017 г. и 2019 г. не е имало увеличение на броя на младите хора, които се идентифицират като транс или небинарни – дори напротив, оказва се, че пропорцията им е намаляла в периода. Изследователите разглеждат данни от Проучване на рисковото поведение на младежта на Центровете за контрол и превенция на заболяванията за споменатия времеви отрязък. Проучването събира данни от млади хора на възраст между 12 и 18 години, които живеят в 16 различни щата на САЩ – една от държавите по света, в които посочените теми към момента са най-широко застъпени в обществения диалог.
В рамките на проучването на участвалите подрастващи е зададен следният въпрос: „Някои хора се описват като транссексуални, когато техният пол при раждането не съвпада с начина, по който мислят или чувстват по отношение на своя пол. Ти трансджендър ли си?“. Опциите за отговор са „да“, „не“, „не знам“ и „не разбирам въпроса“. Като вземат предвид само отговорите „да“, изследователите установяват, че през 2017 г. 2,4% от 91 937 анкетирани юноши са се самоопределили като транссексуални. През 2019 г. едва 1,6% от 105 437 анкетирани юноши са се идентифицирали по същия начин. Според ученните това намаление е несъвместимо с твърдението, че „социалното заразяване“ убеждава повече млади хора изкуствено да възприемат друга идентичност поради подобряването на медийното представяне. Изследователите също така посочват константно по-високите нива на тормоз, с който се сблъскват открито транс младежи, отбелязвайки, че такъв тормоз би действал по-скоро като възспиращ фактор, отколкото като мотиватор за изявяване като транс.
Хипотезата за „социалното заразяване“ не издържа на проверка и не трябва да се използва, за да се аргументира срещу предоставянето на сексуално образование на подрастващите.
Така твърди старшият ръководител на изследването д-р Алекс С. Кеуроглиан, директор на Националния център за здравеопазване на LGBTQIA+ към Института Фенуей и Програмата за полова идентичност на психиатричната болница в Масачузетс. Съгласно обратните твърдения, социалното влияие може само по себе си да доведе до внезапна промяна на ориентацията или идентичността на млад човек по време на или след пубертета поради социално влияние и желанието му да се впише в средата си. Бързо настъпващата полова дисфория се различава от последователната, настойчива и упорита полова дисфория, която транс децата в предпубертетна възраст обикновено изпитват в детството.
Наративите за социално заразяване се преповтарят в комуникационния дискурс на десни политици и активисти, чрез който се противопоставят на приобщаващи обществени промени и реформи в посока превенция на насилието, аргументирайки се с традиционни или религиозни ценности. Наред с техните твърдения обаче многобройни проучвания показват, че липсите на обществено приемане, грижа и законово установена закрила допринасят за високите нива на самоубийства, зависимости, психически проблеми и виктимизация сред младежта. Приемането, комуникирането и справедливото третиране на всички членове на обществото са необходими за цялостното му благосъстояние.
Вижте още:
„Прайд трябва да има, защото там хората се забавляват не за чужда сметка“
