Вероятно, повечето от вас познават онази функция във Facebook, с която можем да търсим препоръки за услуги и бизнеси, в районите, където живеем. Открих я преди няколко години като случайно попаднах пост на моя стара позната – имаше нужда от фирма, която да почисти дома ѝ.
Гледах пролетното слънце и свежата зеленина навън през неособено чистите си прозорци и мисълта някой да замести и мен в тая тъй омразна задача ме изкушаваше все повече и повече. Представях си тежките, осъдителни погледи на всичките си предци от женски пол и почти усещах смразяващото им възмущение от факта, че се провалям в свещената си задача да „въртя къща“ и че допускам мисълта за такова финансово разхищение. След дълга вътрешна борба, реших да пиша на момичето и да попитам открило ли е подходящи хора.
Ще да е било дни след Великден, понеже без да се замисля, започнах с думите „Христос Воскресе“.
Не исках и аз като Иван от филма „Вчера“ да кажа „Добър ден“ и да ми се смеят после. Оказа се, че това, което дори по времето на зрелия социализъм с целия антагонизъм към всичко религиозно, се е приемало за обичайно, доведе до бурна реакция у моята позната. Очаквах с надежда да ме отмине горчивата чаша на безкрайното търкане с парцал във „вис“ позиция от седмия етаж, а получих дълга и пламенна тирада. За исторически спорната фигура на Иисус, погрешното тълкуване на делата и думите му и начинът, по който са експлоатирани. За безсмислието на празника и натрапването му на хората, които не са християни. За желанието ѝ да не бъде поздравявана по този начин. Извиних се и приключих разговора.
В книгата „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин (и някъде в началото на първата част от филмовата трилогия), виждаме ето този пасаж :
„— Добро утро! — каза Билбо, като имаше точно това наум, защото слънцето грееше, а тревата беше приказно зелена. Но Гандалф го изгледа изпод дългите си рунтави вежди, които стърчаха извън широката периферия на шапката, и попита:
— Какво искаш да кажеш? Пожелаваш ми добро утро или намекваш, че и да искам, и да не искам, утрото ще е добро; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?
— Всичките тези неща заедно — рече Билбо“
Това до голяма степен е същността на празничните поздрави.
Хората не ви честитят, защото искат да ви „обърнат в правата вяра“. Правят го, защото ви харесват, уважават или просто от елементарно възпитание. Когато някой ви поздрави с „Весела Коледа“, той няма предвид, че трябва да следвате неговите вярвания. Казва просто „Весела Коледа“. И нищо не пречи да приемете поздрава с радост, в духа, в който е отправен.
Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества. В по-тесен смисъл, атеизмът е конкретният възглед, че божества не съществуват. Терминът няма еднозначно тълкуване и класификация, спорно е за кои свръхестествени обекти се отнася той, дали представлява твърдение само по себе си или просто отсъствието на такова и дали изисква съзнателно и експлицитно отхвърляне.
Като човек, който се интересува дълбоко от религии, имам сериозни възражения към колективните им, организирани форми и институционализирането им. Въпреки това обожавам празниците. И имам една молба.
Не бъдете онзи атеист.
Знаете кой, войнствения. Този, който се обижда на всеки намек за някаква религия. Този, който ругае теистите за техните нелогични вярвания и липсата им на интелект. Просто недейте. Светът няма нужда от тях. Трябва да решите какъв вид атеист сте: заядлив и груб или такъв, който се усмихва на доброжелателите?
Не изменяйте смисъла на атеизма – да, не вярвате в по-висше същество или божество. Това не означава, че не ви е позволено да се забавлявате и да празнувате. Или че можете да помрачавате момент, важен за другиго.
Не бъдете груби спрямо близките си, само защото имат религиозни вярвания. Те знаят, вероятно, че не ги споделяте. Имате възможност да покажете дали вашите убеждения ви правят шут или по-добър човек. Нали атеистите трябва да са „умните“?
Може да твърдите, че и вашите принципи трябват да бъдат уважавани и сте прав. Но наистина ли едно поздравление ще ви навреди, ако другите са приели вашия атеизъм? Да влизате в спор би означавало също, че по някакъв начин търсите валидация на изборите си. Просто бъдете благодарни за добрите мисли и думи. Ако религията е важна за близките ви хора, а те от своя страна са важни за вас, тогава ги приемете така, както искате те да ви приемат.
Боли ли ви когато ви честитят имения ден ? Не мога да си представя защо би. Ще се обидите ли, ако някой ви пожелае щастлива Ханука или благословен Рамадан? В края на краищата, хората не ви е ви проклинат, а ви желаят да се забавлявате.
В крайна сметка, празненствата са културен феномен, точно толкова, колкото и религиозен. Коледа, Юл, Сатурналии, наричайте го както искате – почти цялото човечество отдавна отбелязва Зимното слънцестоене. Великден, Пасха, Еостре ? Името е без зачение. Нищо в атеизма не трябва да ви пречи да се наслаждавате на факта, че дните отново стават по-дълги, времето по-приятно и природата се обновява след дългата зима. Напълно свободни сте да го направите и не се колебайте да приемате позитивните думи, които хората ви отправят, каквото и название да използват, за да опишат честванията си.
Ако отбелязваме само историческите дати и Нова година, ще е имаме много по-малко специални поводи и по-оскъдно съществуване. Нека се насладим на церемониите и културни си традиции, а защо не и да се запознаем и с чуждите. Съществуването на бог не се споменава толкова често. Освен това, на празници обикновено не се работи, а кой не обича почивен ден?
Да бъдеш атеист по никакъв начин не означава, че не можеш да разопаковаш подаръци, да украсиш елхата вкъщи и фикусите за разкош, да направиш коледни сладки с децата, да ужасиш майка си с безкрайно калорични ястия или мъжа си с планове за изцяло вегетарианско меню. Да боядисаш яйца в крещящи цветове с безкрайно липсващия си художествен талант. Да отидеш на фамилното събиране, да се скарате за политика и обсъдите всички клонки на безкрайното семейно дърво като за пореден път да стигнете до извода, че по-готини от вас няма. Да счупите чаша, да обърнете чинията на пода. Да се смеете до сълзи на стари пакости или усмихвате през плач от спомена за тези, които вече ги няма.
Разбира се, няма да е изненадващо мисълта за празник с роднини да ви ужасява повече от идеята за разпит на Испанската Инквизиция и концерт на Веселин Маринов взети заедно. Ако семейното събиране ви е свръх емоционалните сили (за което, може да имате хиляди причини и всичките валидни), изградете си сами своя традиция. Починете си, заведете приятел на планина, децата на катерушките, кучето на целодневна разходка в парка, открийте ново местенце в града си, любопитна постановка, интересен филм. Доставете си приятни емоции, създайте си празника, просто го имайте. Или поне, не разваляйте чуждия. Нека Гринч си остане само огромното зелено и космато нещо в приказката.
Демонстрацията на уважение, възпитание и социална деликатност обещава по- голям шанс да докажете, че имате убеждения и да бъдете чути, а не просто да ви отминат с пренебрежение. С простото „Воистину Воскресе“ може да спасите настроение на някого, който намира тези думи за специални. Той именно спасението празнува.
А моята архивина надделя, измих си прозорците сама криво- ляво. Спестих пари, изгорих допълнително калории, натрупани от хранителната вакханалия покрай Великден. Спрях да честитя религиозни празници, освен ако първа не получа поздрав. Може би е време да се поправя.
Вижте още:
