Днес е Световният ден на психичното здраве. На фона на една все още неповлияваща се от нищо стигма, която виси над психично болните, както и в светлината на все по-разпространените т.нар. „чести“ психични разстройства, смятаме че всяко професионално мнение е изключително ценно.
Затова публикуваме, неслучайно на днешния ден, няколко съвета от Гергана Манолова: клиничен психолог с интереси към дълбинната психология и когнитивно-поведенческата терапия. Завършила е магистратура по глобално психично здраве в Лондон.
Ето нейните професионални препоръки:
1. Ако ваш приятел или член на семейството: често си променя мнението за планове (например се съгласява предварително, после отменя в последната минута); винаги ви казва, че всичко му е наред и след това прехвърля темата веднага върху вас; ако споделя за проблеми със съня; ако забележите, че има промяна в апетита – това са някои от признаците на проблеми с депресия или друго психично заболяване (хранително заболяване, тревожно разстройство и други).
2. Подходете по-отдалеч към проблема. Не питайте направо „Какво ти е?“ или „Аз съм ти приятел/роднина, как може да не споделяш с мен?“ Вместо това предложете да направите нещо заедно. Да отидете на кафе заедно. Да се разходите заедно. Да изпиете по една бира заедно. Да обядвате или вечеряте заедно.
3. Оставете пространство в това „заедно“ за другия човек да говори. Оставете пространство за мълчанието заедно, дайте да се разбере, че задавате една по-различна динамика от всекидневното дежурно питане „Как са работите? Върви ли? Как е семейството?“ Ако другият човек не отвори темата за собствените си преживявания…
4. … отворете я вие. Полека и отдалеч. Кажете просто и естествено какво харесвате в него/нея. Кажете му защо сте му фенове. Кажете му защо сте на негова страна, каквото и да го тревожи, каквото и да го измъчва. Поговорете за това как хората често страдат вътрешно, но си налагат „лице“, за да не ги закачат околните или за да не пречат те на околните. Кажете, че искате да минете през тази бариера, за да достигнете до истинското преживяване на човека.
5. Когато вашият приятел или член на семейството започне да говори: слушайте. Не изразявайте ужас, уплаха, прекомерна загриженост, разсъждения как това се отразява на другите около него. Задавайте въпроси, за да научите повече подробности: „Кога най-често се чувстваш така? Мислиш ли, че нещо конкретно те кара да се чувстваш по-добре/по-зле? Какво ти е било полезно, за да те извади от това състояние?“
6. Този разговор не е необходимо да завършва с решение къде да отиде, каква помощ да потърси, към кого да се обърне. На човека не му е нужно да му давате съвет на този етап. Нужно му е да го изслушате. Слушайте внимателно, интелигентно и емпатийно. След това, когато се върнете към всекидневието, предложете му да се видите пак или да повторите кафето/обяда/разходката след две-три седмици. Направете конкретен план, по възможност. Така ще покажете, че наистина се интересувате от другия човек, че не е било само единичен случай, че има кой да го изслуша, че има кой да се интересува от него, че може да ви се довери.
Ако някой се притеснява за свой приятел или роднина след горното и смята, че неговата/нейната помощ не е достатъчна, няма нищо срамно да се свърже с психолог. Сайтът на Гергана Манолова, чиито препоръки прочетохте, може да разгледате тук, а профилът й в Туитър е @gerganamanolova
