Мизогинията или женомразството – презрението и омразата към жените – не е отношение, характерно единствено за някои мъже. Сериозна част от най-върлото пренебрежение, неглижиране и отвратително отношение към женския пол идва от страна на самите жени.
Още по-подло е, когато мизогинията извира от страна на майка и се отразява в отношението й към собствената дъщеря. Независимо дали нейното държание е различно към момичето в сравнение с отношението й към сина или генерално е негативно към женското дете от самото му раждане – майчиното женомразство действа смазващо върху живота на дъщеричката.
Защото в реалния живот, извън детските песнички за „мила моя мамо, сладка и добричка“, съществуват майки, които нито са сладки, нито са добрички към децата си. И колкото и обществото, а и собственото им осъзнаване, да ги кара да крият чувствата си от себе си и от другите, в един момент тяхното отношение си проличава.
Особено видимо е, когато майката е мизогинист и смята, че нейната дъщеря е част от по-неуспешния пол и затова трябва постоянно да бъде контролирана, назидавана и ограничавана, така че да не направи някаква „женска“ беля.
Ето някои признаци за женско-майчински сексизъм и мизогиния, които мачкат дъщерите:
Да обясняваш на дъщеря си, че не е достатъчно добра, за да има връзка, е ужасно. А огромно количество майки го правят. Освен мизогиния издава и ревност към момичето, както и желание за контрол над нея.
Например я съветва да приеме насилие над себе си от страна на мъж, да търпи унижение или изневяра, „за да си задържи семейството“.
„Бъди мила“, „Една жена трябва да е добра с мъжете“ и „Какво като те е ударил веднъж – той е добър човек“ и прочее „съвети“ могат да задържат дъщерята във връзка, в която тя да търпи домашно насилие и тормоз. И е отвратително колко много майки възприемат подобна позиция, уж „правейки услуга“ на дъщеря си!
Ако една майка говори така на дъщеря си, тя определено има проблем със себе си. Във всички случаи нейните сексуализирани и нецензурни обиди са свързани с желанието й да упражни контрол над личния и интимен живот на дъщеря си.
Ако отношението е видимо двуяко, значи момичето е жертва на мизогинията на майката. За синовете е допустимо поведение, което не е допустимо за момичето: например да правят секс и да обсъждат връзките си, докато за момичето това е нещо забранено. Те са толерирани в игри и занимания, които за нея са табу.
Вижте още:
Толерирането на сексуално въздържание, което не е част от естествения стремеж на жената да изпробва и прецени сама докъде се простират личните й граници, е част от женомразството. Сексуалната свобода на момичето е сила, която следва да бъде ограничавана, за да не заплашва патриархалните възгледи на майката.
Сексуализацията на дъщерята е обратната монета на нездравото отношение към женския пол, което явно е възпитано в майката. Тя приема пола на детето като нещо, което заплашва нейната роля на жена и по тази причина прави всичко възможно да превърне малкото момиче в Пепеляшка. Вместо да се радва на нейната младост и красота, да я цени и да я учи как да бъде щастлива, подобна майка се старае да вгорчи живота на дъщеря си, къде чрез упражняване на контрол, къде чрез ревност, къде чрез използването на полови стереотипи.
Женомразки настроените майки могат да се опитат да насърчават вредни диети у дъщерята в името на „слабостта и красотата“, да я натискат да изглежда по определен начин, който според тях ще се хареса на мъжете, независимо от нуждите на детето, да я насочват към занимания, които да й вредят, да толерират самонараняване и липса на любов към тялото.
Внимание: Майката да е съгласна, че слагането на ботокс и филъри в лицето и устните, както и имплантирането на силиконови гърди на непълнолетно момиче е нормално – също е женомразство. Посланието е: не си достатъчно добра такава, каквато си.
Женомразките майки винаги защитават нападателя, а не жертвата. Да е внимавала повече. Да не е слагала къса пола. Да не е излизала по тъмно.
Нормалната майка би защитила дъщеря си, ако й се случи нещо лошо. Но не и майката, която дълбоко в себе си мрази и се срамува от женския пол.
По този начин майката, която ненавижда женския пол, получава усещането за контрол над иначе неуправляемото растящо момиче.
Дъщерите, израснали с женомразки настроена майка за съжаление нищо не могат да направят, за да я променят. Това е точно толкова невъзможно, колкото да промениш родител-нарцисист. Тя е такава, каквато е – дъщерята няма вина, че собствената й майка е отгледана по такъв начин. Защото голяма част от сексизма и женомразството се корени в традиционни религиозни убеждения, включително християнството.
Дълговековните натрупвания на убеждението, че жената (създадена от реброто на мъжа според Библията) е по-долу в социален план; патриархалното общество, което видимо и шумно толерира мъжкия пол за сметка на женския, както и всички останали социални несправедливости, които следват за момичетата – утвърждават женомразки убеждения у много жени.
За съжаление тези убеждения се прехвърлят върху техните дъщери и ги карат да страдат от рестрикции, насилие и публично посрамване, ако нарушават нормите на патриархата, следвани от майката.
Разбира се, насилието основано на пол, през което може да е минала самата майка, също може да се отрази върху нейното отношение към дъщерята.
А може тя просто да си е такава – има хора, които не са добри, просто защото не са добри…
Вижте още:
