Като майки може би сме свръхчувствителни. Не „може би“, но „със сигурност“. И все пак, вероятно ще се съгласите, че доста често майките получаваме подхвърляния и реплики, които са меко казно обидни. Протективни. Или най-малкото нетактични.
Ето някои от най-култовите реплики, които с лекота могат да изкарат от равновесие дори най-търпеливата майка:
Често е казано от собствената майка или от свекървата.
– Точно така, родих го и го гледам. Нужно ли е да ми напомняш това? Нима изглеждам толкова безотговорна? Единствено споделих, че ми е трудно понякога. Нужно ли е да получавам общо назидание за житейските си избори, само защото се оплаках на някой, когото приемам за близък?
Вижте още:
Разновидност на горната фраза.
– Да, оплаквам се и да, исках го. Двете неща в противоречие ли са? Оплаквам се, защото не съм спала нормално от две години. Иначе знам, че проявявам слабост като се оплаквам, А за майките проявата на слабост публично, явно е непростим грях.
– Мили приятели, знам, че откакто родих буквално не намирам време да ви се обадя. Не ми се сърдете. В момента, в който и вие се сдобиете с дете, за което да трябва да се грижите почти без време за себе си, поне през първите няколко години – аз ще ви се обадя да ви кажа абсолютно същото изречение. Гарантирам, че ще ви докарам чувство за вина, точно както вие го правите в момента.
Прекрасно е, когато доведеш детето си в ресторант, бар или на импровизирана работна среща (защото наистина е нямало възможност как да оставиш детето на баба, дядо, баща му или приятел) и ти покажат ясно, че си сбъркала, защото мястото „не е за деца“.
Наистина ли мислите, че щях да взема детето с мен, ако имаше кой да го гледа?
Най-приятно е да чуеш тези въпроси малко след като родиш, докато още кърмиш, а главата ти е замаяна от хормоните и се чудиш дали някога изобщо ще си човешко същество отново. Разбира се, тези въпроси са зададени добронамерено и най-често от човек, който няма деца, няма намерение да има и изобщо не може да разбере, че извън работата се простира друго, огромно, семейно поле на отговорности и лични цели. Разбира се, че все още имаш амбиции, творческият ти проект „се прави“ и в крайна сметка ще се върнеш на работа. Рано или късно.
– Само не ме юркайте, моля!
– Разбира се, да си майка не е „работа“, затова и трябва да е приятно. Всъщност имам задачки на ненормиран работен ден и с постоянен „овъртайм“, малко зле платени. Та се чудя дали още ви се струва „приятно“, че не съм на „истинска работа“? Честно казано, бих предпочела да ходех на работа, отколкото да стоя в квартала и да слушам подобни коментари по време на уж подсигуреното ми от държавата майчинство.
– Ами, какво да ти кажа, нищо особено: ставам много рано, кърмя, измивам, повивам, приготвям закуска за себе си, пиейки съвсем малко кафе (не е добре да се приема кофеин, докато се кърми, но е важно да се хапва здравословно), отново кърмя, след това оправям поредната пералня и сушилня, и съдомиялна, и измивам банята, след това събуждам другото дете, обличам и двете деца и заедно с бебето отиваме да заведем каката на детска градина… Това е само до 9 часа сутринта… Наистина ли държиш да ти разкажа целия си ден?
Имаш предвид „мъж“, нали? Разбира се. Съпруг, партньор. Да, ролята на бащите е „да помагат“ на жените си, как позна? Явно съм заслужила да имам такъв до мен, но питаш ли ме какво ми струва „да го задържа“ с големия си раздут след раждането корем? Шегувам се. Никой не ми „помага“. По-скоро гледаме децата си заедно.
– Да, а тази друга жена се нарича „детегледачка“ и отказвам да приема вменяването на чувство за вина, заради това, че съм отделила пари да плащам на човек, който може да ме замести за малко. Не знам дали разбирате, но през това време аз ще ходя на работа, ще изкарвам пари, ще напазарувам и дори бих могла да се погрижа за външния си вид… Глезотии, нали разбираш…
Тук следва съвет за гледане на детето или за поддържане на домакинството. Често идва под формата на приятелски огън от страна на свекървата или собствената майка, например: „Толкова ли е трудно да кажеш на детето да не крещи постоянно?“, „Толкова ли е трудно да му обясниш, че вечер се ляга?“, „Толкова ли не можеш да измиваш печката след като готвиш?“ и т.н. Все съвети от някой, който е дошъл уж да ти помогне, но цената е критика в стил: „справяш се добре, но можеш още“.
– Майките са едни много виновни хора, да знаете. Те трябва постоянно да бъдат поучавани.
Коментарите за пола на очаквните или наличните вече деца са особено токсични. А когато съобщиш радостната вест за второ дете и то е от същия пол, винаги някой ще каже остроумие в стил, че „вече е прекалено“.
– Много е хубаво, че ви е забавно, но тук става дума за моя живот и за моето семейство, та се съмнявам, че шегите на тема пол са уместни…
Вижте още:
