Спомням си, че когато се роди синът ми, плаках безспирно три дни: от една страна, поради хормонален дисбаланс, и от друга заради русата му коса.
Бях сигурна, че никога няма да успея да се разбера с него, защото прилича на баба си – моята русокоса и синеока майка, с която винаги спорехме, стояхме на противоположни позиции и така и не успяхме да намерим общ език в тоя живот.
Оказах се права само до някъде – той наистина прилича на баба си, има същата руса коса, само че е къдрава като на баща му, и същите сивосини очи, само че с друга форма.
На пръв поглед нищо, ама наистина нищо не подсказва, че аз съм физическата майка на това дете. От цвета на косата, през структурата на тялото, до първосигналните реакции, вкусове и жестове – всичко е различно. Но важното е, че въпреки това говорим на един език!
Разказвам тази история, защото знам, че всеки родител се пита не само какви ще са косата и очите на бъдещото му дете, а и какъв ще е характерът му, каква част от талантите и недостатъците в семейството ще наследи, ще бъде ли добър човек…
Знаем, че нищо от това не може да се предвиди със сигурност, но от друга страна всички ние сме плод както на наследеното от родителите си, така и на обективните фактори – общество, условия за развитие, стимули и т.н.
Според учените генетичните и външните фактори имат еднакво по важност значение за формирането и развитието на човека, което означава, че нито наследствеността, нито възпитанието и условията трябва да се подценяват. С други думи, детето ще е една балансирана съвкупност от семейните доминантни белези и характеристики. На родителя предстои да шлифова пукнатините и неравностите и да се надява, че обществото и условията няма да добавят нови.
През 2000 г. американските учени К. Вентър и Фр. Колинс разкодираха човешкия геном и от тогава до днес продължава изучаването на отделните гени, връзките между тях и сложните зависимости, които ни правят такива, каквито сме.
Геномът се съхранява в 23 хромозомни двойки, 22 от тях са соматични, а 23-тата е половоопределяща. Гените представляват най-малките носители на наследствеността. От тях и от взаимодействието между тях зависи не само цвета и формата на организма, а и правилното му функциониране, продължителността на живота, потенциалните му таланти и интереси.
Една част от гените вече са идентифицирани, установена е връзката им с интелекта, паметта, логическото мислене, част от психичните заболявания, част от физическите характеристики. Всеки физически белег или качество на характера се определя от множество гени, които взаимодействат помежду си по специфичен и много сложен начин. Точно това взаимодействие определя и уникалността на всеки човек.
Въпреки, че и двамата родители могат да предадат на децата си психични заболявания, вероятността детето да ги получи от бащата е много по- голяма. Нещо повече, доказано е, че с увеличаване възрастта на родителя тази вероятност също се увеличава. Едно изследване от 2015 г. доказва, че вредните мутации, получени от майката, не разрушават така силно организма, както тези, които наследяваме от бащите.
От баща си получаваме и любовта към рисковани авантюри и приключения, качества като смелост и позитивно отношение към живота, а също и склонност към сърдечни проблеми, проблеми със зъбите, предразположение към диабет и високо кръвно налягане.
Друго, което сме наследили от бащите си, са усмивката, формата на устните, трапчинките, доброто зрение, височината. Все пак, установено е, че ръста се определя от около 700 генетични последователности, които участват във формирането на ръста на човека, така че не бързайте да вините само баща си.
Гените, които определят интелигентността, се съдържат в Х-хромозомата, което означава, че синовете със сигурност наследяват интелигентността си от майка си. Това, разбира се, не означава, че ако имате музикален талант, детето ще го наследи. Според изследвания на Вашингтонския университет обаче интелигентността се формира в съотношение 40% от гените на майката и 60% от външни фактори. Все пак, вероятността синът да е интелигентен е по- голяма, ако и майка му е умна.
Има теория, че лидерските качества, уменията за управление и предприемачество и комуникативността също се определят генетично от Х-хромозомата, но все още не е изяснено съотношението, в което тези качества зависят от обучението и средата. От Х-хромозомата на майката обаче синът може да получи и проблеми като далтонизъм, хемофилия, плешивост, непоносимост към лактоза, склонност към болест на Алцхаймер или Паркинсон, предразположение към ракови заболявания.
Върху развитието на детето безспорно влияние има и храненето. Според д-р Андреа Смит, автор на проучване, проведено в Юнивърсити Колидж Лондон, тенденцията едно дете да е злоядо се определя от неговата генетична конструкция. В 46% от случаите, в които децата са капризни към храната, обяснението идва от генетичния фактор.
При децата с ноофобия (отказ да опитват нови храни) процентът е 50%. Тези резултати обаче не означават, че с постоянство, личен пример и усмивка няма да можете да накарате наследника си да яде броколи. Учените смятат, че капризните деца имат повишена чувствителност към текстури и аромати, което е генетична особеност, но подлежи на корекция с внимателен родителски подход, изчакване и търпение.
Все още не можем да ви кажем как ще изглежда бебето ви, на кого ще прилича и какви болести ще развие като възрастен. Но не забравяйте, че това дали ще е добър човек, зависи не само от гените, но и от ценностите, които ще изградите с възпитанието му.
Има множество колебания доколко можем да повлияем на децата си. Според една от теориите – никак, всичко вече е заложено в тях и ние нямаме думата. Но според друга, можем да ограничим вредното влияние на някои генетични особености и дори да поправим частично „тежкото“ наследство. Всичко зависи от стила на възпитание, от условията, които средата предоставя, от стимулите, които родителите предлагат на детето за развитие на неговите таланти…
През 2018 г. китайски учени обявиха раждането на първите бебета с редактиран геном, което породи ожесточени дискусии в научните среди, както и въпроси за моралната страна на проблема.
Бъдещето на генетиката очевидно е в ограничаването на наследствените заболявания, но докато не знаем достатъчно за взаимовръзките между гените, може би е рано да правим такива експерименти.
Може би някой ден наистина ще можем да предвидим точно какво от нас да наследи детето, но засега тази възможност е в сферата на фантастиката.
Вижте още:
От кого наследяват интелекта си децата?
