Това е приказката-победител за месец август от конкурсаНАПИШИ МИ ПРИКАЗКАв Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописитук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудеснинагради. До края на декември ще продължим да излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150 лв. парична награда.
Имало едно време един човек, който имал в двора си кладенец с бистра студена вода. Винаги, когато ожаднеел взимал от водата на кладенеца и отпивал с удоволствие глътка живителна вода – студена и свежа. Кладенецът му служел вярно и дълги години човекът черпел вода от него и бил доволен.
Отивал ли на нивата, връщал ли се, трябвало ли да готви жена му, децата ли искали да свършат някаква работа, кладенецът бил на разположение. Никога не се наложило на човека да ходи далеч за вода, никога не оставал жаден. Така минавало времето. Веднъж в неговият двор замръкнал странник, който се примолил за подслон, и понеже човекът бил с добро сърце – подслонил го. Бързо извадил вода от кладенеца на двора, полял на пътника да се измие, предложил му чаша студена вода, жена му приготвила вкусна храна и накрая му постлали чисто легло да си отпочине.
Гостът бил много благодарен и понеже не бил богат, казал му на сутринта:
– Благодаря от сърце за гостоприемството и добротата с която ме посрещнахте. Нямам с какво да се отплатя за всичко, но ако искате – послушайте ме. Тук зад вашата къща има изворна вода. Тя е бистра и винаги чиста. Това е жива вода, с която можете да продължите да си вършите работата, и на съселяните си да помагате. Виждам, че сте отзивчиви и сърдечни хора, затова ви казвам, че с тая вода и раните си да измиете, ще заздравеят по-бързо от преди.
Пътникът се сбогувал с домакините си, нарамил си торбичката и тръгнал. Скоро се изгубил от удивените очи на хората, а човекът се спогледал с жена си и решил да погледне зад къщата си.
Преди не бил виждал никакъв извор там, но за негова изненада там наистина сълзяло едно малко поточе. Цялото било покрито с шума и треви, диво и девствено, но течащо и съвсем тихо бълбукащо между храстите. Човекът бързо разчистил всичко, направил път на изворчето, изкопал му вада, по която да тече и с радост огледал творението си. То се протегнало доволно и забъбрило по-щастливо от всякога. От този ден насетне човекът все по-често се отправял към изворчето зад къщата си, и все по-рядко си спомнял за старият кладенец, който и в добри и лоши времена бил до него. Минало се време.
Човекът започнал да забравя старите времена, когато черпел вода от кладенеца на двора си. Започнал да изхвърля отпадъци в него и постепенно той се запълнил, така че вече не можело и дума да става да се намери вода в него. Така си стоял той, тъжен и забравен, ненужен на никого. Но в живота си човек никога не знае, какво може да му се случи. Така станало, че настанало сушаво време. Изворчето, което бликало зад къщата на човека пресъхнало, защото не излизало от дълбините на земята, и човекът усетил нуждата от вода по-силно от всеки път.
И ето тогава си спомнил за кладенеца. Но когато погледнал към него, ето – той стоял тъжен, пълен с ненужните неща на семейството, пренебрегнат и сух. Очите на човека се напълнили със сълзи, но той взел жена си и децата си и заедно започнали да чистят. Изхвърляли неуморно неща от него, докато не махнали всичко. Човекът слязъл в нeго и старателно изчистил всичко, което било останало там. На другата сутрин водата била бистра и чиста, както преди. Когато семейството отпило от водата на кладенеца, очите на човека се изпълнили със сълзи. Разбрал грешката си, той никога повече не я повторил.
От този ден, той се грижел за кладенеца, който ги спасил от жаждата, когато били в най-голяма нужда, макар да използвали отново изворната вода, когато отново се разнесла песента на извора.
