7-те навика на емоционално интелигентния учител

| от MamaMia |


Тревожни, свръхсамоуверени, любопитни, безразлични, ядосани, развеселени, самотни, обнадеждени, смутени, овластени, уплашени, развълнувани, отслабени – между преподаването на съдържание по учебен план учителите са виждали всички тези емоции да избликват учениците им. Емоционалните реакции спрямо уроците често минават през съзнанието на учениците, преди дори да започнат да мислят за материала: „Тези неща са глупави / страхотни / твърде сложни за мен“. „Не се чувствам комфортно с тази задача“. „Най-накрая нещо, в което мен ме бива.“ „Може би някой ще забележи, че не мога да чета.“ „Нека видим госпожата как ще намери грешка в това – перфектно е.“ „Учителят знае ли, че не съм учил това снощи?“

Някои от нас отричат ​​тази реалност и твърдят, че учителите нямат роля в емоционалното здраве на децата. Смята се, че призванието им е да преподават само съдържание и умения, а не да се занимават с фината моторика на детските чувства. Това отношение изцяло пренебрегва естеството на развитие на учениците и противоречи на начина, по който умовете учат. Освен ако не сме най-сериозните социопати, всички имаме емоционални реакции, които влияят на това, което правим. Индивидуалните перспективи и опитът на учителите може да ги изкарат от релсите и те да изгубят хармонията си с емоционалните състояния на другите, дори когато институционалната природа на училищата изисква такава хармония. Произтичащите от това неразбиране, обвинения, безпокойство и разочарование не са най-добрите съставки за добър ден в училище.

Учителите, които отричат ​​емоционалните елементи на преподаването и ученето, могат да бъдат изтощени от непрекъснати конфронтации с емоционалните състояния на учениците. Такива учители често си обясняват личния си стрес и неуспехите на учениците в уроците с липса на мотивация или зрялост у учениците. Те се откъсват от децата, създавайки почти враждебни отношения с тях: „Трябва да ги накарам да се поддадат. Те или аз.“ „Тези ученици са безнадеждни; защо да се занимавам.“ „Родителите създадоха тази ситуация.“ Това отношение може да проникне в ежедневните взаимодействия с ученици и колеги.

Не е нужно да е така. Конструктивните отговори на емоционалните нужди от страна на учителя създават здравословна емоционална среда и подтикват и учениците да следват техния пример. Тези отговори изискват внимание и практика, за да станат ежедневни навици. Емоционално интелигентният и емпатичен учител се отличава с няколко такива навика. Този учител…

… Намира щастие в успехите на другите.

Да изкачим сами планината и да почиваме на върха, докато другите се борят долу, не е целта на учителя – целта е всички да стигнат върха заедно. Смисълът от избора да си учител се потвърждава с всеки успех на ученик.

Учителят може да си зададе въпроса: Изпитвам ли истинска радост от интелектуалните постижения на своите ученици? Позволявам ли на учениците да видят насърчителна усмивка и нарастващо уважение към работата им? Или прекъсвам тромавия опит на ученик за демонстрация на прогрес в класната стая и просто си обяснявам задачата сам, защото така ми е по-лесно?

Учителите не просто представят учебната програма и документират дали учениците се справят с нея – те инвестират себе си в целия този процес. Вложили са от себе си за успеха на Габи по математика, предпочели са да обяснят на Крис след часовете, вместо да го пратят на частни уроци, затова имат право да триумфират, когато Калоян най-сетне се престраши да участва в дискусия в клас или Лили спечели олимпиадата по биология. Понеже знаят колко усърдно са работили и те,и децата, колко са напреднали заедно, колко ще се зарадват семействата им.

… Владее контекста и перспективата и умее да ги преформатира.

Перспективата често е разликата между овластяващия оптимизъм и пораженческата изолация. Когато един ученик е неуважителен към учителя, вместо да го приеме лично, възрастният може да осъзнае, че дете на 14 има по-нисък и неразвит контрол на импулсите си в сравнение с него. Преподавателят следва да се фокусира върху положителните аспекти на младия възрастен, в който ученикът се превръща, и да му помогне да види как думите и действията му имат последствия, като го напътства да се поправи и да възстанови доверието помежду им.

Промяната в перспективата също може да помогне за справяне с ежедневните предизвикателства. Когато родителите се оплакват от задачите за домашно, учителят може да преформулира проблема по следния начин: Как мога да комуникирам изискванията си по-ясно и навреме, така че родителите да не бъдат разочаровани и стресирани, и как мога да придобия правдива представа за това как задачите влияят на живота на учениците извън клас?

Вместо да се обиждат от разсейването на учениците в клас, учителите могат да потърсят начини да направим уроците си по-интерактивни и по-значими от гледна точка на учениците, така че те да са ангажирани. Дежурството в коридорите между часовете също не е толкова трудно, когато осъзнаеш, че е възможност да се свържеш с учениците извън класната стая.

Понякога нашите ученици се нуждаят от победа повече, отколкото от поправка, така че не е излишно да си добър с тях точно днес. Перспективата дава надежда там, където тя по принцип е малко, и ни помага да се ангажираме в дългосрочен план. Учителите, които са виждали първоначално разочароващи ученици да се връщат на гости като успешни възрастни, с времето се доверяват все повече на дългосрочните стратегии и граденето на връзка с децата. Неуспехите са моментни проблясъци на безпокойство, а не императив за провалено бъдеще.

… Оставя настрана етикетирането.

Още от дните на обществата на ловци и събирачи, хората категоризират, преди е било необходимо за оцеляването ни. Това е вярно и днес: Този човек ще ме нарани или ще ме защити? Този човек ще изисква ли много от моята енергия и време или ще ме остави намира? Към тази група ли принадлежа или към другата?

Имаме навика да слагаме там другите дори и в клас: Теодора е опърничава, Дани е прекомерен оптимист, Ясен е философът на класа, Стефан е подмазвач, а Елисавета винаги се стреми към високи резултати. Тези категоризации обаче влияят на ежедневното взаимодействие с другите, както и на отношенията между самите деца. Не успяваме да видим повече техни аспекти, другите също ги пропускат. Бързата категоризация пречи да видим абсолютната стойност на един човек.

Без етикетиране е по-малко вероятно учителят да отхвърли идеите на някое дете като незаслужаващи внимание или да приеме намеренията им за нечестни по усмотрение. Когато полага усилия, за да разбере кои наистина са учениците извън класната стая; когато ги види да участват във футболен мач, да плуват синхронно, да програмират компютърна игра, да рисуват с финес, да се изявяват в концерт, да празнуват религиозен празник или да доброволстват природата, учеителите осъзнават характера и интелектуалната им сила. Когато един ученик стане нещо повече за от клоуна на класа, злобното момиче, драматичната мацка, пушача или състезателя, е по-лесно да си спомниш, че всяко едно от тези деца заслужава учителското внимание и време. Те не са просто още едно контролно за оценяване. Така времето, прекарано в компанията на децата, ще е по-приятно за всички време, а подготовката за следващия урок ще буди нетърпение да се проследи напредъка им.

… Изследва границите на учителската етика.

Добре е учителят да не забравя да се съмнява в здравсоловни граници. Да си задава въпроси: Отворен ли съм към критика или колегите ми възприемат моите начини на преподаване и поведение като константно установени? Какво остава неусвоено от учениците, когато залагам на най-безопасното и лесно за мен преподаване?

Откровеността пред самия себе си е трудна, но когато конструктивната критика и самокритика всъщност се отразяват освежаващо на работата ни. Когато е открит към обратна връзка и към изследване на границите на преподавателстките си стратегии и поведението си, учителят може сам да ги усъвършенства и да почерпи нови идеи. Или да срещне утвърждение и то да му донесе допълнителна увереност и нови приятелства. Една непроверена педагогика може да попречи на ученето, но проверената педагогика дава сила на ученето и предоставя на учениците мотивиращата класна стая, от която се нуждаят.

Преподавателите често са съгласни, че процентното оценяване изкривява точността на оценяването, но много родители го намират за по-обективно и затова то продължава да е разпространено като практика. Някои учители включват домашните или поддържането на тетрадките в оценяването и то също го изкривява, вместо да го направи по-обективно. Механичният подход изглежда по-честен на пръв поглед, но всъщност не е. Спрямо него например учителят може да приложи повече креативност и да опита свои начини. Изследването на етичните въпроси носи философска и креативна енергия на преподаващия.

Представете си учители, които разрешават ето такива казуси:

Дете бежанец, което е в процес на изучаване на български език, знае съдържанието, но не може да изрази достатъчно добре знанията си заради езикови затруднения. Трябва ли да му бъде позволено да реши теста на родния си език?

Ученик закъснява с проект, но се е представил перфектно. Трябва ли да се намали оценката му по проекта? Или да се даде една оценка за естеството на проекта и втора – за справянето с правила и срокове?

Учителят преподава биология, химия и физика в общност, където имат почва конспирации, астрология, идеи за хюман дизайн, антиваксърски настроения. Учителят иска да уважава и зачита всяко мнение. Как следва да постъпи?

…. Цени скромността и смирението (по отношение на самия себе си).

За да приемем нова идея, първо трябва да признаем, че това, което правим, е по-малко ефективно, отколкото сме си го представяли. Същото важи и за учителите.

Може да бъде трудно, защото за много от тях начинът, по който преподават, се определя до голяма степен от това кои са като личности. Ако някой критикува преподаването им, това звучи като критика към самите тях. Смирението обаче помага на човек да се почувства комфортно с мисълта, че може и да греши. Един от признаците на това да си интелектуалец е желанието да преразгледаш регулярно своето мислене.

Съвременните преподаватели са интелектуалци и съответно следва да бъдат отворени към критична оценка и преоценка. Съмнението е нужният компас в неспокойни води. Ето някои от въпросите, които е добре учителите да си задават: Станал ли съм самодоволен? Може ли да има друга интерпретация на този класически текст, която да е също толкова правилна, колкото моята? Ако поискам помощ от педагогически съветник за справянето си с този ученик, опасявам ли се, че ще се издъня пред колегите си? Склонен ли съм да поискам обратна връзка от самите си ученици? А да надградим, като след това я обсъдим с тях публично?

… Цени интелектуалното предизвикателство.

Преподаването на една и съща възрастова група на едни и същи теми пет часа на ден година след година без интелектуална стимулация поражда самодоволство. По-лесно е да извадиш поредицата от уроци от миналата година и да преминеш през установения алгоритъм, отколкото да вдъхнеш нов живот на модула и да отговориш на уникалната природа на индивидите пред себе си. Този проблем съществува от векове, първите свидетелства за проблеми с рутинното преподаване се съдържат в доклад от 1895 г.

Учителите се нуждаят от място за собствения си живот и интереси, дори ако посвещават по-голямата част от времето си на училище. Училищата и политиците в областта на образованието трябва да признаят, че тези външни занимания обогатяват живота и се превръщат в по-добро преподаване.

Учителите и учениците процъфтяват, ако са във взаимен процес по изучаване на смислени, красиви, стойностни и предизвикващи предмети. Добре подхранваният интелект разпалва и задълбочава страстта към дадена дисциплина.

Как да стимулира и развива интелекта си, всеки решава сам, но ето някои идеи.

Стартиране или участие в семинар, конференция, дискусионен панел по някоя противоречива тема от преподавания предмет. Писане на образователни публикации. Анализиране и обяснение на образователни методи и сравнение с тези на колеги. Преразглеждане на последователността на уроците. Анализ на миналите начини на преподаване и постигнатите резултати. Проследяване на промяната на личните цели в учителството. Планиране на бъдещи такива. Набелязване на конкретни начини за постигането им и критерии за тяхната измерваемост (които не е задължително да са свързани с оценки и цифри!). Формулиране на лични етични принципи като учител. Всяко едно от тези преживявания биха помогнали на учителя да израсте в професията си и да се чувства по-осъзнат и щастлив с нея.

… Поддържа тръпката и игровия елемент в работата си.

Възприемането на ученето като забавление помага на учениците да се ангажират, да инвестират от себе си и да учат с настроение и желание. Има толкова много стрес, свързан с преподаването на днешните ученици; моментите на игра връщат така необходимата човечност. Идеи за учителите: Спасете разума – и своя, и на учениците си, като включите имената на учениците във вашите тестови въпроси и културата на тяхната общност в проектите, които им възлагате. Използвайте реквизит в уроците, приемайте маниера на различен герой от време на време, докато преподавате, и добавете нещо стряскащо към два от уроците си тази седмица. Поканете колега да нахлуе в класа ви в определено време и да изрече нещо, свързано с урока, след което бързо да си тръгнете, докато отговаряте на суматохата с „Това беше странно, но за щастие можем да използваме информацията!“. Поставете мистериозна кутия в средата на стаята, облепена с жълто тиксо о и надпис: „Внимание: Отворете една седмица от днес, само в присъствието на възрастен.“ Покажете на учениците, че не се вземате твърде насериозно, като ги предизвикате да намерят грешка в уроците ви. Позволете на учениците да влязат във вашите обувки, като преподават част от урок. Със сигурност учителите могат сами да измислят и къде-къде по-интересни идеи. Дейности като тези изграждат чувство на ентусиазъм и любопитство у учениците.

Всички тези навици в съвкупност създават усещане за емоционално здраве, но следва да са последователни поведения, а не произволни приливи на енергия. Подобно на мускулите, които атрофират при неизползване, тези навици ще донесат ползи за емоционалното здраве в класната стая, ако се практикуват достатъчно често. Практикуването им носи и един осми навик – самоусъвършенстване. Негативните, остарели или излишни елементи от преподаването отпадат по естествен начин от практиката, нужните промени настъпват, преподаването зарежда учениците и самия учител с надежди и желание да влизат в клас. Самоусъвършенстването е непрекъснат процес и всички „потърпевши“ от него продължават по-мотивирано и ентусиазирано напред.

Вижте още:

Учители разказват за най-дразнещите родителски постъпки


Повече информация Виж всички