Всички имаме познати и приятели, които през последните шест месеца активно отказваха да се ваксинират БЕЗПЛАТНО и БЕЗ ОПАШКИ срещу COVID-19. Или може би ние самите бяхме сред тези познати и приятели?
Причини да се откаже ваксината можеха да се намерят много – от изразяване на „свободно мнение“, човешки мързел, страх от иглата, през детински инат и съмнения в смисъла на тази дейност, чак до сложни конспиративни теории за преброяване, чипиране, унижение и ерозия на демокрацията.
Фактът, че „свободното ни мнение“ струваше стотици човешки животи на ден, не повлия особено на антиваксърските настроения.
Но доказателството, че в масовото мнение не трябва да се търси нито логика, нито особена последователност, особено когато трябва да се вземат отговорни решения – е налице още от днес.
ОПАШКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ се извиха пред десетки болници, след като стана ясно, че в по-голямата част от закритите обществени места ще може да се влиза единствено чрез зелен сертификат, придобит след имунизация или преболедуване.
Човек започва да се чуди направо дали това са онези същите хора, които месеци наред си пазеха рамото от досега на игла. Да не са някакви други?
Разбира се, предприетата от днес мярка е отчайващо закъсняла – в Западна Европа, например Франция, със зелен сертификат вече се влиза не само през държавната граница, ами той е задължителен за показване и на входа на всички масови мероприятия, изисква се при посещения на музеи и галерии и може да бъде поискан от сервитьорите в заведения за хранене и кафенета.
Огромният брой ваксинирани там позволява бизнесите да работят съвсем нормално, хотелите да посрещат гости, да се провеждат фестивали и мероприятия на открито и закрито, a туристите да се чувстват спокойни.
Така е и в голяма част от европейските страни.
Е, да. И тук въвеждането на зелен сертификат при посещение на всички дейности на закрито можеше да се случи много по-рано, ако…
Нямаше поредица от избори. За които така наречените политици постоянно сондираха мнението на така наречения електорат, а електоратът викаше шумно: НЯМА ДА СЕ ВАКСИНИРАМЕ!
Ако… Нямаше агресивна антиваксърска реторика, предназначена да замита и малкото здрав разум под дебела лавина от глупотевини.
И ако, разбира се, в плодорните български градини не растяха толкова много тикви, убедени, че локалният вариант за решаване на световните въпроси е най-добрият на света.
Е, че сме най-добрите отдавна е известно на целия този свят.
И се гордеем с традиционното си упорство, което ни отличава на географската карта като особено неприятна нация.
Но ние си знаем: не е толкова лошо все пак да бъдеш тиква, растяща в задния двор на цивилизацията: слънцето те огрява ярко, дебелееш си и не се налага да се помръдваш, независимо от атмосферните условия. Дори да завият свирепи бури, можеш да продължиш да си седиш невъзмутимо под дебелата си кора.
Затова сега е моментът пак да се възпротивим срещу новата порция мерки!
Сега е моментът да кажем, че администрацията трябваше да ни остави повече време, за да решим дали да се имунизираме, вместо да ни притиска с решения от днес за утре.
Време е да обвиним министрите в некомпетентност, а ако не се вслушват в народния глас – дори да им скочим на бой, ако трябва! Те са виновни за това, че пак се въвежда дистанционно образование за всички класове в огромен брой области!
Те за виновни и за това, че информационната система за изваждане на зелен сертификат се срина под натиска на десетки хиляди тикви. Толкова ли не можаха да предвидят, че тиквите най-после ще се затъркалят към имунизационните центрове и да подсигурят системата?!?!
Сега е моментът и да реагираме с гняв на напрежението, което се създава в обществото, ЗАЩОТО НИ КАРАТ ДА ПРОМЕНЯМЕ НАГЛАСИТЕ СИ. Защо глупавите политици не се променят?!?!
И като последен отчаян опит, можем да се надяваме, че тези строги мерки ще се окажат предпоследни, както беше през цялото време на пандемията. Може пък утре да ги отменят? А дали ако не натиснем по-силно, няма ли и Ковидът – тази световна измислица и конспирация – напълно да изчезне?
Важното е да не променяме тиквеното си поведение. Ние друго не знаем и само това си имаме. За всичко останало са нужни огромни усилия, а защо ли да ги полагаме.
Вижте още:
„Ай, сиктир, с тея ваксини, бе! Вие ли ще ми кажете на мене?!?“
