…Господ.
Преди това изречение завършваше с „Господ“, но по-скоро не би било уместно да го финализираме така.
Все пак не всеки е длъжен да бъде вярващ човек, или пък да вярва в същите неща. Така че: „Помогни си сам, за да ти помогне и… съдбата/ общността/ науката/ ретроградният Меркурий/ правителството/“ и т.н. Който каквото, на всекиму своето.
В това да си помагаш сам няма нищо лошо, напротив, достойно за респект е. Никой в този живот няма задължението да ти помага по начина, по който ти самият имаш това задължение към себе си. И все пак, границата между това да се грижиш за себе си и това да повтаряш като папагал заучени, кухи и безсъдържателни, но за сметка на това подчертано нравоучителни мантри за самопомощ, сякаш се размива и второто задушава и убива положителната концепция на първото в зародиш.
Между превиване от болка, среднощна треска и тичане да повърна, решавам да се разсея със социални мрежи и попадам, за кой ли път, на картинка с една мисъл, която винаги ме е дразнила до краен предел:
„Не е важно какво ти се случва, а как избираш да го възприемеш и да реагираш на него“. Или нещо от сорта. Тази мисъл в различни вариации и в курсивен шрифт е кичила не една снимка на чашка с кафе, морски залез или букет с рози, събиращи лайкове по инерция от първосигнални хора.
Вижте още:
Имате хемороиди и депресия? Стига бе, мислете позитивно!
Ето, казвам си, вместо да ми е тъпо, че здравето ми е в опасност, че изпитвам тежък физически дискомфорт, че притеснявам близките си и че пропускам важни работни задачи и желани социални преживявания, можех да се зарадвам, че съдбата ми дава този шанс да манифестирам здраве. Но нейсе. Слаб характер, ниска духовност.
Мога просто да си кажа, че „Бог изпраща изпитания на любимите си чеда“, че „в риска трябва да се търси възможност“, че „което не ме убива, ме прави по-силен“, че „нещата са такива, каквито избираме да ги видим“ и аз „обичам себе си и съм благодарна за урока“.
Ако си го кажа достатъчно горещо и здравето ми се възстанови от само себе си, благодарение всъщност единствено на чистата случайност и късмет, после мога даже да направя семинар на тема: „Как се разбиват жлъчни камъни със силата на мисълта“, да събирам по 350 лева от слушателите си, а след това да продължа със следващия си семинар за напреднали: „Как се печелят 350 лева със силата на глупостта“.
Разбира се, реакциите ни и начинът, по който възприемаме обстоятелствата около себе си, имат огромно и решаващо значение. Със своите избори ние също така до голяма степен предопределяме следващите събития, които ще ни се случат. А и често събитията не ни се случват, а ние сами ги създаваме или пропускаме с поведението и съзнателните си решения.
Само че цялото сведено до декларативни обобщаващи сентенции във Facebook „позитивно мислене“ с нищо не надхвърля невежо и напълно лишено от емпатия скудоумие на привилегирован и относително безпроблемен човек, който може да си позволи лукса изобщо да седи да си мисли и поучава по темата.
В контраст, на милиони хора по света се налага да напуснат домовете си, които са бомбардирани системно, нацията или общността им е целенасочено изтребвана до степен на унищожение, а повечето трудно достъпни граници са високомерно затворени за тях. И това, ако изобщо оцелеят. С повече късмет – с всичките си крайници и органи.
Докато някоя интелектуално претенциозна госпожа от посредствен тип, чиято най-кахърна грижа в живота е колко точно ѝ е неприятна новата колежка в офиса, натиска бутона „сподели“ под назидателна и осъдителна фесйбук публикация как ковем сами съдбата си със своите реакции и избори – се случват още няколко неща. Неща, които, ако слушаме госпожата, човек сам си навлича, защото не мисли достатъчно позитивно:
– В режим на диктатура се ражда добър и талантлив човек, който няма да живее нито дълго, нито щастливо и за когото няма да разберем никога, за разлика от за хиляди родени на сигурно инфлуенсъри, за които бихме предпочели никога да не разбираме.
– На някого му откриват рак в напреднала фаза – един чудесен повод да оцениш времето си и малките неща в живота.
– Дете заспива гладно за пореден път, вероятно не е манифестирало „храна“ достатъчно всеотдайно.
– Някого го изнасилват групово, което той, разбира се, би могъл със силата на мисълта да приеме и като шанс да изследва своя сексуален опит, но по някаква причина прави грешния избор да не го възприеме така.
– А на друг му се случват далеч не толкова клиширано страшни неща, а далеч по-тривиални – като раздяла с голяма любов, трудност да забременее, смърт на възрастен роднина, запор на сметки поради непосилни дългове, невъзможност да започне, да се справи или да се задържи на мечтаната работа, за която е положил всички усилия. И му е трудно. И има пълното право да скърби, колкото време му трябва, и това да не му бъде отричано. И не знае как да продължи напред, а може и да не успее да го направи, или поне не сам. (Не за друго, ами защото не реагира „правилно“ на „подарените“ от „съдбата“ „шансове“.) И се нуждае от подкрепа.
Едно е сигурно – няма да я получи от кръга на духовно извисените съвременни хора, способни да опростят всяка ситуация до благовидно-езотерична форма на Facebook пост със смисъл на „всеки сам си е виновен, да се оправя“ и „радвай се на всичко и тогава всичко ще е за радост, а ако не се радваш, си идиот“.
Тези центрофугирани и храносмелени представителни извадки на постмодернатата философия (психология за едни и езотерика за други) се презентират като „самопомощ“.
Всъщност обаче не само изключват взаимопомощта и общностна подкрепа, но и деконструират на съставни части идеята практически да помогнеш на себе си и я опростяват до това да не опитваш да променяш реалността, която не ти е по мярка, а вместо това да се адаптираш към нея.
Да се отречеш от кардиналните действия, в името на благоговейното безделие на просветата да се накараш всичко да ти харесва, независимо какво е, докато ти повтаряш някакви пълни глупости, без извинение, и се имаш за по-извисен от другите.
– Партньорът ти упражнява тормоз върху теб? Манифестирай любов към себе си (защото сам си си виновен, че стана така).
– Партньорът на съседа ти упражнява насилие върху него? Изпрати позитивни мисли и молитви в неговата посока (и избери да не се намесваш).
– Икономическата ситуация те афектира пряко? Манифестирай благополучие (вместо да излизаш на протест).
– В общността около теб се случват ужасни неща? Избери да не ги виждаш (и просто бъди щастлив). После просвети и другите. Ако изберат да не се просветят, това не е твой проблем.
Да не говорим, че от него се изкарват добри пари, когато със силата на мисълта избереш да го капитализираш и продаваш под формата на някоя от всички онези тайни на успеха, тайни на щастието, тайни на любовта и тайни на благополучието.
Тази тайна впрочем я имаше още в анимацията „Ледена епоха“. В една сцена таралеж пита двама гризачи „Как сте винаги така щастливи? Не ви ли тревожи, че светът може да свърши?“. А техният лаконичен отговор гласи: „Ние сме много, много глупави“…
Снимка: Разселено палестинско дете се разхожда край канализацията и сметището в Дейр-ал-Балах в централната част на Ивицата Газа на 19 август 2024 г. Общинската инфраструктура се руши поради израелските бомбардировки на обсадената палестинска територия в рамките на продължаващия конфликт с движението Хамас / Majdi Fathi/NurPhoto via Getty Images.
Вижте още:
Лъжите, с които нон стоп финтираме себе си
