Всеки път, като чуя някоя жена да се хвали едва ли не, че не може да готви, се изумявам. И нека веднага да кажа – не, аз не мисля, че мястото на жената е в кухнята, нито пък вярвам, че способността да направиш мусака и баница те определят като човек. Но искрено са ми смешни тези, за които е нещо срамно и “селско” да режеш лук и да бъркаш манджа.
Има забележително количество жени, които все още мислят, че ако сготвят нещо за партньора/семейството си, то по някакъв начин ще загубят от блясъка и женствеността си.
Същите сякаш страдат от някакъв неизлечим и голям комплекс, че приготвянето на храна е долна работа, непредизвикваща уважение и е къде-къде по-аристократично да вечеряш гръцка салата и яйца по панагюрски в местната кръчма, или още по-добре – излишно скъпа пица в набеден за “елитен” и “италиански” ресторант в центъра.
Не че има нещо лошо в яденето навън, даже напротив. То е като солта в блюдото – придава по-добър вкус на ежедневието и ти доставя повече удоволствие.
Но пък да не си способна да си приготвиш едно топло блюдо и да не можеш да обелиш една краставица, е просто смешно.
Когато чух за първи път от устата на едно изключително красиво и добре поддържано момиче израза “Да не съм селянка, че да готвя”, бях толкова впечатлена, че просто онемях.
То не беше емоционален заряд в думите, не беше театрална физиономия на изговаряне, не беше дълбока вътрешна увереност за правота.
Когато се окопитих, се сетих да попитам кой тогава готви у тях. “Мама” беше отговорът.
Ако ползваме пътя на здравата логика, щом само селянките готвят, а у вас готви “мама”, значи въпросната е точно селянка, което прави дъщеря ѝ половин селянче.
Разбира се, подобни издребнявания са излишни, както и такива коментари, че и ползване на милите селяни като нарицателно за нещо обидно.
В крайна сметка обаче няма нищо срамно или лошо в това да искаш и да можеш да готвиш. Не те прави по-малко дама, нито пък отнема от женствеността ти.
Много по-загрозяващи образа и излъчването на една жена са тъпите изказвания, просташките думи (особено псувните) и сметкаджийството – тънката преценка с кого е по-добре да излизаш, за да те “води” по ресторанти и барове, където ти да ядеш (сготвена от селяни храна, по твоята логика) и пиеш на воля и да се изживяваш като някакъв измислен от немощното ти съзнание аристократ.
Та, ако все още има останали момичета/жени, които страдат от разбирането, че щом ще сготвиш, значи автоматично ще се превърнеш в отритната робиня, то нека вдишат и издишат дълбоко няколко пъти и се замислят отново върху житейските си ценности и начина на възприемане на света.
Както и може би да прочетат малко повече книги, които ще им помогнат да се убедят, че готвенето не е срамна работа, а може да се превърне в истински ритуал, галещ сетивата и доставящ усещането на общо задоволство и щастие.
