Нова година е най-тежкият празник в целия календар. Натоварен е с най-много очаквания, храна, алкохол, а въпросът „Къде ще сме на Нова година?!“ започва трескаво да се задава някъде от края на октомври чак до предиобеда на 31 декември.
За мнозинството от българи мястото няма чак такова значение, тъй като купон може да стане навсякъде. Важно е обаче да има достатъчно количество ядене и пиене! Това са двете здрави основи на всичко, случващо се у нас – от църковни, през обществени, лични, семейни и приятелски празници, та дори и за една обикновена събота вечер.
Масата и хладилникът трябва да са заредени с достатъчно количество сарми, руска и млечна салата, пържоли, всякакви мезета, кюфтета, кебапчета, баница, разбира се и хляб, за да е сигурно, че никой няма да остане гладен, а що се отнадя до алкохола, той задължително трябва да започне с домашно вино и ракия и да завърши със среден клас уиски и шампанко („Искра“, за да е хем пенливо, хем евтинко).
Сред цялата вакханалия от ядене, пиене, дунавско хоро, целувки по бузите и крясъци „Като сме зле, се така да сме!“ настъпва новата година, която със сигурност ще донесе много и различни неща за всеки, но едно е сигурно – 1 януари ще стартира някъде късно по обяд с жесток махмурлук.
Препиването е сякаш неизбежна част от новогодишните празненства, а чувството няколко часа по-късно е толкова тежко, че искрено съжаляваш за всичко, което си изпил, въпреки че не помниш какво точно е било то.
Именно тук се корени проблемът! Тежкият махмурлук в първия ден на новата година се дължи основно на изобилието от алкохол, с което всеки се е заредил за празника и безобразното му смесване.
Идеята, че се празнува нещо голямо и важно, подтиква българина към лекомислено наслаждаване на удоволствията, предлагани му от живота и спиртните напитки и той блажено се потапя в желанието си да опита от всичко. Така се започва с вино, после смело се минава на уиски или пък водка (а може би и двете), след което като чукне полунощ се удрят една-две чаши шамапско и оттам насетне нещата стават неудържими и обвити в алкохолна мъгла.
Ключът към успешното (и културно) пиене е градусът само да се вдига и то умерено. Тоест, ако искате да преминете на нов вид алкохол, то той да е по-силен от предходния и разбира се, този преход да не се случва бързо и яростно, а постепенно и задължътелно на нахранен стомах. Ако сте гладни, и две бири от различни марки ще ви напият.
Черешката на махмурлука обаче е шампанското в новогодишната нощ. Именно то нарушава баланса на всичко, изпито до момента и ви тласка към бързо опиянчване и тежко главоболие на следващия ден.
Как да го избегнете, след като е по-задължително за Новата година и от руската салата? Просто отпийте една-две глътки, а не цяла чаша или пък две.
И се старайте през цялото време на празнуване да пиете много, много вода. Не натурален сок, не газирано, не компот – алкохолът съдържа предостатъчно захар, за да наливате организма си с още такава. Трябва ви вода и то в големи количества, ако искате на следващия ден да не си мразите живота и да не се заричате да не пиете никога повече.
Два аспирина с голяма чаша вода преди заспиване също ще свършат чудеса.
Празнувайте смело, но и отговорно и не забравяйте, че 31 декември няма да е единственият празник в календара, а предстоят още много поводи за веселие ?
